Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-318/03: Orthica, Заключение от 3 февруари 2005 г.
Неправилна квалификация на продуктите като лекарствени продукти вместо като храни или хранителни добавки
Неправомерно ограничаване на свободното движение на стоки чрез отказ за допускане на пазара на продукти, легално пуснати на пазара в друга държава членка
Неправилно прилагане на критерия за „фармацевтичен ефект“ и рисковете за здравето при определяне на статута на продукта
Неправомерно използване на критерия за липса на хранителна необходимост като основание за забрана на пускането на пазара
Неправомерно ограничаване на съдебния контрол върху административните решения относно квалификацията на продуктите
Неправомерно изключване на възможността националният съд да поиска становище от Европейския орган за безопасност на храните
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/03: Orthica, Заключение от 3 февруари 2005 г.
Неправилна квалификация на продуктите като лекарствени продукти вместо като храни или хранителни добавки
Неправомерно ограничаване на свободното движение на стоки чрез отказ за допускане на пазара на продукти, които са законно пуснати на пазара в друга държава членка
Неправомерно прилагане на национални разпоредби, които не съответстват на изискванията на правото на Европейския съюз относно храните, хранителните добавки и лекарствените продукти
Неправомерно позоваване на липсата на хранителна необходимост като основание за отказ за допускане на пазара
Неправомерно ограничаване на съдебния контрол върху решенията на националните органи относно квалификацията и допускането на продуктите
Неправомерно изключване на възможността националният съд да поиска становище от Европейския орган за безопасност на храните
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/03: HLH Warenvertrieb и Orthica, Заключение от 3 февруари 2005 г.
A I. Явява ли се оспорваният продукт... хранителен продукт (възможно в формата на хранителна добавка) или лекарствен продукт
Задължителна ли е тази класификация за всички държави членки
A II. От значение ли е при класифицирането на продукта, че според указанията за употреба той е предназначен да се разтвори във вода или в кисело мляко
Или определящо е състоянието, в което се внася
A III. Ако Съдът на Европейските общности приеме, че продуктът е лекарствен, но в тези държави членки, където досега е бил считан за хранителен продукт, той трябва да продължи да бъде такъв, възникват проблеми за запитващата инстанция, каквито са изложени в въпросите по B VI във връзка с тези по B III. Прави се препратка към тези въпроси и съображенията по тях и се иска отговор. A IV. Ако Lactobact omni FOS е хранителен продукт (хранителна добавка), представлява ли той нова храна по смисъла на Регламент № 258/97
Какво е съотношението между различните правни основания
B I (a). Следва ли оспорваният продукт да бъде класифициран съгласно първата и втората алинея на член 2 във връзка с буква (d) от третата алинея на член 2 от Регламент № 178/2002 или — след изтичане на срока за транспониране на 31 юли 2003 г. — съгласно Директива 2002/46 и ако да, съгласно кои части на директивата
B II. Как следва да се дефинира понятието „фармакологичен ефект“, което е от съществено значение за класификацията, inter alia, по първата и втората алинея на член 2 във връзка с буква (d) от третата алинея на член 2 от Основния регламент, за целите на правото на Общността
В частност, включва ли дефиницията изискване за наличие на риск за здравето
B II (b). След като Директива 2001/83 във втората алинея на член 1 (относно „функционални“ лекарствени продукти) въвежда понятието „физиологични функции“, възниква допълнителният въпрос относно значението на това понятие и неговото отношение към понятието „фармакологичен ефект“. B III. Прилага ли се становището, изразено от Съда на Европейските общности в дело 227/82 Van Bennekom [1983] ECR 3883, параграф 39, относно общата класификация на витаминни препарати, според което трябва да е възможно да се внася продукт, който може да се предлага като храна в държавата членка, в която е произведен, чрез издаване на разрешение за пускане на пазара, ако, дори и да се счита за лекарствен продукт в държавата членка на внос, разрешението за пускане на пазара е съвместимо с изискванията за защита на здравето, и за разглеждания тук продукт, и поддържа ли Съдът това становище с оглед на последващото право на Общността
