всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Гражданство на Съюза

Гражданство на Съюза

Дело C-367/11: Prete, Заключение от 19 юли 2012 г.

1) Съвместима ли е с членове 12, 17, 18 и евентуално с член 39 от Договора за създаване на Европейската общност в консолидираната му в Амстердам на 2 октомври 1997 г. версия разпоредба от националното право, която като член 36, параграф 1, точка 2, буква j) от белгийския Кралски указ от 25 ноември 1991 г. относно правната уредба на безработицата поставя правото да се получават помощи при първоначално търсене на работа от младеж, гражданин на Европейския съюз, който не е работник по смисъла на член 39 от Договора и е завършил средното си образование в Европейския съюз, но не в учебно заведение, организирано, субсидирано или признато от една от общностите в Белгия, и е получил или документ, издаден една от тези общности, с който се установява съответствието на това обучение на свидетелството за завършено образование, издадено от компетентния орган на една от тези общности за образованието, получено в тези белгийски учебни заведения, или документ, даващ достъп до висше образование, в зависимост от условието този млад човек да се е обучавал преди това в продължение на шест години в учебно заведение, организирано, признато или субсидирано от една от общностите в Белгия, ако това условие е изключително и абсолютно?
2) При утвърдителен отговор, трябва ли да се вземат предвид обстоятелствата, че описаният в първия въпрос млад човек, който не е учил в продължение на шест години в белгийско учебно заведение, пребивава постоянно в Белгия със своя белгийски съпруг и е регистриран като лице, търсещо работа, в белгийска служба по заетостта, за да се прецени връзката на младия човек с белгийския пазар на труда от гледна точка на членове 12, 17, 18 и ако са налице условията за това, на член 39 от Договора
В каква степен трябва да се вземе предвид продължителността на тези периоди на постоянно пребиваване, на брак и на регистрация като лице, търсещо работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-269/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници, свободата на установяване и правото на гражданите на Съюза да се придвижват и пребивават свободно, гарантирани от членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО?
Съвместимо ли е испанското законодателство, което изисква всички недекларирани доходи да бъдат включени в данъчната основа за последната данъчна година при преместване на данъчнозадължено лице в чужбина, със свободата на движение на работници и свободата на установяване, гарантирани от членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-172/11: Erny, Съдебно решение от 28 юни 2012 г.

Следва ли член 45 ДФЕС и член 7, параграф 4 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат клаузи на колективен или индивидуален трудов договор, съгласно които увеличение като разглежданото в главното производство, което се изплаща от работодател в рамките на работа на непълно работно време в периода преди пенсиониране, трябва да се изчислява по такъв начин, че данъкът върху заплатите, дължим от работник в държавата членка по месторабота, се изважда фиктивно при определянето на основата за изчисление на това увеличение, докато съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане аналогичните заплати и възнаграждения, изплащани на работниците, които не пребивават в държавата членка по месторабота, подлежат на облагане в държавата членка по местопребиваване на последните
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви са последиците за изчисляването на дължимото на тези работници увеличение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/11: Partena, Заключение от 26 юни 2012 г.

1. Може ли държава членка, за целите на прилагането на член 13 и сл. от Регламент № 1408/71, и в частност на член 14в от него, в рамките на признатата ѝ компетентност да определя условията за прилагане на създадената от него схема за социална сигурност за самостоятелно заетите лица, да приравни „управлението от чужбина на данъчнооблагаемо в тази държава дружество“ на упражняването на дейност на нейна територия?
2. Съвместим ли е член 3, параграф 1, алинея 4 от Кралски указ № 38 от 27 юли 1967 г., който урежда схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица, с правото на Европейския съюз, и по-специално със свободата на движение и пребиваване, гарантирана от член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, след като не допуска лице, което пребивава в друга държава членка и управлява от чужбина данъчнооблагаемо по белгийското законодателство дружество, да обори презумпката, че е подчинено на схемата за социално осигуряване на самостоятелно заети лица, докато пълномощник, който пребивава в Белгия и не управлява такова дружество от чужбина, може да обори тази презумпция и да представи доказателства, че не осъществява дейност като самостоятелно заето лице по смисъла на член 3, параграф 1, алинея 1 от Кралски декрет № 38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-249/11: Byankov, Заключение от 21 юни 2012 г.

