Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-87/12: Ymeraga и Ymeraga-Tafarshiku, Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Доколко качеството гражданин на Съюза и произтичащото от това право на съответното лице да пребивава в страната, чийто гражданин е, както са предвидени в член 20 ДФЕС, във връзка с правата, гаранциите и задълженията, предвидени в Хартата […], и по-конкретно — доколкото са релевантни — в членове 20, 21, 24, 33 и 34 [от нея], предоставят право на събиране на семейството в полза на кандидат за събиране на семейството, който е […] гражданин [на Съюза] и иска да се събере в страната, в която пребивава и чийто гражданин е, с баща си, майка си и двама от братята си, всичките граждани на трета страна, при положение че кандидатът за събиране на семейството не се е придвижвал, нито е пребивавал в държава членка, различна от държавата, на която е гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Заключение от 8 май 2013 г.
1) Съвместима ли е с член 28 ЕО и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 30 ЕО и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която: — за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията), — VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията), — изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.), — VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на фламандското правителство, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и (i) по дело C‑204/12 член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г. на фламандското правителство, изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., (ii) по дела C‑205/12—C‑208/12, член 15 quater, параграф 2 от постановлението на фламандското правителство от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност, — за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
2) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с член 5 от Директива 2001/77?
3) Съвместима ли е национална правна уредба като описаната в първия въпрос с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-529/11: Alarape и Tijani, Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Кои са условията, на които трябва да отговаря родителят на дете, навършило 21-годишна възраст, получаващо образованието си на основание член 12 от Регламент № 1612/68, за да продължи да се ползва от производно право на пребиваване на основание на същия този член?
Могат ли периодите на пребиваване в приемаща държава членка, завършени от членовете на семейството на гражданин на Съюза, който няма гражданството на държава членка единствено на основание член 12 от Регламент № 1612/68 и без да са изпълнени условията за ползване от право на пребиваване на основание Директива 2004/38, да се вземат предвид за целите на придобиването от тези членове на семейството на правото на постоянно пребиваване по смисъла на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/11: International Jet Management, Заключение от 30 април 2013 г.
1) Приложима ли е уредената в член 18 ДФЕС (предишен член 12 ЕО) забрана за дискриминация, когато държава членка ([а именно] Федерална република Германия) изисква от въздушния превозвач, който притежава издаден в друга държава членка ([а именно] Република Австрия) валиден оперативен лиценз по смисъла на членове 3 и 8 от Регламент № 1008/2008 […], да получи разрешение за навлизане във въздушното пространство в случаите на чартърни полети (нередовни търговски полети) от трети страни към територията на първата държава членка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, самото изискване за разрешение нарушава ли член 18 ДФЕС […], ако разрешението за навлизане във въздушното пространство, под страх от налагане на глоба, се изисква за въздушните превозвачи, които са получили оперативен лиценз в друга държава членка и извършват въздухоплавателни услуги от трети страни, но не и за въздушните превозвачи, получили оперативен лиценз във Федерална република Германия?
3) Ако член 18 ДФЕС […] е приложим (първи въпрос), но е установено, че изискването за разрешение само по себе си не е дискриминационно (втори въпрос), възможно ли е издаването на разрешение за навлизане във въздушното пространство във връзка с извършваните от жалбоподателя въздухоплавателни услуги от трети страни до Федерална република Германия да бъде поставено, под страх от налагане на глоба и без да се нарушава забраната за дискриминация, в зависимост от условието въздушният превозвач от друга държава членка да докаже пред органа по издаване на разрешенията, че въздушните превозвачи, получили оперативен лиценз в [Германия], не са в състояние да извършат полетите (декларация за неналичие)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/12: Alokpa и Moudoulou, Заключение от 21 март 2013 г.
Трябва ли член 20 ДФЕС, евентуално във връзка с един или няколко от членове 20, 21, 24, 33 и 34 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], разглеждани поотделно или заедно, да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, от една страна, да откаже на гражданин на трета държава, който сам издържа своите малки деца, граждани на Съюза, да пребивава в държавата членка по местопребиваването на тези деца, в която те живеят с посочения гражданин от раждането си, без да са нейни граждани, и от друга страна, да откаже да издаде на този гражданин на трета държава разрешение за пребиваване и евентуално по-нататък разрешително за работа?
Следва ли да се приеме, че такива решения биха могли да лишат посочените деца от възможността действително да упражняват в страната по местопребиваването си, в която живеят от своето раждане, най-съществената част от правата, свързани със статута им на граждани на Съюза, включително когато се вземе предвид обстоятелството, че другият им пряк роднина по възходяща линия, с когото никога не са живели в общо семейство, пребивава в друга държава от Съюза и е неин гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/12: Sindicato dos Bancários do Norte и др., Определение от 7 март 2013 г.
Приложим ли е обхватът на Хартата на основните права на Европейския съюз при национални мерки, които не са приети за прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-128/12: Sindicato dos Bancários do Norte и др., Определение от 7 март 2013 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува разпоредби от Хартата на основните права при национална правна уредба, която не е мярка за прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/11: Prinz и Seeberger, Заключение от 21 февруари 2013 г.
Налице ли е ограничение на предоставеното с членове 20 и 21 ДФЕС на гражданите на [ЕС] право на свободно движение и на пребиваване, което ограничение не може да бъде обосновано съгласно [правото на ЕС], ако на постоянно пребиваваща в Германия германска гражданка, следваща курс на обучение в учебно заведение в държава — членка на Европейския съюз, се отпуска съгласно [Закона за помощите за обучение] помощ за обучение само за една година с оглед на посещаването на това чуждестранно учебно заведение, тъй като към началото на престоя си в чужбина тази германска гражданка не е пребивавала постоянно в Германия в продължение на най-малко три години?
Допуска ли правото на [ЕС] национална правна уредба, която изключва предоставянето на помощ за обучение във връзка със следването в друга държава членка само поради това че към момента на започване на следването учащият, който е упражнил правото на свободно движение, не е пребивавал постоянно в своята държава членка по произход от поне три години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.