Дело C-267/09: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 5 май 2011 г.

Текст

... лица — Задължение за посочване на данъчен представител“

Резюме на решението

1. Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Национална правна уредба, която задължава чуждестранните данъчнозадължени лица да посочат данъчен представител

(член 56 ЕО; Директива 77/799 на Съвета)

2. Международни споразумения — Споразумение за създаване на Европейското икономическо пространство — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Национална правна уредба, която задължава чуждестранните данъчнозадължени лица да посочат данъчен представител

(член 40 от Споразумението за ЕИП; Директиви 77/799 и 2008/55 на Съвета)

1. Макар гарантирането на ефективен данъчен контрол и противодействието на избягването на данъци да могат да съставляват императивно съображение от общ интерес, годно да обоснове ограничение на упражняването на гарантираните с Договора основни свободи, подобна обосновка би могла да се приеме само ако се отнася до чисто изкуствени схеми, чиято цел е заобикалянето на данъчния закон, което изключва всякаква обща презумпция за измама. Общата презумпция за данъчни измами и избягване на данъци не е достатъчна за обосноваването на данъчна мярка, която накърнява целите на Договора. Като визира всички чуждестранни данъчнозадължени лица, получаващи доходи, за които се изисква подаване на данъчна декларация, задължението за посочване на данъчен представител налага по отношение на цяла категория данъчнозадължени лица, единствено поради факта че те не са местни лица, презумпция за избягване на данъци или за данъчни измами, която сама по себе си не може да обоснове извършеното с подобно задължение накърняване на целите на Договора.

Подобно задължение представлява ограничение ...