Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-322/01: Deutscher Apothekerverband, Съдебно решение от 11 декември 2003 г.
1. Нарушават ли принципите на свободното движение на стоки по член 28 ЕО и сл. национални разпоредби, съгласно които лекарствени продукти за хуманна употреба, продажбата на които е ограничена до аптеки, не могат да бъдат внасяни търговски чрез поръчки по пощата от оторизирани аптеки в други държави членки въз основа на индивидуални поръчки, направени от потребители по интернет?
(a) Представлява ли такава национална забрана мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 28 ЕО?
(b) Ако да, следва ли член 30 ЕО да се тълкува в смисъл, че национална забрана, целяща защита на здравето и живота на хората, е оправдана, ако преди изпращането на лекарства, отпускани по лекарско предписание, трябва да бъде представена оригиналната рецепта на аптеката, която изпраща лекарствата
В такъв случай, какви изисквания трябва да бъдат поставени към тази аптека по отношение на контрола на поръчките, опаковането и получаването?
(c) Следва ли въпроси 1(a) и 1(b) да бъдат оценявани по различен начин в светлината на членове 28 ЕО и 30 ЕО, ако внасяните лекарства са лекарства, разрешени в държавата вносител, които аптека в държава членка на ЕС е придобила предварително от търговци на едро в държавата вносител?
2. Съвместима ли е с членове 28 ЕО и 30 ЕО национална забрана за реклама на лекарства по пощата или лекарства за хуманна употреба, достъпни само по лекарско предписание или чрез аптеки, оторизирани в държавата на произход, но не и в държавата вносител, която се тълкува толкова широко, че интернет представянето на аптека от държава членка на ЕС, което освен просто представяне на дейността описва отделни лекарства с техните търговски наименования, статус на рецепта, размер на опаковката и цена и едновременно предлага възможност за поръчка на тези лекарства чрез онлайн формуляр за поръчка, се квалифицира като забранена реклама, в резултат на което трансграничните поръчки на лекарства по интернет, включително трансграничната доставка на тези поръчки, се затрудняват значително?
(a) С оглед на член 1, параграф 3 от Директива 2000/31 ..., изискват ли членове 28 ЕО и 30 ЕО интернет представянето на аптека от държава членка на ЕС, както е описано по-горе, или части от това представяне, да бъдат изключени от определението за реклама към широката общественост по смисъла на членове 1, параграф 3 и 3 от Директива 92/28 ..., за да се даде възможност на практика да се предлагат определени услуги на информационното общество?
(b) Може ли всяко ограничение на определението за реклама, изисквано от членове 28 ЕО и 30 ЕО, да бъде оправдано с оглед на това, че онлайн формулярите за поръчка, съдържащи само минималната необходима информация за подаване на поръчка, и/или други части от интернет сайта на аптека от държава членка на ЕС, са сравними с търговски каталози и/или ценови листи по смисъла на член 1, параграф 4 от Директива 92/28/ЕИО?
3. Ако някои аспекти на интернет представянето на аптека от държава членка на ЕС нарушават разпоредби относно рекламата на лекарства, следва ли от членове 28 ЕО и 30 ЕО, че трансграничната търговия с лекарства, която се осъществява с помощта на такова представяне, трябва да се счита за законосъобразна въпреки забранената реклама, за да се осигури по-ефективно прилагане на принципа на свободното движение на стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
1. Представлява ли предоставянето на публично предприятие – действащо на пазара за товарене и разтоварване на стоки в пристанища – на значителна част от таксите (пристанищни такси за товарене и разтоварване на стоки), платени на държавата от оператори, които не са получили никакви услуги от това предприятие, специално или изключително право или мярка, противоречаща на правилата на Договора, по-специално на правилата за конкуренция по смисъла на член 90 от Договора?
2. Независимо от отговора на предходния въпрос, представлява ли предоставянето на такова публично предприятие на значителна част от приходите от таксите злоупотреба с господстващо положение в резултат на национална законодателна мярка и следователно противоречи ли на членове 86 и 90 от Договора?
3. Може ли предоставянето на такова предприятие на значителна част от горепосочените такси да се определи като държавна помощ по смисъла на член 92 от Договора и оправдава ли това, когато Комисията не е уведомена или не е приела решение за несъвместимост на помощта с общия пазар съгласно член 93, упражняването от националния съд на правомощията, предоставени му – съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности – да осигури неприложимост на незаконна и/или несъвместима помощ?
4. Представлява ли предоставянето на горепосоченото публично предприятие, ab origine, на значителна част от приходите от държавни такси, събирани за или при разтоварване или товарене на стоки в пристанища, без такова плащане да бъде компенсирано с каквито и да било услуги, предоставени от самото предприятие, такса с еквивалентен ефект на митническо мито върху вноса (забранена от членове 12 и 13 от Договора), или вътрешно данъчно облагане на продуктите от други държави членки, по-високо от това, наложено на подобни национални продукти (член 95), или пречка за вноса, забранена от член 30?
