Конкуренция
Конкуренция
Дело C-698/21: Naturgy Energy Group/Комисия, Определение от 31 май 2022 г.
Налице ли е достатъчно пряк и актуален интерес за Endesa Generación от изхода на спора, който да обоснове встъпването ѝ по смисъла на член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-883/19: HSBC Holdings и др./Комисия, Заключение от 12 май 2022 г.
Нарушение на презумпцията за невиновност и правото на добра администрация
Неправилна квалификация на поведението като нарушение „с оглед на целта“
Неправилен анализ на проконкурентния характер на обмена на информация относно средните цени
Грешки при констатацията за участие в единно продължено нарушение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-377/20: Servizio Elettrico Nazionale и др., Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи или средства“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко [дружества] от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на [дружествата] в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните [дружества] от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/21: Комисия/Amazon.com и др., Определение от 10 май 2022 г.
Следва ли да се запази поверителното третиране на определена информация в производството пред Съда, когато тази информация вече е била третирана като поверителна спрямо страна, встъпила пред Общия съд, в първоинстанционното производство?
Обхваща ли искането за поверително третиране информация, която вече е премахната от публичните версии на решенията и приложенията, връчени на съответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/21: RegioJet, Заключение от 5 май 2022 г.
1) Съответства ли на тълкуването на член 5, параграф 1 от [Директива 2014/104] подход, при който съд решава да разпореди представяне на доказателства, въпреки че в същото време Комисията води производство с цел приемане на решение съгласно глава III от [Регламент (ЕО) № 1/2003], поради която причина съдът спира производството за поправяне на вреда, причинена поради нарушаване на разпоредби от конкурентното право?
2) Противоречи ли на тълкуването на член 6, параграф 5, буква а) и параграф 9 от Директива 2014/104 национална правна уредба, ограничаваща представянето на цялата информация, която е била предоставена в рамките на производство по искане на [чешкия орган] за защита на конкуренцията, включително ако става въпрос за информация, която участник в производството е длъжен да изготви и съхрани (или я изготвя и съхранява) по силата на други законови разпоредби, независимо от производството за нарушаване на конкурентното право?
3) Може ли за прекратяване на производството на друго основание по смисъла на член 6, параграф 5 от Директива 2014/1004 да се счита и положение, при което националният орган за защита на конкуренцията спира производството веднага щом Комисията започва производство с цел приемане на решение съгласно глава III от Регламент № 1/2003?
4) Съответства ли — предвид функциите и целите на Директива [2014/104] — на член 5, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 5 от [нея] подход на националния съд, при който той прилага по аналогия националната правна уредба, транспонираща член 6, параграф 7 от тази директива, към категория информация като информацията, посочена в член 6, параграф 5 от посочената директива, и съответно взема решение за представянето на доказателства с уговорката, че въпросът дали доказателствените средства обхващат „информация, която е била подготвена от физическо или юридическо лице специално за производство на орган за защита на конкуренцията“ (по смисъла на член 6, параграф 5 от същата директива) ще бъде разгледан от съда едва след представянето на тези доказателства?
5) При утвърдителен отговор на последния въпрос — трябва ли член 5, параграф 4 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че прилаганите от съд ефективни мерки за защита на поверителната информация могат да доведат до изключване на достъпа на ищеца или на други участници в производството и на техните пълномощници до представените доказателства, преди съдът окончателно да реши дали представените доказателства или някои от тях попадат в категорията доказателства по член 6, параграф 5, буква а) от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/21: BALTIJAS STARPTAUTISKĀ AKADĒMIJA, Заключение от 28 април 2022 г.
1) Може ли да се окачестви като субект по смисъла на член 2, точка 83 от [ОРГО] организация (учредена съгласно частното право), която има няколко основни дейности, включително научноизследователска дейност, но чиито приходи са главно от предоставянето на образователни услуги срещу заплащане?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението на финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването по член 2, точка 83 от [ОРГО] основната цел на дейностите му да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания
При утвърдителен отговор какво съотношение на финансирането на стопанските и нестопанските дейности би било подходящо за целите на определянето на основната цел на дейностите на този субект?
3) Оправдано ли е съгласно член 2, точка 83 от [ОРГО] да се изисква получените от основната дейност приходи да се инвестират отново (реинвестират) в основната дейност на съответния субект и необходимо ли е да се преценяват други аспекти, за да се определи правилно основната цел на дейностите на подателя на проектното предложение
За тази преценка има ли значение как се използват получените приходи (реинвестират се в основната дейност или например в случай на частен основател се изплащат като дивиденти на акционерите) включително в хипотезата, в която по-голямата част от приходите са от платени такси за образователни услуги?
