всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на капитали

Свободно движение на капитали

Дело C-271/09: Комисия/Полша, Заключение от 14 април 2011 г.

Нарушение на член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) чрез запазване в сила на национални разпоредби, които ограничават инвестициите в чужбина на пенсионните фондове от отворен тип, включително чрез член 143, член 136, параграф 3 и член 136а, параграф 2 от Закона за организацията и дейността на пенсионните фондове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-20/09: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 7 април 2011 г.

Допустим ли е искът на Комисията, като се има предвид твърдяното несъответствие между официалното уведомително писмо и мотивираното становище?
Допустим ли е искът на Комисията, след като към момента на изтичане на срока, даден в мотивираното становище, спорният режим вече не е в сила?
Съвместимо ли е с правото на Съюза преференциалното данъчно третиране само на издадените от португалската държава държавни ценни книжа в рамките на режима за узаконяване на положението на данъчнозадължените лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-10/10: Комисия/Австрия, Заключение от 8 март 2011 г.

Ограничаването на възможността за данъчно приспадане на дарения в полза на организации, на които са възложени задачи в сферата на научните изследвания и обучението, само до установени в Австрия организации, представлява нарушение на задълженията по член 56 ЕО и член 40 от Споразумението за ЕИП.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-437/08: Österreichische Salinen, Съдебно решение от 10 февруари 2011 г.

Допустимо ли е освобождаването от корпоративен данък на портфейлни дивиденти с чуждестранен произход да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране между държавата членка и третата държава, докато за дивиденти с национален произход такова условие не се изисква?
Съвместимо ли е с правото на Съюза прилагането на метода на приспадане за портфейлни дивиденти с чуждестранен произход, когато за акционера е много трудно или почти невъзможно да представи необходимите доказателства за изпълнение на условията за освобождаване или за приспадане на чуждестранния корпоративен данък?
Съвместимо ли е с правото на Съюза изключването както на освобождаването, така и на приспадането на платения в чужбина корпоративен данък за дивиденти с произход от дялови участия в дружества, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е под определен праг, докато дивидентите от местни дружества са освободени от данък независимо от размера на участието?
Допустимо ли е националната администрация да прилага метода на приспадане за портфейлни дивиденти с произход от трети държави, когато това води до прекомерни административни тежести за получателя, вместо автоматично освобождаване от данък?
Допустимо ли е прилагането на метода на приспадане за дивиденти с чуждестранен произход, без да се допуска пренасяне на приспадането на корпоративния данък в следващи данъчни години, когато през годината на получаване на дивидентите дружеството получател е реализирало загуба?
Задължено ли е държавата членка да допуска приспадане на данъка, удържан при източника в друга държава членка или трета държава, с оглед предотвратяване на юридическото двойно данъчно облагане на дивидентите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-436/08: Haribo Lakritzen Hans Riegel, Съдебно решение от 10 февруари 2011 г.

1) Допуска ли правото на Съюза освобождаването от данък на портфейлните дялови участия с чуждестранен произход от държави, страни по Споразумението за ЕИП, да зависи от наличието на споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране, макар освобождаването от данък на дивидентите с произход от международни дялови участия (включително на дивиденти с произход от дружества, установени в трети държави, и дори при преминаване към метода на приспадане) да не е подчинено на това условие?
2) Допуска ли правото на Съюза за портфейлни дялови участия с чуждестранен произход от държави от Европейския съюз или от държави, страни по Споразумението за ЕИП, задължително да се прилага методът на приспадане, доколкото не са налице условията за прилагане на метода на освобождаване, макар за акционера да е много трудно или почти невъзможно да представи както доказателства за изпълнението на тези условия (сходно данъчно облагане, размер на ставката на чуждестранния данък, липса на освобождаване от данък ratione personae или ratione materiae на чуждестранното юридическо лице), така и информацията с доказателствен характер, необходима за приспадането на чуждестранния корпоративния данък?
3) Допуска ли правото на Съюза за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, да не се предоставя по закон нито освобождаване от корпоративен данък, нито приспадане на платения корпоративен данък, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), при положение че доходите от дялови участия в местни юридически лица са освободени от данък, независимо от размера на дяловото участие?
4) a) При положителен отговор на третия въпрос: допуска ли правото на Съюза национален орган да прилага, с цел премахване на дискриминацията на дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, метода на приспадане, при което представянето на доказателства за платения в чужбина (корпоративен) данък е невъзможна или свързана с несъразмерни усилия задача поради малкия размер на дяловото участие с мотива, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, при положение че самият факт на неприлагане на пораждащия дискриминация праг на дялово участие от 10 % (25 %) би имал за последица освобождаване от данък на дяловите участия в юридически лица, установени в трети държави?
б) При положителен отговор на четвъртия въпрос, буква a): допуска ли правото на Съюза да се отказва освобождаване от данък на доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, когато размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар освобождаването от данък на доходите от дялови участия в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на цялостно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране?
в) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, буква а): допуска ли правото на Съюза да се отказва приспадане на платения в чужбина корпоративен данък за доходи от дялови участия в юридически лица, установени в трети държави, ако размерът на дяловото участие е по-малък от 10 % (25 %), макар предвиденото в определени случаи приспадане на данъка за доходи от дялови участия в юридически лица от трети държави в размер, по-голям от 10 % (25 %), да не е подчинено на условието за наличие на пълно споразумение за административна взаимопомощ и за взаимопомощ при събиране?
1) Допуска ли правото на Съюза при преминаване от един към друг метод за дивидентите с чуждестранен произход да се прилага методът на приспадане, докато същевременно по отношение на подлежащия на приспадане корпоративен данък или подлежащия на приспадане данък, удържан при източника, не се допуска нито пренасяне на приспадането за следващите години, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?
2) Допуска ли правото на Съюза за дивидентите с произход от трети държави да се прилага методът на приспадане по съображение, че съгласно решение на Verwaltungsgerichtshof този резултат се приближава в най-голяма степен до (предполагаемата) воля на законодателя, докато същевременно не се допуска нито пренасяне на приспадането, нито предоставяне на данъчен кредит за годината, през която е реализирана загуба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-578/10: van Putten и др., Определение от 1 февруари 2011 г.

