Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-112/00: Schmidberger, Съдебно решение от 12 юни 2003 г.
Трябва ли членове 30 и 34 от Договора (сега съответно членове 28 ЕО и 29 ЕО), разглеждани заедно с член 5 от Договора (сега член 10 ЕО), да се тълкуват в смисъл, че фактът, че органите на държава членка не са забранили демонстрация с предимно екологични цели, която е довела до пълното затваряне на основен транзитен маршрут, какъвто е автомагистралата Бренер, за почти 30 часа без прекъсване, представлява неоправдано ограничение на свободното движение на стоки, което е основен принцип, установен с тези разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/00: Schmidberger, Съдебно решение от 12 юни 2003 г.
Трябва ли принципите на свободното движение на стоки по смисъла на член 28 ЕО (преди това член 30 от Договора за ЕИО) и следващите, или други разпоредби на правото на Общността да се тълкуват в смисъл, че държава членка е длъжна да предотврати всякакви пречки и ограничения по важни транзитни пътища, изцяло или доколкото е възможно и по разумен начин, включително така, че политически събрания, които според уведомлението трябва да се проведат на транзитен път, не трябва да бъдат разрешавани или поне трябва да бъдат разпуснати, ако могат да бъдат проведени и извън транзитния път и ако биха имали същия ефект върху обществеността?
Трябва ли целта на събрание с политически характер, разрешено от национален орган, което се състои в създаване на здравословна жизнена среда и привличане на вниманието към опасността, която постоянното увеличаване на транзита на камиони представлява за здравето на населението, да има предимство пред разпоредбите на правото на Общността относно свободното движение на стоки по смисъла на член 28 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/01: Budějovický Budvar, Заключение от 22 май 2003 г.
1. Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да се ползва с абсолютната защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да се възпрепятства вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
2. Прилага ли се това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
3. Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга страна по споразумението чрез декларация на федералното правителство?
4. Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е посочено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/01: Комисия/Испания, Заключение от 22 май 2003 г.
Нарушение на задълженията по член 28 ЕО чрез забрана за достъп до испанския пазар на продукти, които са законно произведени и пуснати на пазара в други държави членки под наименованието „почистващ продукт, съдържащ белина“, или подобно, с активно съдържание на хлор под 35 грама на литър.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/01: Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, Съдебно решение от 20 май 2003 г.
Следва ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не препятства използването на защитено наименование за произход да бъде обвързано с условието операции като нарязване и опаковане на продукта да се извършват в района на производство, когато такова условие е предвидено в спецификацията?
Представлява ли условието използването на защитеното наименование за произход „Prosciutto di Parma“ за шунка, предлагана на пазара на резени, да бъде обвързано с извършването на операциите по нарязване и опаковане в района на производство, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа по смисъла на член 29 ЕО и може ли тя да бъде оправдана и съответно съвместима с тази разпоредба?
Може ли обаче това условие да бъде противопоставяно на икономическите оператори, ако не им е било съобщено чрез подходяща публичност в законодателството на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/00: Ravil, Съдебно решение от 20 май 2003 г.
По отношение на периода преди влизането в сила на Регламент № 1107/96, следва ли член 29 ЕО да се тълкува в смисъл, че не препятства конвенция, сключена между две държави членки А и Б, като Конвенцията между Френската република и Италианската република относно защитата на наименованията за произход, указанията за произход и наименованията на някои продукти, подписана в Рим на 28 април 1964 г., да прави приложимо в държава членка А националното законодателство на държава членка Б, като това, посочено от националния съд, съгласно което наименованието за произход на сирене, защитено в държава членка Б, е запазено, за сирене, предлагано на пазара в настърган вид, само за сирене, което е настъргано и опаковано в региона на производство?
Следва ли Регламент № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не препятства използването на защитено наименование за произход да бъде подчинено на условието операции като настъргване и опаковане на продукта да се извършват в региона на производство, когато такова условие е предвидено в спецификацията?
