Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-310/03: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 19 февруари 2004 г.
Нарушени ли са задълженията на Великото херцогство Люксембург по Директива 1999/44/ЕО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/03: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 19 февруари 2004 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Белгия по Директива 1999/44/ЕО, като не са приети в срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за нейното прилагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/02: Douwe Egberts, Заключение от 11 декември 2003 г.
A.1. Следва ли член 2 от Директива 1999/4/ЕО относно екстрактите от кафе и цикория да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), или член 2 следва да се тълкува в смисъл, че наименованията на продуктите, изброени в приложението, могат да се използват само за продуктите, посочени в това приложение, но че наред с тези наименования на продукти могат да се използват и други наименования за тези продукти (например измислено или търговско наименование)?
A.2. Ако Съдът на Европейските общности приеме, че член 2 от Директива 1999/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 година относно екстрактите от кафе и цикория трябва да се тълкува в смисъл, че само наименованията на продуктите, изброени в приложението към тази директива, могат да се използват за продуктите, посочени в това приложение, и че други наименования не могат да се използват наред с тези наименования на продукти (например измислено или търговско наименование), не следва ли тогава, че тази директива противоречи на член 28 от Договора за ЕО, който забранява количествените ограничения върху вноса и всички мерки с равностоен ефект между държавите членки на Европейската общност, тъй като директивата, тълкувана по този начин, изключва, що се отнася до продуктите, попадащи в нейното определение за екстракти от кафе:
– използването на наименования, различни от „екстракт от кафе“ или „разтворимо кафе“, като например наименованието „кафе“;
– по този начин запазва използването на наименованието „кафе“ само за една форма на „кафе“, а именно кафеното зърно;
– и по този начин изкуствено защитава пазара на кафе от конкуриращи се продукти, състоящи се от форми на кафе, различни от кафените зърна, като между другото екстракти от кафе и разтворимо кафе?
B.1. Следва ли член 18, параграф 1 и член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкуват в смисъл, че нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“ в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, макар че такива твърдения не са забранени от директивата, представляват нарушения на директивата, като се има предвид, че осмото съображение на директивата гласи, че най-подходящото етикетиране е това, което създава най-малко пречки за свободната търговия, и че следователно тези национални разпоредби не могат да бъдат прилагани?
B.2. Следва ли член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО да се тълкува в смисъл, че „защита на общественото здраве“ трябва да се разбира като включваща нехармонизирани национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които забраняват определени твърдения като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“?
C. Следва ли член 28 от Договора за ЕО да се тълкува в смисъл, че национални разпоредби относно етикетирането и представянето на хранителни продукти и относно тяхната реклама, които не са хармонизирани на европейско равнище и които се отклоняват от Директива 2000/13/ЕО, доколкото забраняват определени твърдения в етикетирането и/или представянето на хранителни продукти и/или тяхната реклама, като „препратки към отслабване“ и „препратки към медицински препоръки, удостоверения, декларации или становища за одобрение“, трябва да се считат за мерки с равностоен ефект и/или количествени ограничения върху вноса между държавите членки на Европейската общност, доколкото тези национални разпоредби:
– налагат допълнителна тежест върху вноса на хранителни продукти при привеждането на тези продукти в съответствие с националното законодателство и по този начин възпрепятстват търговията между държавите членки и
– не се прилагат за всички участници на пазара, които осъществяват дейността си на националната територия, доколкото има продукти от напълно сходен характер (например козметични продукти), за които тези разпоредби не се прилагат и за които не съществува друга еквивалентна разпоредба, и че следователно тези разпоредби не могат да бъдат прилагани от националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/01: Budějovický Budvar, Съдебно решение от 18 ноември 2003 г.
Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която на проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, се предоставя абсолютна защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, като на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да бъде възпрепятстван вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
Допустимо ли е това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга договаряща държава посредством декларация на федералното правителство?
Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е предвидено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование на регион, място или държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/02: Scherndl, Съдебно решение от 23 октомври 2003 г.
Първо, стойността на хранително вещество като витамин C, която е посочена върху хранителен продукт след анализ, извършен от производителя, може ли да съответства на стойността на това хранително вещество в съответния продукт в края на минималния срок на годност и, второ, определянето на допустимите разлики между декларираната стойност и стойността, установена при официална проверка, попада ли, в настоящото състояние на правото на Общността, в компетентността на държавите членки?
Дали член 1, параграф 4, буква к) и първата алинея на член 6, параграф 8 от Директива 90/496 нарушават принципите на правна сигурност и пропорционалност, поради това че не съдържат точни указания относно, първо, референтната дата, която трябва да се вземе предвид при определяне на средната стойност на хранително вещество, съдържащо се в хранителен продукт, и, второ, относно степента на допустимите разлики между декларираната стойност и стойността, установена при официална проверка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/02: Freiburger Kommunalbauten, Заключение от 25 септември 2003 г.
