Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-46/12: N., Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадено лице има право на помощ за обучение в качеството на работник държава членка (приемаща държава членка) може да вземе предвид обстоятелството, че лицето е влязло на нейна територия преди всичко за да премине курс на обучение, поради което тази държава членка не е длъжна да го подпомогне за обучението с оглед на посочения член 24, параграф 2?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-122/11: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 7 февруари 2013 г.
Допустимо ли е предявеният от Европейската комисия иск за установяване на нарушение да бъде разгледан по същество, като се има предвид формулировката и обхвата на изложените в исковата молба основания и твърдения?
Спазени ли са правата на защита на Кралство Белгия в рамките на досъдебната процедура, предвид евентуалното разминаване между основанията, изложени в писмото за официално уведомление, мотивираното становище и исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-394/11: Belov, Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
1) Разглежданият случай попада ли в приложното поле на Директива [2000/43] (в това по чл. 3, пар. 1, б. „з“)?
2) Какво следва да се разбира под „третирано по-малко благоприятно“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Директива 2000/43 и под „биха поставили лицата от дадена раса или етнически произход в особено неблагоприятно положение“ по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „б“ от Директива 2000/43:
а) дали за квалифицирането на по-малко благоприятното третиране като пряка дискриминация е непременно необходимо третирането да е по-неблагоприятно и да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира като всяка една форма на отнасяне (отношение) в по-широк смисъл на думата, което е по-малко удобно в сравнение с отнасянето в сравнимосходна ситуация;
б) дали за квалифицирането на поставянето в особено неблагоприятно положение като непряка дискриминация се изисква същото да засяга пряко или косвено изрично установени в закон права или интереси, или следва да се разбира в по-широк смисъл като всяка една форма на поставяне в особено неизгодно/неудобно положение?
3) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация по смисъла на чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43 се изисква по-малко благоприятното третиране или поставянето в особено неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон право или интерес, то
а) разпоредбите на чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, Директива [2006/32] (съображение 29 от Преамбюла, чл. 1, чл. 13, пар. 1), Директива [2003/54] (чл. 3, пар. 5), Директива [2009/72] (чл. 3, пар. 7) установяват ли в полза на крайния потребител на електроенергия право или интерес да може редовно да проверява показанията на електромера, които да могат да се противопоставят пред националните юрисдикции в производство като главното;
и
б) тези разпоредби допускат ли национално законодателство и/или административна практика, осъществявана с одобрението на държавния енергиен регулатор, при които се предоставя свобода на разпределителното предприятие да монтира електромерите на труднодостъпни или недостъпни места, непозволяващи на потребителите лично и редовно да проверяват и проследяват показанията на електромера?
4) В зависимост от отговора на втори въпрос, ако за квалификацията на пряката или непряката дискриминация не се изисква непременно пряко или косвено засягане на установени в закон право или интерес, то тогава разпоредбите чл. 2, пар. 2, б. „а“ и „б“ от Директива 2000/43
а) допускат ли национално законодателство и съдебна практика, като тези в главното производство, според които за квалификацията като дискриминация се изисква по-неблагоприятното третиране и поставянето в по-неблагоприятно положение да засягат пряко или косвено установени в закон права или интереси;
б) и ако не допускат, националната юрисдикция длъжна ли е в случая да ги остави без приложение и да приложи дефинициите, уредени в [посочената директива]?
5) Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43:
а) дали тя изисква жертвата да докаже факти, от които се налага категоричен, несъмнен и сигурен извод или заключение за пряка или непряка дискриминация, или е достатъчно фактите да налагат само предположение/съмнение за такава;
б) фактите, че: а) само в двата известни като ромски квартали в града електромерите са поставени на уличните електрически стълбове на височина, недостъпна за визуален контрол над показанията им от страна на потребителите, с известни изключения вътре в някои части на тези два квартала и б) а във всички останали квартали на града електромерите са поставени на различна достъпна за визуален контрол височина (до 1,7 м), най-често в имота на потребителите или на фасадата на сградата, или на оградата, налагат ли преместване на доказателствената тежест върху ответната страна;
в) фактите, че а) в двата известни като ромски квартали в града живеят не само роми, а и хора от друг етнически произход и/или б) съответно какъв е делът на хората в тези два квартала, които действително се самоопределят като роми и/или в) сочените от разпределителното предприятие за ноторно известни причини за преместване на електромерите в тези два квартала на тази височина от 7 м, изключват ли преместването на доказателствената тежест върху ответната страна?