B IV (a). Доколкото понятието „риск за здравето“ е от значение за въпросите по точки II или III или за други приложими разпоредби на правото на Общността, като членове 28 ЕО и 30 ЕО: Явява ли се релевантният праг „горната безопасна граница“ или трябва да бъде намален, например, защото веществата се приемат и с храната и/или защото — поне при дългосрочен прием — трябва да се вземат предвид различните групи потребители и тяхната различна чувствителност
Как следва да се дефинират думите „референтни количества на витамини и минерали за населението“ по смисъла на член 5 от Директивата за хранителните добавки
B IV (b). Явява ли се нарушение на правото на Общността това, че специализираните органи по националното право разполагат с дискреция да определят (индивидуални) горни безопасни граници и евентуални (индивидуални) намаления, която подлежи само на ограничен съдебен контрол
B V (a). Ако продуктът може да се предлага на пазара поне в една друга държава членка като хранителен продукт, има ли значение за свободата да се предлага продуктът в Германия обстоятелството, че в Германия няма „хранителна необходимост“ за този продукт
B V (b). Ако да, съвместимо ли е с правото на Общността органът да разполага с дискреция по националното право, която подлежи само на ограничен съдебен контрол
B VI. Ако по отношение на въпросите, поставени в точка III, Съдът потвърди решението по Van Bennekom и в този случай няма несъвместимост с изискванията за защита на здравето, как може успешно да се реализира искането за разрешение за пускане на пазара
Може ли да бъде отказано издаването на решение с общо приложение по параграф 47а от LMBG, без да се нарушава правото на Общността, на основание, че по германската система на класификация продуктът е лекарствен, докато в държавата членка, в която е произведен, може да се предлага като хранителен продукт
Съвместимо ли е с правото на Общността, и по-специално с членове 28 ЕО и 30 ЕО, да не се прилага по аналогия правилото на параграф 47а от LMBG за такива лекарствени продукти
Ако не, може ли германската държава, без да наруши правото на Общността, да избегне задължение, което германски съд възнамерява да ѝ наложи да приеме решение с общо приложение по параграф 47а от LMBG (приложено по аналогия), ако тя или компетентният орган за храните, но не и за лекарствата, възрази, че, тъй като по германската система на класификация продуктът е лекарствен, не може да се приеме решение с общо приложение по параграф 47а от LMBG (по аналогия), (a) защото органът, компетентен да приема решения с общо приложение по параграф 47а от LMBG, не е компетентен и за лекарствени продукти, (b) защото продуктът не е разрешен като лекарствен продукт
B VII (в дело C-211/03). Как следва да се тълкува изразът „не е бил използван... в значителна степен“ в член 1 от Регламент № 258/97
Достатъчно ли е, че в Официалния вестник на Нидерландия от 16 февруари 1995 г. е обявено, че търговията с пробиотик, подобен на оспорвания продукт, наречен Ecologic 316, е допустима и че според фактура от 20 май 1996 г. е извършена доставка на Ecologic 316 на жалбоподателя, или какви са минималните изисквания, които трябва да бъдат изпълнени, за да се счита, че е имало използване в значителна степен по смисъла на член 1 от Регламент № 258/97
Какъв е началният момент за тълкуване на думите „не е бил използван досега“
B VIII (в дело C-211/03) и B VII (в дела C-299/03 и C-316/03 до C-318/03 включително). Ако Съдът откаже сам да отговори на въпросите, поставени в точка A, може ли националният съд да отправя въпроси относно класификацията на продукти до Европейския орган за безопасност на храните и доколко са задължителни евентуалните насоки, предоставени от този орган, за националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/03: Skov и Bilka, Заключение от 20 януари 2005 г.