5. Ако разпоредбите на националното право са в противоречие с правото на Общността, засягат ли посочените по-горе основания за незаконосъобразност, разглеждани поотделно, таксите като цяло или само онази част, предоставена на Azienda Mezzi Meccanici?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса (пристанищна такса) на публично предприятие, което оперира на пазара на пристанищни услуги, когато тази такса се събира и от стопански субекти, които не са получили никаква услуга или полза от това предприятие?
Представлява ли предоставянето на значителна част от приходите от такава такса на публично предприятие злоупотреба с господстващо положение, породена от национална правна уредба, и противоречи ли това на правилата за конкуренция по член 82 и член 86 ДЕО?
Може ли предоставянето на значителна част от приходите от такава такса на публично предприятие да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 87 ДЕО и ако не е нотифицирана на Комисията, може ли националният съд да приложи последиците, произтичащи от това?
Явява ли се предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие, без насрещна услуга, такса с еквивалентен ефект на мито, дискриминационен вътрешен данък или мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 25, член 90 или член 28 ДЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
Съвместимо ли е предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие, което оперира на пазара на пристанищни услуги, с правилата на Договора за конкуренцията и по-специално с член 86 и 90 ДЕО?
Представлява ли предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие неправомерна държавна помощ по смисъла на член 92 ДЕО и какви са последиците, ако тази помощ не е нотифицирана на Комисията?
Явява ли се предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие мярка с еквивалентен ефект на митническа такса, вътрешен данък или забранена мярка, ограничаваща вноса по смисъла на членове 12, 30 и 95 ДЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса (пристанищна такса) на публично предприятие, когато тази такса се събира и от стопански субекти, които не са получили никаква услуга или полза от това предприятие?
Представлява ли предоставянето на значителна част от приходите от такава такса на публично предприятие злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО (сега член 102 ДФЕС) и член 86 ЕО (сега член 106 ДФЕС)?
Може ли предоставянето на значителна част от приходите от такава такса на публично предприятие да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО (сега член 107 ДФЕС), и ако да — какви са последиците, когато тази помощ не е нотифицирана на Комисията?
Явява ли се такава такса мярка с еквивалентен ефект на митническа такса, дискриминационен вътрешен данък или забранена мярка с еквивалентен ефект по смисъла на членове 25, 28 и 90 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/01: Enirisorse, Съдебно решение от 27 ноември 2003 г.
Явява ли се предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие, което оперира на пазара на пристанищни услуги, държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (сега член 107, параграф 1 ДФЕС), когато това предоставяне не е обвързано с ясно определено задължение за предоставяне на обществена услуга?
Съвместимо ли е предоставянето на значителна част от приходите от държавна такса на публично предприятие с правилата за конкуренция, по-специално с член 82 и член 86 ЕО (сега член 102 и член 106 ДФЕС), и представлява ли това злоупотреба с господстващо положение?
Представлява ли такава такса мито или такса с равностоен ефект, забранена от член 25 ЕО (сега член 30 ДФЕС), или вътрешен данък, който дискриминира стоки от други държави членки по смисъла на член 90 ЕО (сега член 110 ДФЕС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/01: Budějovický Budvar, Съдебно решение от 18 ноември 2003 г.
Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която на проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, се предоставя абсолютна защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, като на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да бъде възпрепятстван вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
Допустимо ли е това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга договаряща държава посредством декларация на федералното правителство?
Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е предвидено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/01: Комисия/Испания, Съдебно решение от 6 ноември 2003 г.
Допустимо ли е държава членка да отказва достъп до своя пазар под наименованието „почистващ препарат с белина“ на продукти, които са законно произведени и пуснати на пазара в други държави членки, когато съдържанието им на активен хлор е под 35 г/л, без това да нарушава член 28 ЕО?
Може ли подобно ограничение да бъде оправдано с целите за защита на общественото здраве или защита на потребителите съгласно правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-115/02: Rioglass и Transremar, Съдебно решение от 23 октомври 2003 г.
Следва ли член 28 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането, въз основа на национална правна уредба относно интелектуалната собственост, на процедури за задържане от митническите органи на стоки, които са законно произведени в друга държава членка и са предназначени, след транзитно преминаване през територията на първата държава членка, да бъдат пуснати на пазара в държава, която не е членка на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/01: Комисия/Италия, Съдебно решение от 16 октомври 2003 г.
Съвместими ли са националните разпоредби, които изискват издаване на удостоверение за съответствие от национален институт и не признават изпитвания, извършени от одобрени организации в други държави членки, с принципа на свободно движение на стоки по член 28 ЕО?
Може ли отказът за признаване на изпитвания, проведени в съответствие с международни стандарти от одобрени организации в други държави членки, да бъде оправдан с оглед на защитата на обществените интереси по член 30 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.