6) В зависимост от отговора на въпрос 5:
а) ако правилата на чл. 8, пар. 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкуват като изискващи предположение/презумпция за наличие на дискриминация и ако посочените факти налагат преместване на доказателствената тежест върху ответната страна, то тогава тези факти каква форма на дискриминация презумират — пряка, непряка и/или тормоз;
б) разпоредбите на Директива 2000/43 допускат ли пряката дискриминация и/или тормозът да бъдат оправдавани с преследването на законна цел посредством необходими и подходящи средства;
в) в случая с оглед изтъкнатите от разпределителното дружество законни цели, които то преследва, може ли да бъде оправдана приложената в двата квартала мярка, при положение че
— мярката се прилага заради натрупани неплатени сметки в двата квартала, чести нарушения на потребителите, нарушаващи или застрашаващи сигурното, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране на енергийните съоръжения, и мярката се прилага колективно без оглед на това дали конкретният потребител плаща или не плаща сметките си за разпределение и за доставка на електрическа енергия, и без оглед на това дали е установено конкретният потребител да е извършил някакво нарушение (манипулиране показанията на електромера, неправомерно присъединяване и/или отклоняване/консумиране на електрическа енергия, без тя да се измерва и заплаща, или каквито и да са други посегателства върху мрежата, нарушаващи или застрашаващи нейното сигурно, качествено, непрекъснато и безопасно функциониране),
— за всяко едно подобно нарушение в законодателството и в общите условия на договора за разпределение са предвидени отговорности, включително гражданска, административна и наказателна,
— предвидената в чл. 27, ал. 2 от Общите условия на договора за разпределение клауза — разпределителното предприятие да осигурява възможност за визуален контрол над показанията на електромера по изрично писмено искане на потребителя, реално не позволява потребителят лично и редовно да проверява показанията му,
— наличието на възможност за монтиране на контролен електромер в дома на потребителя въз основа на изрично писмено заявление, за което потребителят трябва да плати такса,
— мярката е своеобразен и видим белег за некоректност на потребителя в една или друга форма, заради твърдения от разпределителното дружество ноторно известен характер на причините за прилагането ѝ,
— наличие на други технически начини и средства за защита от посегателства върху електромерите,
— твърдение на процесуалния представител на разпределителното дружество, че приложената подобна мярка в ромски квартали в друг град не е била в състояние реално да предотврати посегателства,
— изграденият в единия от тези квартали енергиен обект — трафопост, не изглежда да е подложен на подобни мерки за сигурност като електромерите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-539/11: Ottica New Line di Accardi Vincenzo, Заключение от 30 януари 2013 г.
1) Трябва ли правото на Европейския съюз в областта на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги да се тълкува в смисъл, че вътрешна правна уредба — в случая член 1 от Закон № 12 от 2004 г. на Автономен регион Сицилия, — която предвижда за откриването на оптики на територията на държава членка (в случая на част от посочената територия) ограничения за гъстота на населението и за разстояние между оптиките, водещи в собствен смисъл до нарушение на горепосочените основни свободи, отговаря на императивно съображение от обществен интерес, свързано с изискването за защита на здравето на човека?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, с оглед на правото на […] Съюза следва ли да се приеме, че предвидените от Закон № 12 от 2004 г. на Автономен регион Сицилия за откриване на оптики на територията на Региона ограничения за гъстота на населението (една оптика на 8000 жители) и за разстояние (300 метра между две оптики) са подходящи за осъществяването на целта във връзка с горепосоченото императивно съображение от обществен интерес?
3) Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, с оглед на правото на […] Съюза следва ли да се приеме, че предвидените от Закон № 12 от 2004 г. на Автономен регион Сицилия за откриване на оптики на територията на Региона ограничения за гъстота на населението (една оптика на 8000 жители) и за разстояние (300 метра между две оптики) са пропорционални или че не надхвърлят необходимото за осъществяването на целта във връзка с горепосоченото императивно съображение от обществен интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-529/11: Alarape и Tijani, Заключение от 15 януари 2013 г.
1) За да може родителят да се разглежда като „лице, което упражнява реално родителските права“ върху детето и съответно да черпи право на пребиваване от правото на пребиваване на своето над 21-годишно дете, което упражнява правото си на достъп до образование по член 12 от Регламент № 1612/68 […], необходимо ли е детето: а) да се намира на издръжката на родителя; б) да пребивава в дома на родителя; и в) да получава емоционална подкрепа от родителя
2) Ако не е необходимо родителят да докаже наличието и на трите посочени по-горе предпоставки, за да придобие такова производно право на пребиваване, достатъчно ли е да докаже наличието само на една или две от тях
3) Във връзка с [първия въпрос, буква б)], може ли да се приеме, че пълнолетното дете студент продължава да пребивава в дома на единия или и двамата си родители, дори когато по време на следването си то живее извън дома (освен през ваканциите и понякога през почивните дни)
4) Във връзка с [първия въпрос, буква в)], необходимо ли е осигуряваната от родителя емоционална подкрепа да има определени качествени характеристики (а именно да е тясна или да предполага физическа близост), или е достатъчно да се свежда до обичайната емоционална връзка между родител и пълнолетно дете
5) Когато в продължение на непрекъснат срок от над пет години лицето е имало право на пребиваване, произтичащо от [правото на Съюза и по силата на] член 12 от Регламент № 1612/68[…], това пребиваване дава ли му основание да придобие право на постоянно пребиваване съгласно глава IV от Директива 2004/38[…], която урежда „правото на постоянно пребиваване“, и да получи карта за пребиваване на основание член 19 от директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-400/12: G, Определение от 8 януари 2013 г.
При кои обстоятелства може да бъде приложена ускорената процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/11: Alder, Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 и член 18 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че съдебните документи, адресирани до страна с местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава членка, могат да се приложат по делото и да се считат за връчени, в случай че тази страна не е посочила упълномощен да получава подлежащите на връчване документи представител, който е с местоживеене в държавата членка, в която се провежда съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-379/11: Caves Krier Frères, Съдебно решение от 13 декември 2012 г.
Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на членове 21 и 45 [ДФЕС], член L. 541-1, [първа алинея] от люксембургския Кодекс на труда, доколкото поставя правото на работодателите от частния сектор да получат възстановяване на социалноосигурителните вноски — частта на работодателя и частта на осигуреното лице за наетите на работа безработни лица на възраст над четиридесет и пет години, независимо дали получават обезщетение — в зависимост от условието безработните лица да са регистрирани като търсещи работа в служба по труда на [ADEM] за период от поне един месец, докато от тази мярка не се ползват работодателите, които наемат на работа безработни лица, регистрирани като търсещи работа в еквивалентни чуждестранни органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.