Полицейско сътрудничество
Полицейско сътрудничество
Дело C-666/24: Associació Catalana de Víctimes d’Organitzacions Terroristes (ACVOT), Заключение от 13 ноември 2025 г.
1) Трябва ли Директива [2017/541] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност
2) Трябва ли Директива 2017/541, по-конкретно член 13, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност, установявайки допълнително условие за наказуемост — освен участието в терористичната група — а именно, действително и умишлено да са извършени тежки нарушения на правата на човека
3) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който установява разграничение сред терористичните престъпления и престъпленията, свързани с терористична група, по смисъла на посочената директива според това дали действително и умишлено са извършени тежки нарушения на правата на човека, което разграничение дава възможност за отпадане на наказателната отговорност за някои от тези терористични престъпления или престъпления, свързани с терористични групи
4) Трябва ли принципът на правна сигурност от правото на Съюза, установен в практиката на [Съда], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като [LOA], в който за отпадането на наказателната отговорност чрез амнистията на лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541, се въвежда условието да не са извършени умишлено тежки нарушения на правата на човека — по-конкретно, прогласените в членове 2 и 3 от [ЕКПЧ], както и в международното хуманитарно право — без да се уточняват деянията, съставляващи такива нарушения, нито прагът на тежест, който трябва да се надхвърли, за да стане амнистията неприложима
Алтернативно, несъвместима ли е с принципа на оправдани правни очаквания и на правна сигурност от правото на Съюза правна уредба, като съдържащата се в член 1 от [LOA], в която се установяват неточни рамки — както обективни, така и субективни — за да се установи наличието или липсата на наказателна отговорност
5) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, които произвеждат, притежават, придобиват, превозват, доставят или използват взривни вещества с цел тероризъм, освобождавайки ги от наказателна отговорност
6) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции — чрез освобождаване от наказателна отговорност — на лица, които с цел тероризъм са започнали извършването на актове на насилие чрез набелязването на цели, на които като представители на противопоставянето срещу идеологията на терористичната група да бъдат причинени съществени разрушения, извършването на наблюдения или фотографското документиране на обществени обекти, които да бъдат разрушени — по-конкретно, седалища на [прокуратурата], на държавни сили и служби за сигурност, на институции на автономната област, или пък полицейски автомобили — като всичко това трябва да осигури изпълнението по подходящ начин на насилствения план, разработен от терористичната група, за да се осъществят успешно тези разрушения
7) Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза, установен в практиката на Съда на ЕС, и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541
8) Трябва ли членове 20 и 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за престъпни деяния в Испания, които евентуално попадат в обхвата на Директива 2017/541, поради идеологическата цел, която се преследва с тези престъпни деяния
9) Трябва ли член 4, параграф 2 ДЕС, член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени в тероризъм, тъй като деянията са извършени с цел отделяне на част от националната територия на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/23: Abbottly, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на тази разпоредба обхваща производство, вследствие на което национална юрисдикция може да постанови — поради нарушаване на условията на наказание за поставяне под полицейско наблюдение, наложено преди това на съответното лице в допълнение към наказание лишаване от свобода — замяната на неизтърпяната част от това допълнително наказание с наказание лишаване от свобода, като два дни от наказанието поставяне под полицейско наблюдение се зачитат за един ден лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/24: Khuzdar, Заключение от 18 септември 2025 г.
Трябва ли, разглеждани заедно, разпоредбите [на] член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584], [както и на] член 9, параграф 1, буква и) и [на] член 25 от Рамково решение [2008/909], да се тълкуват в смисъл, че:
a) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909];
б) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Определение от 11 септември 2025 г.
Допуска ли член 8 от Рамково решение 2008/909 компетентният орган на изпълняващата държава да спре изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено от издаващата държава, или изисква предварително уведомяване относно такава мярка?
Попада ли спирането на изпълнението на наказанието, както е постановено в главното производство, в обхвата на член 17 от Рамково решение 2008/909?
Подпадат ли признаването и изпълнението на осъдителни присъди с наложени спирания на изпълнението на наказания лишаване от свобода под приложното поле на Рамково решение 2008/909 или на Рамково решение 2008/947?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-802/23: MSIG, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Следва ли понятието „същите деяния“ по смисъла на член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген във връзка с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че обхваща деянията, в които е обвинено дадено лице в рамките на наказателно производство, образувано в една държава членка за терористични актове, когато това лице вече е било осъдено в друга държава членка за същите актове за участие в терористична организация с цел подготовката на терористичен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е отказал на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и компетентният съдебен орган на изпълняващата държава се е ангажирал да изпълни това наказание, друг компетентен съдебен орган на изпълняващата държава впоследствие да отложи изпълнението на посоченото наказание съгласно националното си право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-722/23: Rugu, Заключение от 10 юли 2025 г.