Когато използването на защитеното наименование за произход Grana Padano за сирене, предлагано на пазара в настърган вид, е подчинено на условието операциите по настъргване и опаковане да се извършват в региона на производство, представлява ли това мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа по смисъла на член 29 ЕО и може ли да се счита за оправдана и съвместима с тази разпоредба?
Може ли обаче това условие да бъде противопоставяно на икономическите оператори, при положение че не е било доведено до тяхното знание чрез адекватна публичност в законодателството на Общността, и допуска ли принципът на правната сигурност това условие да бъде считано от националния съд за противопоставимо на оператори, които са извършвали дейността по настъргване и опаковане на продукта през периода преди влизането в сила на Регламент № 1107/96, ако този съд приеме, че през този период Декретът от 4 ноември 1991 г. е бил приложим по силата на посочената Конвенция между Френската република и Италианската република и е могъл да бъде противопоставян на заинтересованите лица съгласно националните правила за публичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-12/02: Grilli, Заключение от 15 май 2003 г.
Следва ли член 29 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която предвижда наказателна отговорност за италиански гражданин, който получава временен регистрационен номер от компетентните италиански органи, поставя табели с този номер на превозно средство, предложено за продажба в Германия, и след това управлява това превозно средство по германските обществени пътища към Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/02: ATRAL, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
1) Следва ли Директива 73/23/ЕИО на Съвета, Директива 89/336/ЕИО и Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че
а) се прилагат по отношение на алармени системи и централи, по-специално такива, които използват радиовръзки – обикновено наричани „безжични“ алармени системи,
б) и в случай на положителен отговор, че представляват достатъчна хармонизация на областта, така че националните разпоредби относно същата област, като например член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., задължително трябва да съответстват на директивите?
2) Ако на първия въпрос се отговори положително:
а) Следва ли член 3 от Директива 73/23/ЕИО, член 5 от Директива 89/336/ЕИО и член 6, параграф 1 от Директива 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраняват национални разпоредби, които – като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г. – обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от процедура за предварително одобрение на части от тези алармени системи и централи, които отговарят на разпоредбите на горепосочените директиви?
б) Следва ли Директива 73/23/ЕИО, 89/336/ЕИО и 1999/5/ЕО да се тълкуват в смисъл, че по отношение на алармени системи и централи определят съществените изисквания в областта на електрическата безопасност, електромагнитната съвместимост и радиосъоръженията и съответно са пречка за национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в Белгия на всички алармени системи и централи от други изисквания, различни от тези, предвидени в посочените директиви?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи, които не са предмет на мерки за хармонизация на Общността, да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект дава възможност на държавите членки да приемат национални разпоредби – като наредбата от 23 април 1999 г. – които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – които държавата членка счита, че не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, или с други думи, без конкретно да докаже нито реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания, нито обстоятелството, че тези изисквания вече не са взети предвид с мерките за хармонизация на Общността, и без да докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
3) Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
а) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които ограничават принципа на взаимно признаване до изпитванията, които алармените системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, трябва да преминат, за да получат разрешение за пускане на пазара в държава членка, вместо да прилагат принципа на взаимно признаване към самите алармени системи и централи?
б) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 12 от закона от 10 април 1990 г. и наредбата от 23 април 1999 г., които изискват процедура за одобрение преди пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
в) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 2, параграф 2 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват национален знак за съответствие да бъде поставен върху алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка?
г) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които изискват частите на алармените системи и централи да преминат в одобрена лаборатория същите изпитвания като оборудване, което се пуска на пазара за първи път?
д) Следва ли членове 28 ЕО и 30 ЕО да се тълкуват в смисъл, че забраната за количествени ограничения при вноса и мерки с равностоен ефект се прилага по отношение на национални разпоредби, като член 9 от наредбата от 23 април 1999 г., които обуславят пускането на пазара в държава членка на всички алармени системи и централи, които са законно произведени и/или пуснати на пазара в друга държава членка, от предварително одобрение и от изпитвания и специфични технически изисквания, само при абстрактно позоваване на императивни съображения или наложителни изисквания – като защитата на потребителите и/или обществения ред – или с други думи, без конкретно да се докаже реалността на позоваваните императивни съображения или наложителни изисквания и без да се докаже пропорционалността на ограничителните мерки спрямо преследваната цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/01: Paranova Läkemedel и др., Съдебно решение от 8 май 2003 г.
