Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-356/11: O. и S., Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средства за издръжката му, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване, но съжителства със съпругата си и с детето, гражданин на Съюза, по отношение на което тя упражнява родителските права?
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него и същевременно не съжителства нито със своята съпруга, нито с това дете?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин, предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване и не живее във Финландия, но със съпругата си имат общо дете, по отношение на което упражняват съвместно родителските права, при положение че това дете живее във Финландия, но е с гражданство на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/12: Corpul Naţional al Poliţiştilor, Определение от 15 ноември 2012 г.
ORDONNANCE DE LA COUR (neuvième chambre) 15 novembre 2012 (*) «Renvoi préjudiciel – Charte des droits fondamentaux de l’Union européenne – Validité d’une réglementation nationale imposant des diminutions de salaires à plusieurs catégories de fonctionnaires publics – Absence de mise en œuvre du droit de l’Union – Incompétence manifeste de la Cour» Dans l’affaire C‑369/12, ayant pour objet une demande de décision préjudicielle au titre de l’article 267 TFUE, introduite par la Curtea de Apel Braşov (Roumanie), par décision du 27 juin 2012, parvenue à la Cour le 2 août 2012, dans la procédure Corpul Naţional al Poliţiştilor – Biroul Executiv Central contre Ministerul Administraţiei şi Internelor, Inspectoratul General al Poliţiei Române, Inspectoratul de Poliţie al Judeţului Brașov, LA COUR (neuvième chambre), composée de M. J. Malenovský, président de chambre, M. U. Lõhmus (rapporteur) et Mme A. Prechal, juges, avocat général: M. P. Cruz Villalón, greffier: M. A. Calot Escobar, l’avocat général entendu, rend la présente Ordonnance 1. La demande de décision préjudicielle porte sur l’interprétation des articles 17, paragraphe 1, 20, 21, paragraphe 1, et 51, paragraphe 1, de la charte des droits fondamentaux de l’Union européenne (ci-après la «Charte»). 2. Cette demande a été présentée dans le cadre d’un litige opposant le Corpul Naţional al Poliţiştilor – Biroul Executiv Central (Fédération nationale de la police roumaine – Bureau exécutif central, ci-après le «Corpul»), agissant en qualité de représentant de M. Chiţea et d’autres personnes, au Ministerul Administraţiei şi Internelor (ministère de l’Administration et de l’Intérieur), à l’Inspectoratul General ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-369/12: Corpul Naţional al Poliţiştilor, Определение от 15 ноември 2012 г.
Определение на Съда (девети състав) от 15 ноември 2012 г. — Corpul Naţional al Poliţiştilor (Дело C‑369/12) „Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Валидност на национална правна уредба, с която се намаляват възнагражденията на някои категории държавни служители — Неприлагане на правото на Съюза — Явна липса на компетентност на Съда“ Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Запитване за тълкуването на Хартата на основните права на Съюза — Национална правна уредба, която не представлява мярка за прилагане на правото на Съюза, нито е другояче свързана с правото на Съюза — Липса на компетентност на Съда (член 267 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз) (вж. точки 14 и 16, както и диспозитива) Предмет Преюдициално запитване — Curtea de Apel Braşov — Тълкуване на член 17, параграф 1, член 20, член 21, параграф 1 и член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Допустимост на национална правна уредба, с която се намаляват възнагражденията на някои категории държавни служители — Нарушение на принципите на равно третиране и недопускане на дискриминация и на правото на собственост Диспозитив Произнасянето по преюдициалното запитване, отправено от Curtea de Apel Braşov (Румъния) с акт от 27 юни 2012 г., очевидно не е от компетентността на Съда на Европейския съюз.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/11: Iida, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51 — Директива 2003/109/ЕО — Граждани на трети страни — Право на пребиваване в държава членка — Директива 2004/38/ЕО — Граждани на трети страни, членове на семейството на граждани на Съюза — Гражданин на трета страна, който нито придружава, нито се присъединява към гражданин на Съюза в приемащата държава членка, а живее в държавата членка по произход на гражданина на Съюза — Право на пребиваване на гражданина на трета страна в държавата членка по произход на гражданина на Съюза, който пребивава в друга държава членка — Гражданство на Съюза — Основни права“ по дело C-40/11, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg (Германия) с акт от 20 януари 2011 г., постъпил в Съда на 