Когато съдилищата на изпълняващата [ЕЗА] държава членка констатират, че при предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува риск от нарушаване на основните права на това лице във връзка с изпълнението на чуждестранното наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на [ЕЗА], член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584] допуска ли съдилищата на изпълняващата държава членка, които констатират, че издирваното лице пребивава в последната държава, да решат впоследствие, че в съответствие с разпоредбата, която транспонира член 4, точка 6 от [това] рамково решение в националния правен ред, наказанието лишаване от свобода, което е наложено в държавата членка, издала [ЕЗА], и е посочено в тази заповед за арест, следва да бъде изпълнено в изпълняващата държава членка?
Трябва ли член 4[, точка] 6 от Рамково решение [2002/584] да се тълкува в смисъл, че когато съдилищата на държавата членка, изпълняваща [ЕЗА], са установили, че в случай на предаване на издирваното лице на издаващата държава членка съществува опасност от засягане на основните права на това лице вследствие на изпълнението на наложеното в чужбина наказание, поради което следва да се откаже изпълнението на европейската заповед за арест, той задължава съдилищата на изпълняващата държава да проверят, за да се избегне да остане ненаказано издирваното лице, което е гражданин на тази държава или пребивава в нея, дали е целесъобразно да се разпореди в съответствие с разпоредбата, която транспонира в националния правен ред посочения член 4[, точка] 6, изпълнението в изпълняващата държава членка на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответното лице в държавата членка, издала [ЕЗА], което наказание е посочено в този акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/24: Smiliev, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Следва ли чл. 3, пар. 1 от Рамково решение [2008/675] във вр. с чл. 2, б. „а“ от Рамково решение [2009/315] да се тълкуват в смисъл, че вземането под внимание на предишни присъди, постановени срещу същото лице в други държави членки, обвързва съда, разглеждащ новообразувано наказателно производство срещу същото лице (прилагащ съд), да приеме, че отразените в [ECRIS] предишни присъди, постановени в други държави членки, са за същите категории наказуеми деяния, разграничени от националното законодателство съобразно обществената им опасност, като тези, подлежащи на отразяване в регистъра за съдимост в държавата на прилагащия съд
Когато в регистъра за съдимост съгласно националното законодателство на прилагащия съд попадат няколко категории наказуеми деяния, осъждането за които има различни правни последици, следва ли националният съд, разглеждащ наказателно производство срещу определено лице, да извършва за всеки отделен случай проверка относно това в коя категория съгласно националната класификация попадат деянията по предишните присъди, постановени в други държави членки
В кои случаи следва да бъде извършена такава преценка?
Следва ли чл. 3, пар. 1 от Рамково решение [2008/675] да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предвижда, че съдът е длъжен да не взема предвид постановени в друга държава — членка на Европейския съюз предишни присъди за деяния, които не съставляват престъпления съгласно националното законодателство на прилагащия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Заключение от 3 юли 2025 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, [параграф] 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, [параграф] 2, б. ж) […] от [посоченото рамково] решение:
[а)]
да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, [параграф] 3 от [същото рамково] решение, с цел установяване дали санкционираното лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
[б)]
при положителен отговор да връчи на санкционираното лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
[в)]
да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество[?]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Заключение от 5 юни 2025 г.
1) Може ли изпълняващата държава, след като на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 е отказала да изпълни [ЕЗА] поради местопребиваването на осъденото лице и след като е признала осъдителната присъда, да се позове на прилагането на националното си право и на компетентността си като изпълняваща държава, за да отложи изпълнението на наложеното от издаващата държава ефективно наказание лишаване от свобода, при положение че процедурата по изпълнение на тази присъда вече е започнала?
2) Може ли съдебният орган на изпълняващата държава да измени надлежно влязло в сила решение на съдебния орган на издаващата държава извън случаите, предвидени в член 8 и член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909?
3) Трябва ли член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкува в смисъл, че допуска изпълняващата държава да отложи изпълнението на ефективно наказание лишаване от свобода, като приложи условията на националното си право, когато компетентните органи на издаващата държава не са направили това съгласно тяхното национално право?
Ако отговорът на предходните въпроси е утвърдителен:
4) Не е ли следвало испанските съдебни органи (органите на изпълняващата държава) да информират предварително издаващата държава за становището си относно възможността за отлагане на изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на издирваното лице, като се имат предвид разпоредбите на член 12, член 13 и член 17, параграф 3 от Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.