Следва ли клауза, съдържаща се в общите условия на продавач, която предвижда, че купувачът на сграда, която предстои да бъде построена, трябва да заплати цялата цена за тази сграда, независимо дали има напредък в строителството, при условие че продавачът предварително му е предоставил гаранция от кредитна институция, обезпечаваща всички парични вземания на купувача във връзка с неизпълнение или лошо изпълнение на договора, да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/02: Cofinoga, Заключение от 25 септември 2003 г.
1. Следва ли националният съд, при тълкуване на Директиви 87/102 и 90/88, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от институциите, предоставящи потребителски кредит, да информират писмено кредитополучателя-потребител за действащия годишен процент на разходите преди всяко продължаване на подновяем договор за кредит, който може да се усвоява на вноски и носи лихва с променлив размер?
2. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което изисква от кредитните институции да информират този потребител за клаузата относно промяната на този годишен процент на разходите преди всяко подновяване на такъв договор?
3. Следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да допусне, без какъвто и да е срок, възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит, като това възражение произтича от неизпълнение на задължението за посочване на годишния процент на разходите, повдигнато от потребителя или от съда служебно, в спор, произтичащ от иск за плащане, предявен от кредитната институция?
4. Ако не е така, следва ли националният съд, при тълкуване на тези директиви, да приеме тълкуване на националното си право, което му позволява да не приложи разпоредба на националното право, която забранява на потребителя или на съда служебно да повдигне възражение за нищожност, опорочаваща сключването или продължаването на договор за потребителски кредит след изтичане на срок, който дерогира от общото право, поради това че това би представлявало изключително ограничение на правото на иск на потребителя и би накърнило ефективността на защитата на потребителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/01: Glawischnig, Съдебно решение от 12 юни 2003 г.
Следва ли член 2, буква а) от Директива 90/313/ЕИО да се тълкува в смисъл, че името на производителя и описанието на продукта на хранителни продукти, които са били предмет на административни мерки за контрол на спазването на Регламент № 1139/98, броят на наложените административни санкции вследствие на тези мерки, както и производителите и продуктите, засегнати от тези санкции, представляват информация, свързана с околната среда по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/01: Budějovický Budvar, Заключение от 22 май 2003 г.
1. Допустимо ли е прилагането на разпоредба на двустранно споразумение, сключено между държава членка и трета държава, съгласно която проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да се ползва с абсолютната защита, независимо от евентуално въвеждане в заблуждение, на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92, ако при прилагането на тази разпоредба може да се възпрепятства вносът на продукт, който е законно пуснат на пазара в друга държава членка?
2. Прилага ли се това и когато географската индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, не се възприема в държавата на произход като географско означение за конкретен продукт, както и не като проста или индиректна географска индикация?
3. Прилагат ли се отговорите на въпроси 1 и 2 и когато двустранното споразумение е споразумение, което държавата членка е сключила преди присъединяването си към Европейския съюз и е продължила след присъединяването си към Европейския съюз със страна наследник на първоначалната друга страна по споразумението чрез декларация на федералното правителство?
4. Задължава ли втората алинея на член 307 ЕО държавата членка да тълкува такова двустранно споразумение, сключено между тази държава членка и трета държава преди присъединяването на държавата членка към ЕС, в съответствие с правото на Общността, както е посочено в член 28 ЕО и/или Регламент № 2081/92, така че предвидената в него защита за проста/индиректна географска индикация, която в държавата на произход не е наименование нито на регион, нито на място, нито на държава, да обхваща само защита срещу въвеждане в заблуждение, а не абсолютната защита на квалифицирана географска индикация по смисъла на Регламент № 2081/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/01: Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, Съдебно решение от 20 май 2003 г.
Следва ли член 4 от Регламент (ЕИО) № 2081/92 да се тълкува в смисъл, че не препятства използването на защитено наименование за произход да бъде обвързано с условието операции като нарязване и опаковане на продукта да се извършват в района на производство, когато такова условие е предвидено в спецификацията?
Представлява ли условието използването на защитеното наименование за произход „Prosciutto di Parma“ за шунка, предлагана на пазара на резени, да бъде обвързано с извършването на операциите по нарязване и опаковане в района на производство, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на износа по смисъла на член 29 ЕО и може ли тя да бъде оправдана и съответно съвместима с тази разпоредба?
Може ли обаче това условие да бъде противопоставяно на икономическите оператори, ако не им е било съобщено чрез подходяща публичност в законодателството на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.