Полицейско сътрудничество
Полицейско сътрудничество
Дело C-460/23: Kinsa, Съдебно решение от 3 юни 2025 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2002/90/ЕО във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лицето, което в нарушение на режима на движение на лица през границите вкарва на територията на държава членка ненавършили пълнолетие граждани на трета държава, които го придружават и за които то действително полага родителските грижи, не осъществява основния състав на престъплението „подпомагане на незаконното влизане“, и не допускат ли тези членове национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за такова поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/24: Breian, Определение от 28 април 2025 г.
Какви са изискванията към мотивите на съдебен орган, издаващ европейска заповед за арест, когато не отправя преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС?
Как следва да бъде оценена и комуникирана гаранция от издаващата държава членка при процедурите по европейска заповед за арест, и необходимо ли е използването на конкретен термин или формула?
Какви са изискванията към преценката на съдебния орган по отношение на правата и гаранциите срещу дискриминация при лице, обект на европейска заповед за арест, в случай на особено уникална и деликатна ситуация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/23: Abbottly, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Когато предаването на издирваното лице се иска с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено на това лице поради нарушаване на условията на вече наложено му наказание полицейско наблюдение, при обстоятелства, при които съдът, наложил наказанието лишаване от свобода, е имал право на преценка дали да наложи наказание лишаване от свобода (макар да е нямал право на преценка относно срока на наказанието, ако то се наложи), производството, довело до налагането на [посоченото] наказание лишаване от свобода, част ли е от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“, по смисъла на член 4а, параграф 1 от Рамково решение [2002/584]?
2) Решението за замяна на наказанието полицейско наблюдение с лишаване от свобода при изложените в първия въпрос обстоятелства, представлява ли решение, чиято цел или резултат е да измени естеството и/или размера на наложеното вече наказание на издирваното лице, и по-специално на наказанието полицейско наблюдение, което е част от предишното наказание на лицето, така че да попада в обхвата на изключението, посочено в точка 77 от решение Ardic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/23: Sangas, Съдебно решение от 10 април 2025 г.
1) С оглед на хипотезата по член 4, точка 6 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно „когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата [държава членка], а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане[,] съгласно националното си право:
a) Допустимо ли е прилагането на това факултативно основание за отказ за предаване да обхване и случаите, когато все още няма постановена окончателна присъда срещу лицето, чието предаване се иска?
б) Ако горното е допустимо, може ли предаването да бъде отказано с мотива, че лицето, чието предаване се иска, е пребиваващ в изпълняващата държава, без същата да поеме изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане, съгласно националното си право?
2) С оглед на хипотезата по член 4, точка 4 от [Рамково решение 2002/584] сред предвидените „случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“ — а именно, „когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон“ — може ли това факултативно основание за отказ да се изпълни [европейска заповед за арест] да обхване и случаите, когато възможността за възбуждане на наказателно преследване или изтърпяване на наказание се счита за погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава членка, въпреки че преследването на съответните деяния не е от компетентността на съдилищата на тази държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Заключение от 3 април 2025 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение [2008/909] във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение [2008/909], да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — под условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение [2002/584] за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-763/22: Procureur de la République () и d’une demande d’extradition), Съдебно решение от 20 март 2025 г.
Следва ли член 16, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че в случай на конфликт между европейска заповед за арест и искане за екстрадиция орган на изпълнителната власт може да вземе решението кой от тези актове да има приоритет и че според случая такова решение трябва да може да подлежи на съдебен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/24: Cudu, Определение от 10 февруари 2025 г.
Съвместима ли е националната правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление, когато то принадлежи на трето добросъвестно лице, с изискванията на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Следва ли националните разпоредби относно конфискацията да гарантират защита на правата на добросъвестните трети лица, които не са знаели и не са могли да знаят, че тяхното имущество е използвано за извършване на престъпление?
Представлява ли конфискацията на имущество на добросъвестно трето лице непропорционална намеса в правото на собственост, гарантирано от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/24: Cudu, Определение от 10 февруари 2025 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която допуска конфискация на имущество на добросъвестно трето лице, с изискванията на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212/ПВР и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз относно зачитането на правото на собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-717/22: Sistem Lux, Съдебно решение от 19 декември 2024 г.
1) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза], изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар.1 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението
Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — въобще, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
3) Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/[212], във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.[1].2021 година […] на Съда на Европейския съюз, [Окръжна прокуратура – Хасково и Апелативна прокуратура – Пловдив (C‑393/19, EU:C:2021:8)], да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери“, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата[?] Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение [2005/212], както и член 2, точка 4 от Директива [2014/42], трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците[?]
1) Дали член 15, във връзка с член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, предвиждаща налагане на наказание за неумишлена контрабанда, в случаите на извършено поради небрежност митническо нарушение, свързано с неспазването на съответната форма за деклариране на превозваните през границата на страната стоки[?] Допустима ли е национална правна уредба, която в такива случаи позволява нарушението да се квалифицира като митническата контрабанда, извършена по непредпазливост, или умисълът е задължителен елемент от състава на митническата контрабанда?
2) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците във връзка с чл. 7 от Закона за административните нарушения и наказания, която позволява за нарушение, покриващо състава на понятието „митническа контрабанда“ и извършено за първи път, да се налага еднакво по вид и размер наказание — „глоба“ в размер от 100 до 200 % от митническата стойност на предмета на нарушението, независимо от това дали то е извършено умишлено, или непредпазливо?
3) Дали член 42, параграф 2 от [Митническия кодекс на Съюза] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено[?] Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?
4) Дали член 42, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя — изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?
5) Дали член 5, [точка] 3 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с член 41 от [Хартата], трябва да се тълкува в смисъл, че органите, осъществяващи митнически контрол, следва да спазват разпоредбите на Европейския кодекс за добри практики на администрацията, и по-специално членове от 6 до 10 включително, и не е допустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, която позволява наказването на лица, които формално и по непредпазливост са извършили нарушение на митническото законодателство, с наказанията за умишлено деяние, както и с отнемане в полза на държавата на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ на предмета на нарушението, принадлежащ на трето лице, без преди това неизрядното лице да е било упътено какви действия в съответствие със закона да предприеме и как надлежно да оформи по предвидения от закона начин документите си за превоз на стоки през държавна граница, която е външна за ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/23: PT II () и l’auteur d’une infraction), Съдебно решение от 28 ноември 2024 г.
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 и чл. 5 от Рамково решение 2004/757 и на чл. 4 от Рамково решение 2008/841 във връзка с чл. 20 от Хартата национален закон, съобразно който за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателно производство спрямо един подсъдим е нужно съгласието на останалите подсъдими и техните защитници, ако делото се намира в съдебната фаза и такова съгласие не е нужно, ако то се намира в досъдебната фаза?
Съответен ли е на чл. 4, [параграф] 1 от Рамково решение 2004/757 във връзка с чл. 48, [параграф] 2 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, съобразно който един подсъдим е ограничен във възможността сключено от него споразумение (с което му се налага по-леко наказание) да бъде разгледано по същество от съда, като това ограничение се изразява в необходимостта да получи съгласие от останалите подсъдими?
Съответен ли е на чл. 6, [параграф] 3 във връзка с [параграф] 1 от Директива 2012/13 във връзка с чл. 47, ал. 1 и чл. 52, [параграф] 1 от Хартата национален закон, който придава същото ограничение като последица на предоставянето на подсъдимия на подробна информация относно обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.