Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-84/14: Forgital Italy/Съвет, Определение от 14 юли 2015 г.
Тълкуването и приложението на понятието „мерки за изпълнение” по член 263, четвърти параграф ДФЕС при регулаторни актове, които изменят митнически режим и предвиждат национални административни действия.
Съществуването на ефективна съдебна защита на национално ниво при прилагане на актове на Съюза и възможността за непряко съдебно обжалване чрез преюдициално запитване.
Разграничението между условията „пряко засягане” и „липса на мерки за изпълнение” в контекста на допустимостта на жалбата на физически или юридически лица.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/14: Visnapuu, Заключение от 9 юли 2015 г.
1) Следва ли [Законът за] акциза върху [някои опаковки] за напитки, съгласно [който] този акциз се налага, когато опаковката не е включена в система за обратно приемане, да се преценява с оглед на член 110 ДФЕС, вместо с оглед на член 34 ДФЕС
Трябва ли въпросната система за обратно приемане да е система за заплащане на депозит, при която лицето, което опакова или което внася напитките — само или в съответствие с процедурата, предвидена в Закона за […] отпадъците или в съответното приложимо за провинция Аланд законодателство — осигурява повторното използване или рециклирането на опаковките за напитки по такъв начин, че опаковката да се използва отново като такава или като суровина?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62/ЕО, ако се вземе предвид и член 110 ДФЕС?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: посочената правна уредба в съответствие ли е с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62/ЕО, ако се вземе предвид и член 34 ДФЕС?
4) При отрицателен отговор на третия въпрос: [Законът за] акциза върху [някои опаковки] за напитки трябва ли да се разглежда като [допустим] на основание член 36 ДФЕС?
5) При закупване от финландски купувач на алкохолни напитки по интернет или по друг начин от разстояние от търговец, който осъществява дейността си в друга държава членка и осигурява доставка на закупените стоки във Финландия, може ли изискването всеки, който използва алкохолни напитки с търговска цел, да притежава специално разрешение за продажба на дребно за целите на техния внос, да се разглежда като свързано със съществуването на монопол или като част от функционирането на монопол, така че да се допуска от разпоредбите на член 34 ДФЕС и да трябва обаче да се преценява в светлината на член 37 ДФЕС?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: съвместимо ли е изискването за разрешение с условията за държавни монополи с търговски характер по член 37 ДФЕС?
7) При отрицателен отговор на петия въпрос и при приложимост в настоящия случай на член 34 ДФЕС: следва ли да се счита за противоречащо на този член ограничение или [МРЕ] финландската правна уредба, съгласно която при поръчка по интернет или по друг начин от разстояние вносът на алкохолни напитки за собствено потребление е разрешен само ако се извърши [в съответната държава членка] от самото поръчало ги лице или от независимо от търговеца трето лице, като в противен случай за вноса им се изисква разрешение по Закона за алкохолните напитки?
8) При утвърдителен отговор на седмия въпрос: може ли въпросната правна уредба да се приеме за обоснована и пропорционална с оглед на закрилата на здравето и живота на хората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-187/14: DSV Road, Съдебно решение от 25 юни 2015 г.
Следва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че при положение като това в главното производство е налице отклоняване от митнически надзор, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 204 от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че в положение като това в главното производство възниква митническо задължение, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Следва ли член 859 от [регламента за прилагане] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата в главното производство е налице нарушение на задължения, които нямат сериозни последици за същинското развитие на митническия режим, ако се приеме, a) че всеки от двата извършени съответно през 2007 г. и 2008 г. транзита се отнася до едни и същи стоки или б) че не може да се докаже, че става въпрос за същите стоки?
Може ли държавата членка на вноса да откаже на данъчнозадълженото лице, определено от същата държава членка като платец за ДДС, приспадането при внос съгласно член 168, буква д) от Директивата за ДДС, когато за плащането на ДДС при внос е задължен превозвачът на въпросните стоки, който не е вносителят и собственикът на стоките, а извършва обикновен превоз и отговаря за митническото освобождаване като част от дейността си като превозвач на товари, данъчнозадължен за ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/14: Berlington Hungary и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри, използващи игрални зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада недискриминационна правна уредба на държава членка, която с един-единствен акт и без период на адаптация увеличава пет пъти предходния размер на прекия данък, наречен данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък върху хазартните игри в процентен размер, така че се ограничава вносът в Унгария на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз?
Може ли Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че представлява „фактически технически регламент“ национална данъчна мярка, която с един-единствен акт увеличава пет пъти размера на прекия данък върху хазартните игри, с който се облага дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, и освен това въвежда пропорционален данък в процентен размер?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС недискриминационна правна уредба на държава членка, която забранява с незабавно действие дейността с монетни игрални автомати в игралните зали, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри преходен период и период на адаптация и/или подходящо обезщетение и същевременно установява в полза на игралните казина монопол върху дейността с монетни игрални автомати?
Може ли Директива 98/34/ЕО да се тълкува в смисъл, че представлява „друго изискване“, национална мярка, която посредством запазването на дейността с монетни игрални автомати само в полза на игралните казина забранява тази дейност в игралните зали?