28 януари 2011 г., в рамките на производство по дело Yoshikazu Iida срещу Stadt Ulm, СЪДЪТ (трети състав), състоящ се от: г-жа R. Silva de Lapuerta (докладчик), изпълняваща функциите на председател на трети състав, г-н K. Lenaerts, г-н E. Juhász, г-н T. von Danwitz и г-н D. Šváby, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 март 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за г-н Y. Iida, от T. Oberhäuser и W. Weh, Rechtsanwälte, — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-367/11: Prete, Съдебно решение от 25 октомври 2012 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „Свободно движение на хора — Член 39 ЕО — Гражданин на една държава членка, който търси работа в друга държава членка — Равно третиране — Помощи за изчакване в полза на млади хора, търсещи първа работа — Отпускане, поставено в зависимост от обучение в продължение на не по-малко от шест години в приемащата държава членка“ По дело C-367/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Белгия) с акт от 27 юни 2011 г., постъпил в Съда на 11 юли 2011 г., в рамките на производство по дело Déborah Prete срещу Office national de l’emploi, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: г-н L. Bay Larsen, изпълняващ функциите на председател на четвърти състав, г-н J.-C. Bonichot, г-жа C. Toader, г-жа A. Prechal, (докладчик) и г-н E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón, секретар: г-н A. Calot Escobar, като има предвид становищата, представени: — за г-жа Prete, от J. Oosterbosch, avocate, — за белгийското правителство, от г-жа L. Van den Broeck и г-жа M. Jacobs, в качеството на представители, подпомагани от P. A. Foriers, avocat, — за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н D. Hadroušek, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от г-н V. Kreuschitz и г-н G. Rozet, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 юли 2012 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/10: Унгария/Словакия, Съдебно решение от 16 октомври 2012 г.
Приложимо ли е правото на Европейския съюз, по-специално член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, към държавен глава на държава членка, когато посещава друга държава членка, и нарушава ли се това право при отказ за достъп?
Представлява ли позоваването на Директива 2004/38 от страна на Словашката република при отказа за достъп на президента на Унгария злоупотреба с правото на Съюза?
Може ли да се установи неизпълнение на задължения поради опасност от бъдещо повторение на подобно поведение от страна на Словашката република?
Следва ли Съдът да определи приложното поле по отношение на лицата на международноправните норми, които могат да ограничат правото на свободно движение по член 21 ДФЕС и Директива 2004/38, извън конкретния случай на държавен глава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/11: Libert и др., Заключение от 4 октомври 2012 г.
1) Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [Указа за недвижимите имоти], озаглавена „Да живеем в собствения си регион“ — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, § 2 от Указа?
2) Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с Решение [2005/842], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по член 3.1.3, член 3.1.10, член 4.1.20, § 3, алинея 2, член 4.1.21 и член 4.1.23 от [Указа за недвижимите имоти] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
3) С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали, трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
4) Предвид член 2, параграф 2, букви а) и й) от Директива [2006/123] прилага ли се тази директива спрямо задължителното изграждане на социални жилища и апартаменти от страна на частни икономически оператори, които по закон носят такова „социално задължение“ във връзка с всяко разрешение за проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или за проекти за жилищно застрояване с големина над законоустановения праг, като така изградените социални жилища се купуват от дружества за социално настаняване на цени с предварително определен максимално допустим размер, за да бъдат след това отдавани под наем на широка категория физически лица, или направо се продават на физически лица от тази категория с посредничеството на дружества за социално настаняване?
5) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „изисквания, които подлежат на оценка“ по член 15 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща наложеното на частните икономически оператори задължение да допринасят за строителството на социални жилища в допълнение или като част от обичайната си дейност и да прехвърлят изградените жилища на цени с определен максимално допустим размер на квазипублични организации или с тяхно посредничество, въпреки че извън това въпросните частни оператори нямат право на инициатива на пазара на социалните жилища?
6) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли да се наложи санкция и евентуално каква трябва да бъде тази санкция,
а) когато националният съд констатира, че ново изискване, което подлежи на оценка съгласно член 15 от Директива [2006/123], не е било конкретно оценено съобразно член 15, параграф 6 от тази директива, и
б) когато националният съд констатира, че за това ново изискване не е било направено уведомление съгласно член 15, параграф 7 от Директивата?
7) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „забранено изискване“ по член 14 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че в изброените в този член хипотези са забранени не само националните разпоредби, които въвеждат условия за достъпа до и за упражняването на дейност по предоставяне на услуги, но и националните разпоредби, които само предвиждат, че неспазването на въпросното изискване води до отпадане на правото на финансова компенсация за извършването на задължителна по закон услуга и до загуба на предоставената финансова гаранция във връзка с извършването на тази услуга?
8) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „конкурентни оператори“ по член 14, точка 6 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща и публичноправната организация, чиито задачи биха могли донякъде да се пресичат с тези на доставчиците на услуги, когато тази организация взема решенията, посочени в член 14, точка 6 от Директивата, и същевременно е длъжна на последния стадий от установения поетапен механизъм да изкупува социалните жилища, построени от доставчиците на услуги в изпълнение на наложените им социални задължения?
9) а) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща и сертификатите, които се издават от публичноправна организация след издаването на първоначалното разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти и които са необходими, за да се получи право на някои компенсации за изпълнението на социални задължения, наложени по закон и възникнали още в момента на издаването на първоначалното разрешение, и за да бъде върната финансовата гаранция, която доставчикът на услугите е длъжен да предостави на тази публичноправна организация?
б) При утвърдителен отговор на третия преюдициален въпрос, трябва ли понятието „разрешителен режим“ по член 4, точка 6 от Директива [2006/123] да се тълкува в смисъл, че обхваща и договора, който частният икономически оператор е длъжен по закон да сключи с публичноправна организация, за да може тази организация да продава от негово име и за негова сметка социалните жилища, построени от оператора в изпълнение (в натура) на наложените му със закон социални задължения, които възникват с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти, като се има предвид, че сключването на този договор е условие за валидност на разрешението?
10) Трябва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
11) Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
12) Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от Директива [2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
13) Трябва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 ДФЕС и членове 22 и 24 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [Указа за недвижимите имоти], озаглавена „Да живеем в собствения си регион“ — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, § 2 от Указа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-75/11: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.
Съвместимо ли е ограничаването на правото на студентски намаления за транспорт само до студентите, чиито родители получават австрийски семейни помощи, с принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданството, и с правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза?
Може ли подобно ограничение да се оправдае с оглед на изключенията, предвидени в член 24, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО, или с необходимостта от наличие на действителна връзка между студента и приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/11: Byankov, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава членка в рамките на Съюза само поради това че има към частноправно юридическо лице задължение, което надхвърля законовоопределен праг и не е обезпечено?
Следва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която административното производство, довело до приемане на забрана за напускане на територията като разглежданата по главното производство, която не е била оспорена пред съда и е станала окончателна, може да бъде възобновено, в случай че тази забрана е в явно противоречие с правото на Съюза, само при условия като ограничително изброените в член 99 от Административнопроцесуалния кодекс, и то въпреки факта, че такава забрана продължава да поражда правно действие по отношение на адресата си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/11: O. и S., Заключение от 27 септември 2012 г.
1) Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейните отношения в случай, в който съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не нито е рожденият родител на това дете, нито упражнява родителските права спрямо него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли въздействието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване, но съжителства съвместно със съпругата си и с детето с гражданство на Съюза, по отношение на което тя упражнява родителските права?
1) Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейните отношения в случай, в който съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не нито е рожденият родител на това дете, нито упражнява родителските права спрямо него и същевременно не съжителства съвместно нито със своята съпруга, нито с детето?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли въздействието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин, предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване и не живее във Финландия, но със съпругата си имат общо дете, спрямо което упражняват съвместно родителските права, при положение че това дете живее във Финландия, но е с гражданство на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.