Дело C-438/04: Mobistar, Заключение от 23 март 2006 г.

По отношение на възможността за преносимост на номера, предвидена в член 30 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга):

Дали член 30 от Директивата за универсалната услуга, който предвижда националните регулаторни органи да гарантират, че ценообразуването за взаимно свързване, свързано с предоставянето на преносимост на номера, е ориентирано към разходите, се отнася само до разходите, свързани с трафика към пренесения номер, или се отнася и до тарифите на разходите, които операторите понасят при изпълнението на исканията за пренасяне на номера?

Ако член 30 от директивата се отнася само до разходите за взаимно свързване, свързани с трафика към пренесения номер, трябва ли той да се тълкува:

(а) като предоставя на операторите свобода да договарят търговските условия за тази възможност и като забранява на държавите членки да налагат ex ante търговски условия на предприятията, задължени да предоставят възможността за преносимост на номера по отношение на услугите, предоставяни във връзка с изпълнението на искане за пренасяне?

(б) като не забранява на държавите членки да налагат ex ante търговски условия по отношение на тази възможност на оператори, които са определени като имащи значителна пазарна мощ на даден пазар?

Ако член 30 от директивата трябва да се тълкува като налагащ на всички оператори задължението за ориентиране към разходите по отношение на разходите за пренасяне на номера, трябва ли той да се тълкува като изключва:

(а) национална регулаторна мярка, налагаща специфичен метод за изчисляване на съответните разходи?

(б) национална мярка, която определя ex ante разпределението на разходите между операторите?

(в) национална мярка, която предоставя на националния регулаторен орган правомощието да определя ex ante за всички оператори и за даден период максималния размер на таксите, които операторът-донор може да изисква от оператора-реципиент?

(г) национална мярка, която предоставя на оператора-донор правото да прилага тарифата, определена от националния регулаторен орган, освобождавайки този оператор от задължението да докаже, че прилаганата от него тарифа е ориентирана към собствените му разходи?

По отношение на правото на обжалване, предвидено в член 4 от [Рамковата директива]:

Трябва ли член 4 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че органът, определен да разглежда и решава жалбите, трябва да може да разполага с цялата необходима информация, за да бъдат надлежно взети предвид основанията по същество, включително поверителната информация, въз основа на която националният регулаторен орган е приел решението, което е предмет на жалбата?