Дело C-211/03: HLH Warenvertrieb и Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.

1. Явява ли се методът на приемане на даден продукт съществен за неговата класификация като лекарствен продукт или като хранителна добавка?

2. Представлява ли Регламент (ЕО) № 178/2002 допълнителен набор от правила по отношение на Директива 2002/46/ЕО, като прилагането му е изключено, доколкото съществува специфична разпоредба на Общността, каквато е тази директива, за определени категории хранителни продукти?

3. Прилага ли се само специфичното законодателство на Общността относно лекарствените продукти към продукт, който също така отговаря на условията за класификация като хранителен продукт?

4. Как следва да се определя понятието „фармакологични свойства“ при класифицирането на продукт като лекарствен продукт и представлява ли рискът за здравето самостоятелен фактор, който трябва да бъде взет предвид от компетентните национални органи при тази класификация?

5. Може ли продукт, който представлява лекарствен продукт по смисъла на Директива 2001/83, да бъде внесен в друга държава членка само след получаване на разрешение за пускане на пазара, издадено в съответствие с разпоредбите на тази директива, дори когато е законно пуснат на пазара като хранителен продукт в друга държава членка?

6. Има ли значение понятието „горна безопасна граница“ по член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46 за разграничаването между лекарствени продукти и хранителни продукти?

7. Може ли при оценка от държава членка на рисковете, които хранителни продукти или хранителни добавки могат да представляват за човешкото здраве, да се вземе предвид критерият за наличие на хранителна необходимост в населението на държавата членка и достатъчно ли е отсъствието на такава необходимост само по себе си, за да се оправдае пълна забрана за пускане на пазара на хранителни продукти или хранителни добавки, които са законно произведени или пуснати на пазара в друга държава членка?

8. Съвместимо ли е с правото на Общността обстоятелството, че дискреционните правомощия на националните органи при установяване на липса на хранителна необходимост подлежат само на ограничен съдебен контрол?

9. Как следва да се тълкува член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97, а именно кога се счита, че дадена храна или хранителна съставка не е била използвана за човешка консумация в значителна степен в Общността и коя е референтната дата за определяне на степента на човешка консумация?

10. Може ли национален съд да отправя въпроси относно класификацията на продукти до Европейския орган за безопасност на храните и каква е обвързващата сила на становищата на този орган спрямо националния съд?