Дело C-317/03: Orthica, Съдебно решение от 9 юни 2005 г.

Следва ли квалификацията на продукт като лекарствен продукт или храна да се основава на всички негови характеристики, включително състоянието му преди и след приготвяне съгласно указанията за употреба?

Явява ли се Регламент (ЕО) № 178/2002 подчинена правна уредба спрямо Директива 2002/46/ЕО относно хранителните добавки и изключва ли се неговото приложение, когато съществуват специални разпоредби за определени категории храни?

Прилага ли се само правната уредба на Съюза относно лекарствените продукти към продукт, който отговаря едновременно на условията за храна и за лекарствен продукт?

Как следва да се определя понятието „фармакологично действие“ при квалификацията на продукт като лекарствен продукт и включва ли това непременно риск за здравето?

Може ли продукт, който е легално продаван като храна в една държава членка, да бъде внесен в друга държава членка, където се счита за лекарствен продукт, само чрез регистрация по реда на Директива 2001/83/ЕО?

Има ли значение понятието „безопасни максимални количества“ по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/46/ЕО за разграничаването между лекарствени продукти и храни?

Може ли липсата на хранителна необходимост на населението на дадена държава членка да обоснове пълна забрана за продажба на храна или хранителна добавка, легално произведена или пусната на пазара в друга държава членка?

Съвместимо ли е с правото на Съюза предоставянето на органите на държавите членки на право на преценка относно липсата на хранителна необходимост, което подлежи само на ограничен съдебен контрол?

Как следва да се тълкува изискването за „значителна употреба“ по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 258/97 относно новите храни и новите съставки на храни и кое е референтното време за тази преценка?

Може ли национален съд да отправя въпроси до Европейския орган за безопасност на храните относно квалификацията на продукти и каква е задължителната сила на становищата на този орган?