Явява ли се съвместимо с член 28 ЕО и член 30 ЕО отнемането на разрешение за пускане на пазара на паралелно внесен лекарствен продукт с мотива, че разрешението за пускане на пазара на директно търгувания лекарствен продукт е било отнето по искане на неговия притежател по съображения, които не се отнасят до безопасността на лекарствения продукт
Има ли значение за преценката какви конкретни съображения са мотивирали искането или дали притежателят на разрешението или предприятия, принадлежащи към същата група, продължават да продават лекарствения продукт, който е предмет на паралелния внос, в други държави членки въз основа на издадени там разрешения за пускане на пазара?
Ако паралелният вносител вместо предходното разрешение за пускане на пазара се позовава на ново разрешение за пускане на пазара на директно търгуван лекарствен продукт, представлява ли пречка за разрешаване на по-нататъшното пускане на пазара на паралелно внесения лекарствен продукт обстоятелството, че паралелно внесеният и директно търгуваният лекарствен продукт, обхванат от новото разрешение за пускане на пазара, се различават по това, че паралелно внесеният лекарствен продукт се предлага под формата на капсули, съдържащи определена киселина (омепразол), докато директно търгуваният лекарствен продукт се продава под формата на таблетки, съдържащи магнезиева сол на тази киселина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-113/01: Paranova, Съдебно решение от 8 май 2003 г.
1) Допустимо ли е съгласно член 28 ЕО и член 30 ЕО компетентният орган на държава членка да установи, че разрешението за търговия на паралелно внесен лекарствен продукт автоматично престава да бъде валидно, ако първоначалното разрешение за търговия на лекарствения продукт бъде оттеглено по искане на неговия притежател по причини, които не се отнасят до ефективността или безопасността на лекарствения продукт, и въпреки че лекарственият продукт е обект на валидно разрешение за търговия в държавата членка, от която се извършва паралелният внос?
2) Ако правото на Общността предвижда ограничения или условия за правото на органа да установи, че разрешението за търговия на паралелния внос е прекратено в ситуация като тази по първия въпрос, какво значение има това, че:
a) притежателят на първоначалното разрешение за търговия е получил ново разрешение за търговия за лекарствен продукт, който трябва да замени първоначалния лекарствен продукт, но новият лекарствен продукт няма същата лекарствена форма (ентеротаблетка вместо ентерокапсула), а активното вещество не е точно същото (омепразол магнезий вместо омепразол); от друга страна, според органа лекарствените продукти са биоеквивалентни и може да се постигне същият терапевтичен ефект с всеки от лекарствените продукти
б) последващият контрол на ефективността и безопасността на паралелно внесения лекарствен продукт евентуално се затруднява, когато разрешението за търговия на първоначалния лекарствен продукт е оттеглено
в) паралелно внесеният лекарствен продукт в продължение на много години е бил широко използван лекарствен продукт в държавите членки и е малко вероятно продължаването на търговията да представлява опасност за здравето на хората?
3) Ако член 28 ЕО и член 30 ЕО в ситуация като тази по първия въпрос позволяват да се установи, че разрешението за търговия на паралелно внесения лекарствен продукт вече не е валидно, може ли разрешението за търговия за паралелен внос да се счита за загубило валидността си веднага след оттеглянето на първоначалното разрешение за търговия, без да се предоставя на паралелния вносител време да адаптира своята дейност към новата ситуация
Има ли някое или няколко от обстоятелствата, посочени във втория въпрос, значение за това дали е допустимо да се установи, че разрешението за търговия за паралелен внос веднага е прекратено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.