1) Пречи ли Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки, на система, съгласно която доставчикът носи неограничена отговорност на производителя по смисъла на директивата
2) Пречи ли посочената директива на система, съгласно която доставчикът е длъжен, в съответствие със съдебната практика, да носи в пълен обем отговорността на производителя за вина, както е установено в съдебната практика, в случай на дефект на продукта, който е причинил вреда на здравето или имуществото на потребителя
3) С оглед: 1. на протокола от заседанието на Съвета на министрите, публикуван в BEUC‑News, Legal Suplement 12 ноември/декември 1985 г., стр. 20 и 21, чийто точка 2 гласи: „Изявления по членове 3 и 12: „Що се отнася до тълкуването на членове 2 и 10[3], Съветът и Комисията се съгласиха, че нищо не пречи на държавите членки да установят в своето национално законодателство правила, уреждащи отговорността на доставчика, тъй като тази отговорност не е уредена от директивата. Освен това има съгласие относно факта, че, в съответствие с директивата, държавите членки могат да приемат разпоредби относно окончателното взаимно разпределение на отговорността между няколко отговорни производители (вж. член 3) и доставчици“, 2. на член 13 от директивата, който гласи: „Тази директива не засяга никакви права, които увреденото лице може да има съгласно разпоредбите за договорна или извъндоговорна отговорност или въз основа на специална система за отговорност, съществуваща към момента на уведомяване на тази директива“, се поставя въпросът дали директивата пречи на държава членка да уреди по законодателен път отговорността на доставчика за дефектен продукт, при условие че доставчик по смисъла на член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител по смисъла на определението в член 3 от директивата относно отговорността за дефектни продукти. 4) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държавите членки да приемат правна уредба относно отговорността за продукти, съгласно която доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответната правна уредба предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон). 5) Пречи ли директивата (Директива 85/374/ЕИО на Съвета от 25 юли 1985 година относно сближаването на законодателствата и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефектни стоки) на това държава членка да остави в сила правило, не под формата на правна уредба, а произтичащо от съдебната практика, което е било установено преди приемането на директивата, съгласно което доставчикът – без самият той да е производител или да се счита за производител по член 3 от директивата – носи: – отговорността на производителя по смисъла на директивата
– отговорността за вина на производителя, установена в съдебната практика, в областта на отговорността за вреди, причинени от продукта върху здравето или имуществото на потребителя
Съответното правило, произтичащо от съдебната практика, предвижда, че: a) доставчик е лице, което в рамките на своята търговска дейност пуска продукт на пазара, без да се счита за производител (член 4, параграф 3, първо изречение от датския закон); b) производителят може да носи отговорност и следователно доставчикът не носи отговорност, ако това не е така (член 10 от датския закон); c) доставчикът има възможност да се обърне към производителя с регресен иск (член 11, параграф 3 от датския закон).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/02: Дания/Комисия, Определение от 13 януари 2005 г.
Налице ли е предметна връзка между делата, която обосновава съединяването им за целите на устните състезания и постановяване на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-465/02: Германия и Дания/Комисия, Определение от 13 януари 2005 г.
Обединяването на производства с оглед на идентичност или тясна връзка между предметите им в рамките на съдебната процедура по член 43 от Процедурния правилник.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/03: Regione autonoma Friuli-Venezia Giulia и ERSA, Заключение от 16 декември 2004 г.
Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/03: Swedish Match, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.
Трябва ли членове 28 ЕО и 29 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което забранява на всяко лице да доставя, предлага или се съгласява да достави, излага за доставка или държи за доставка всеки продукт, изцяло или частично произведен от тютюн, който е във вид на прах или частици или във всяка комбинация от тези форми или е представен във вид, наподобяващ хранителен продукт, и е предназначен за орална употреба, различна от пушене или дъвчене?
Явява ли се член 8 от Директива 2001/37/ЕО изцяло или частично невалиден поради:
а) нарушение на принципа на недискриминация;
б) нарушение на член 28 ЕО и/или 29 ЕО;
в) нарушение на принципа на пропорционалност;
г) недостатъчност на член 95 ЕО и/или член 133 ЕО като правно основание;
д) нарушение на член 95, параграф 3 ЕО;
е) злоупотреба с правомощия;
ж) нарушение на член 253 ЕО и/или задължението за мотивиране;
з) нарушение на основното право на собственост?
При положение че:
а) национална мярка, транспонираща член 8а от Директива 89/622/ЕИО, е приета през 1992 г.;
б) посочената национална мярка е приета въз основа на правомощия в националното право, които не зависят от съществуването на задължение за транспониране на директивата;
в) Директива 89/622/ЕИО (както е изменена с Акта за присъединяване ...) е отменена и заменена с Директива 2001/37/ЕО, чийто член 8 възпроизвежда член 8а от Директива 89/622/ЕИО; и
г) член 8 от Директива 2001/37/ЕО е невалиден поради принципите, посочени в въпроси 2(а), 2(в) или 2(з),
трябва ли тези принципи да се тълкуват в смисъл, че също така не допускат съответната национална мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/02: Arnold André, Съдебно решение от 14 декември 2004 г.
Съвместима ли е член 8 от Директива 2001/37/ЕО, с която се забранява пускането на пазара на тютюн за орална употреба, без да се засяга член 151 от Акта за присъединяване, с правото на Европейските общности с по-висока правна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/03: easyCar, Заключение от 11 ноември 2004 г.
Включва ли понятието „договори за предоставяне на ... транспортни ... услуги“ по член 3, параграф 2 от Директива 97/7/ЕО относно защитата на потребителите при договори, сключени от разстояние, договори за предоставяне на услуги по наемане на автомобили?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.