4) От съществено значение ли е правният статут на членовете на подателя на съответното проектно предложение, за да се прецени дали този подател отговаря на определението, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], с други думи, дали става въпрос за дружество, учредено съгласно търговското право, за да извършва стопанска дейност (дейност срещу заплащане) с цел печалба [член 1 от Komerclikums (Търговски закон)], или дали неговите членове или акционери са физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или пък са създадени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
5) За преценката дали дейността на подателя на проектното предложение е стопанска, имат ли съществено значение съотношението на студентите от страната и от държавите — членки на Съюза, спрямо чуждестранните студенти (от трети държави) и обстоятелството, че целта на осъществяваната от подателя основна дейност е да предоставя на студентите конкурентноспособно висше образование и конкурентноспособна квалификация на международния пазар на труда в съответствие със съвременните международни изисквания (член 5 от устава на жалбоподателя)?
1) Трябва ли член 2, точка 83 от [ОРГО] да се тълкува в смисъл, че може да се счита за организация за научни изследвания и разпространение на знания субект (например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), сред чиито оперативни цели е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания, но чието собствено финансиране се осигурява в голяма степен от приходи от стопански дейности?
2) Оправдано ли е да се прилага изискването относно съотношението между финансирането (приходи и разходи) на стопанските и нестопанските дейности, за да се определи дали съответният субект отговаря на изискването, предвидено в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което основна цел на субекта трябва да е извършването на независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или разпространяването в широк мащаб на резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
3) При утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, какъв трябва да бъде процентът на финансиране на стопанските и нестопанските дейности, за да се установи дали основната цел на субекта е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания?
4) Трябва ли правилото, съдържащо се в член 2, точка 83 от [ОРГО], съгласно което предприятията, които са в състояние да упражняват ключово влияние върху подателя на проектното предложение, в качеството си например на акционери или членове, [не могат да] се ползват с правото на преференциален достъп до постигнатите от него резултати, да се разбира в смисъл, че членовете или акционерите на субекта могат да бъдат физически или юридически лица със стопанска цел (включително предоставяне на образователни услуги срещу заплащане) или лица, учредени с нестопанска цел (например сдружение или фондация)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/21: Piltenes meži, Съдебно решение от 28 април 2022 г.
Попадат ли в обхвата на член 30, параграф 6 от Регламент № 1305/2013 плащанията за микрорезервати, създадени в горска зона в изпълнение на целите на Директива 2009/147?
Прилагат ли се за предоставянето на компенсация за микрорезервати, създадени в изпълнение на целите на Директива 2009/147, ограниченията по отношение на плащанията за предприятия в затруднено положение, предвидени в Регламент № 702/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/21: Autonome Provinz Bozen, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Изтекло ли е на 31 декември 2016 г. разрешението относно схемата за помощ за изграждането на малки водноелектрически централи, съдържащо се в Решение C(2012) 5048 final на Комисията от 25 юли 2012 г. относно държавна помощ SA.32113 (2010/N) — Италия: Схема за помощи във връзка със спестяването на енергия, отоплителните системи и електрификацията на отдалечените области на Алто Адидже/Южен Тирол, когато Autonome Provinz Bozen (автономна провинция Болцано, Италия) е отпуснала помощите за KW и SG?
Трябва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че Европейската комисия е длъжна да изиска от държавата членка да вземе мерки за възстановяването на неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-429/20: Solar Ileias Bompaina/Комисия, Съдебно решение от 7 април 2022 г.
Допустимо ли е Общият съд да откаже да признае качеството „заинтересована страна“ на жалбоподателя по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, при положение че жалбоподателят твърди, че интересите му са засегнати от предоставянето на държавна помощ?
Следва ли за признаване на качеството „заинтересована страна“ да се изисква жалбоподателят да докаже конкретно въздействие на предполагаемата помощ върху своето положение на пазара или е достатъчно да не може да се изключи възможността за такова въздействие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/20: Valencia Club de Fútbol/Комисия, Заключение от 7 април 2022 г.
Неправилно тълкуване и прилагане на член 107, параграф 1 ДФЕС по отношение на доказването на наличието на предимство, произтичащо от индивидуална държавна гаранция, и на задължението на Европейската комисия за полагане на дължима грижа.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.