Следва ли преюдициалните запитвания, касаещи тълкуването на член 18 ДЕО (сега член 21 ДФЕС) във връзка с национална уредба относно данък върху първа регистрация на МПС, да бъдат обединени в едно производство поради тяхната връзка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-262/09: Meilicke и др., Заключение от 13 януари 2011 г.

1. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък, възлизащ на 3/7 от брутния размер на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени получените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти и въпреки че този размер може да е по-висок?
2. Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG, в действащата през разглежданите финансови години редакция, съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и следващите от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), в което трябва да се посочва по-конкретно размерът на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и отделните части на плащането според различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения чуждестранен корпоративен данък, който подлежи на приспадане, и да се представи удостоверение относно дивидентите с чуждестранен произход?
3. Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 от KStG (в действащата през разглежданите финансови години редакция) и да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени дивидентите с чуждестранен произход, налага ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО преценяване на размера на удържания корпоративен данък и евентуално вземането предвид и на предходни непреки плащания във връзка с корпоративния данък?
4. а) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО във връзка с член 97, параграф 9, алинея 3 от EGAO [Einführungsgesetz zur Abgabenordnung — Закон за въвеждане на Данъчния кодекс], съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това приспадането на чуждестранния корпоративен данък е технически невъзможно, когато данъчният акт е придобил окончателна сила, без да бъде предвиден преходен период, през който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък?
б) Ако отговорът на втория въпрос е положителен и не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО и принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, точка 1 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък за дивиденти с национален произход, дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за дивиденти с чуждестранен произход поради липсата на удостоверение за удържан корпоративен данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-310/09: Accor, Заключение от 22 декември 2010 г.

1) а) Трябва ли членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режим на данъчно облагане, целящ премахване на икономическото двойно данъчно облагане на дивидентите, който: – позволява на дружество майка, когато разпределя на акционерите си дивиденти, изплатени от дъщерните му дружества, да приспада от удръжката върху доходите от дивиденти, за чието внасяне е задължено, данъчния кредит, свързан с разпределянето на тези дивиденти, ако същите са от установено във Франция дъщерно дружество, – но не предлага тази възможност, ако дивидентите са с произход от установено в друга държава членка […] дъщерно дружество, при положение че режимът в такъв случай не предоставя право на данъчен кредит, свързан с разпределянето на дивидентите от това дъщерно дружество, по съображение че режимът сам по себе си накърнява принципите на свободно движение на капитали или на свобода на установяване, що се отнася до посоченото дружество майка
б) При отрицателен отговор [по буква а)] трябва ли тези членове да се тълкуват в смисъл, че все пак не допускат такъв режим, при положение че би следвало да се вземе предвид и положението на акционерите, по съображение че поради плащането на удръжката върху доходите от капитали размерът на получените от неговите дъщерни дружества и преразпределени от това дружество майка на неговите акционери дивиденти е различен в зависимост от мястото, на което се намират посочените дъщерни дружества — във Франция или в друга държава членка […], поради което режимът би разколебал акционерите да инвестират в дружеството майка и поради това би засегнал набирането на капитали от това дружество и би го разколебал да предоставя капитали на дъщерни дружества, установени в държави членки, различни от Франция, или от създаването на такива дъщерни дружества в тези държави
2) При положителен отговор [по буква а) или б) на първия въпрос] и при положение че членове 56 [ЕО] и 43 [ЕО] бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат описания по-горе режим на облагане с удръжката върху доходите от капитали и поради това администрацията по принцип е длъжна да възстанови получените въз основа на този режим суми, доколкото са получени в нарушение на общностното право, налице ли е съгласно това право в рамките на такъв режим, който сам по себе си не се изразява в прехвърлянето на данък върху трето лице от задължения за него субект, пречка: a) за това, администрацията да може да откаже възстановяването на изплатените от дружеството майка суми, поради това че такова възстановяване би довело до неговото неоснователно обогатяване, б) а при отрицателен отговор, за това обстоятелството, че внесената от дружеството майка сума не представлява за него счетоводна или данъчна тежест, а единствено се приспада от съвкупността от сумите, които е възможно да се преразпределят на неговите акционери, да може да се изтъкне, за да не се постанови възстановяването на тази сума на дружеството
3) Предвид евентуалния отговор на [първия и втория въпрос] препятстват ли общностните принципи на равностойност и ефективност възстановяването на сумите — което може да гарантира прилагането на един и същи режим на данъчно облагане спрямо дивидентите, които дават основание на дружеството майка да извърши преразпределяне, независимо дали дивидентите произхождат от суми, разпределени от дъщерните му дружества, установени във Франция или в друга държава членка […] — да зависи от условието — при евентуално спазване на разпоредбите на двустранната спогодба за обмен на информация, приложима между [Френската република] и държавата членка на установяване на дъщерното дружество — задълженият за внасянето на данъка субект да представи доказателствата, с които само той разполага и които за всеки от спорните дивиденти са свързани по-специално с действително прилаганата данъчна ставка и с действително внесения данък във връзка с печалбите, реализирани от неговите дъщерни дружества, установени в държавите членки […], различни от Франция, докато същевременно за установените във Франция дъщерни дружества не се изискват оправдателните документи, които са известни на администрацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1353637383970 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form