1. Изисква ли принципът за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, тълкуван във връзка с членове 20 [ДФЕС] и 21 ДФЕС, национална разпоредба на държава членка като тази по главното производство, която допуска отмяната на окончателен административен акт, за да се преустанови нарушение на основно право, установено с решение на Европейския съд по правата на човека, което право едновременно е признато и по правото на Европейския съюз, каквото е правото на свобода на движение на гражданите на държавите членки, да бъде приложена и по отношение на постановеното с решение на Съда на Европейския съюз тълкуване на относими към ограниченията за упражняване на посоченото право норми по правото на Съюза, предвид фактите по главното производство, и когато, за да се преустанови нарушението на правото, е необходима отмяната на акта?
2. Следва ли от член 31, параграфи 1 и 3 от Директива 2004/38, че когато държава членка е предвидила по националното си право производство за преразглеждане на административен акт, който ограничава правото по член 4, параграф 1 от същата директива, компетентният административен орган е задължен по искане на адресата на този акт да го преразгледа и да прецени законосъобразността му, като съобрази и съдебната практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването на относими норми по правото на ЕС, уреждащи условията и ограниченията, при които се упражнява това право, с цел да се гарантира, че наложеното ограничение на правото не е несъразмерно към момента на издаването на акта за преразглеждането, когато административният акт за налагане на ограничението е станал окончателен към този момент?
3. Допускат ли разпоредбите на член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата за основните права на Европейския съюз, респективно на член 27, параграф 1 от Директива 2004/38 […], прилагането на национална разпоредба, предвиждаща налагането на ограничение на правото на свобода на движение на гражданин на държава — членка на ЕС, в рамките на ЕС, само на основание на съществуващо задължение над определен предвиден в закона размер към частно лице — търговско дружество, което не е обезпечено, във връзка с висящо изпълнително дело за събиране на вземането и без да се вземе предвид възможността да бъде събрано от орган на друга държава членка, предвидена по правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-15/11: Sommer, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Следва ли точка 1, параграф 14 от приложение VI към Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че по време на преходния период, предвиден в същата точка 1, параграф 2, първа алинея, условията за достъп до пазара на труда на българските студенти не могат да бъдат по-ограничителни от тези, които са посочени в Директива 2004/114?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 17 от Директива 2004/114, съществуването на национална правна уредба като приложимите в главното производство разпоредби от Закона за трудовата заетост на чужденците, която във всички случаи предвижда да бъде проучено положението на пазара на труда, преди да бъде издадено разрешение на работодател да наеме на работа студент, пребиваващ на федералната територия вече повече от една година, и освен това обвързва издаването на разрешението за наемане на работа с допълнителни условия в случай на превишаване на определения максимален брой наети на работа чужденци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-204/12: Essent Belgium, Определение от 20 юни 2012 г.

Следва ли да бъдат обединени свързани от гледна точка на предмета преюдициални производства по няколко дела за целите на писмената и устната фаза и постановяването на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-589/10: Wencel, Заключение от 24 май 2012 г.

1) Следва ли на основание на установения в член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС принцип за свободно движение и за свободно пребиваване в държавите членки на Европейския съюз член 10 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността […], да се тълкува в смисъл, че придобитите съгласно законодателството на определена държава членка парични обезщетения за старост не подлежат на никакво намаление, изменение, спиране, отнемане или конфискация и когато получателят е пребивавал едновременно (имал е две места на обичайно пребиваване с равностойно значение) на територията на две държави членки, едната от които е различна от държавата, в която се намира институцията, която отговаря за изплащането на пенсията за осигурителен стаж и възраст?
2) Следва ли член 21 ДФЕС и член 20, параграф 2 ДФЕС […], както и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 114, параграф 1 от Ustawа z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych (Закон от 17 декември 1998 г. за пенсиите от фонд обществено осигуряване) (Dz. U., 2009 г., бр. 153, позиция 1227 с изменения) във връзка с член 4 от Спогодбата от 9 октомври 1975 г. между Федерална република Германия и Народна република Полша относно пенсиите и обезщетенията за трудова злополука (Dz. U., 1976 г., бр. 16, позиция 101 с изменения) да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да издаде ново решение по определена преписка, с което да лиши от право на пенсия за осигурителен стаж и възраст лице, което от дълги години има едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че преди 2009 г. това лице не е подавало заявление или декларация за промяна на мястото си на пребиваване в някоя от тези държави?
При отрицателен отговор:
3) Следва ли член 20, параграф 2 ДФЕС, член 21 ДФЕС […] и член 10 от Регламент № 1408/71 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната разпоредба на член 138, параграфи 1 и 2 от Ustawa z dnia 17.12.1998 r. o emeryturach i rentach z Funduszu Ubezpieczeń Społecznych […] да се прилага така, че да позволява на полския осигурителен институт да изисква възстановяване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, получени през последните три години от лице, което е имало в периода от 1975 г. до 2009 г. едновременно две места на обичайно пребиваване (два центъра на жизнени интереси) в две държави — понастоящем членки на Европейския съюз, при положение че при издаване на решението по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и след нейното получаване полската осигурителна институция не е разяснила на това лице, че е необходимо да я информира и за обстоятелството, че има две места на обичайно пребиваване в две държави, като в тази връзка следва да подаде заявление или декларация за избор на осигурителната институция на една от тези държави членки като компетентна по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-348/09: I., Съдебно решение от 22 май 2012 г.

Обхваща ли понятието „императивни съображения, свързани с обществената сигурност“ съгласно член 28, параграф 3 от Директива 2004/38[…] само застрашаване на вътрешната и външната сигурност на държавата, разбирана като продължаване на съществуването на държавата с нейните институции и най-важни публичноправни служби, оцеляване на населението, външните отношения и мирното съвместно съществуване на народите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/11: Iida, Заключение от 15 май 2012 г.

За да може гражданин на трета страна, който упражнява родителски права в качеството му на родител, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с детето си, което притежава гражданство на Съюза, предоставя ли правото на Европейския съюз на този родител право да остане в държавата членка по произход на детето въз основа на „карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“, когато поради упражняването на правото му на свободно движение детето е установено в друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1373839404179 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form