Може ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той трябва да бъде релевантен и приложим, включително в случай че държава членка приеме недискриминационна правна уредба, която, макар да не забранява пряко закупуването на монетни игрални автомати с произход от Европейския съюз, ограничава или забранява използването на или дейността с посочените игрални автомати в рамките на организирането на хазартните игри, без да предвижда за засегнатите организатори на хазартни игри, извършващи тази дейност, преходен период и период на адаптация, нито обезщетение?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, може ли държава членка да се позовава изключително на решаването на бюджетни проблеми с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС да се вземат предвид основните принципи на правото във връзка с въведените от държава членка ограничения и с предвиждането на период на адаптация към данъчноправната уредба?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен отговор на шестия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ отговорност за обезщетение за вреди
Има ли за цел Директива 98/34 да гарантира индивидуални права
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали Magyar Állam е допуснала достатъчно съществено нарушение и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, кои критерии трябва да вземе предвид националната юрисдикция, за да прецени дали ограничението е било необходимо, подходящо и пропорционално с оглед на прилагането на член 36, член 52, параграф 1 и член 61 ДФЕС или на наличието на императивни съображения?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли при преценката на въведената от държавата членка забрана и на периода на адаптация да се вземат предвид основните принципи на правото с оглед на член 6, параграф 3 ДЕС
Трябва ли да се вземат предвид основните права, като правото на собственост и забраната за лишаване от собственост без обезщетение, във връзка с разглежданото в конкретния случай ограничение и при утвърдителен отговор, по какъв начин?
При утвърдителен от осмия и/или деветия въпрос, трябва ли решение Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79) да се тълкува в смисъл, че нарушението на член 34 ДФЕС и/или на член 56 ДФЕС може да обоснове отговорността на държавата членка за обезщетение за вреди, тъй като предвид непосредственото действие на посочените разпоредби те гарантират права в полза на частноправните субекти в държавите членки?
При утвърдителен от тринадесетия въпрос, могат ли частноправните субекти в държава членка да се позовават срещу нея на нарушение от страна на последната на член 8, параграф 1 и/или на член 9, параграф 1 от Директива 98/34/ЕО, а именно на пропуск от държавата членка, обосноваващ задължение за обезщетение за вреди
Въз основа на какви критерии националната юрисдикция трябва да прецени дали ответникът е допуснал достатъчно съществено нарушение, и на какъв вид обезщетение дава право това нарушение?
Приложим ли е принципът на общностното право, съгласно който държавите членки са длъжни да заплатят обезщетение на частноправните субекти за вредите в резултат на нарушения на правото на Съюза, за които носят отговорност държавите членки, дори когато държавата членка има суверенитет в областта, за която се отнася приетата разпоредба
Служат ли като насоки и в този случай основните права и основните принципи на правото, които произтичат от конституционните традиции на държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/14: Baby Dan, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли да се класифицират щифтове с характеристиките на разглеждания артикул по позиция 7318 от Комбинираната номенклатура или по позиция 8302 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-272/14: Baby Dan, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в нейните редакции след последователното приемане на Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г. и на Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г., да се тълкува в смисъл, че артикул като разглеждания в главното производство, който позволява да се монтират на стена или на рамка на врата подвижни предпазни прегради за деца, трябва да се класира в позиция 7318 от Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/14: PST CLC, Определение от 11 юни 2015 г.
Съвместим ли е точка 2 от таблицата на приложение към Регламент № 384/2004 с общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура (Регламент № 2658/87), в светлината на тълкуването, дадено в решение по дело Kloosterboer Services?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/14: PST CLC, Определение от 11 юни 2015 г.
Съвместима ли е точка 2 от таблицата в приложение на Регламент № 384/2004 с тълкуването на общите правила за класификация на Комбинираната номенклатура съгласно практиката на Съда на Европейския съюз?
Може ли класифицирането на изделия, състоящи се от охладител и вентилатор, предназначени изключително за използване в компютър, да се извършва въз основа на разпоредбите на Регламент № 384/2004 или следва да се прилагат общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-58/14: Amazon EU, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Трябва ли описанието на стоките в подпозиция 8543 7010 от Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че в нея следва да се класират само апарати, които разполагат изключително с функции за превод или за речник?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли в подпозиция 8543 7010 от Комбинираната номенклатура да се класират и апарати, при които функциите за превод или за речник не са определящи спрямо основната им функция (в случая функцията за четене)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/14: Balázs, Заключение от 21 май 2015 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 1 и член 5 от Директивата за горивата да се тълкуват в смисъл, че освен изискванията за качество, уредени в приетото въз основа на тази директива национално законодателство, в тежест на доставчиците на гориво не могат да бъдат налагани изисквания за качество, предвидени с национален стандарт, които са допълнителни по отношение на съдържащите се в Директивата?
2) Трябва ли член 1, точки 6 и 11 от Директива 98/34 да се тълкува в смисъл, че ако е в сила технически регламент (в случая министерско постановление, прието въз основа на предоставена със закон компетентност), прилагането на национален стандарт, приет в същата област, може да бъде единствено доброволно, т.е. законът не може да предвижда задължителното му прилагане?
3) Изпълнен ли е предвиденият в член 1, точка 6 от Директива 98/34/ЕО критерий националният стандарт да се направи достояние на обществеността от стандарт, който не е бил достъпен на съответния национален език в момента, в който е трябвало да бъде приложен според административните органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.