Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-525/23: Oti, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, с оглед на целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от тази директива, да се тълкува в смисъл, че е съвместимо със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с тази разпоредба, национална практика, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от Директива 2016/801, и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/24: Associació Catalana de Víctimes d’Organitzacions Terroristes (ACVOT), Заключение от 13 ноември 2025 г.
1) Трябва ли Директива [2017/541] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност
2) Трябва ли Директива 2017/541, по-конкретно член 13, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност, установявайки допълнително условие за наказуемост — освен участието в терористичната група — а именно, действително и умишлено да са извършени тежки нарушения на правата на човека
3) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който установява разграничение сред терористичните престъпления и престъпленията, свързани с терористична група, по смисъла на посочената директива според това дали действително и умишлено са извършени тежки нарушения на правата на човека, което разграничение дава възможност за отпадане на наказателната отговорност за някои от тези терористични престъпления или престъпления, свързани с терористични групи
4) Трябва ли принципът на правна сигурност от правото на Съюза, установен в практиката на [Съда], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като [LOA], в който за отпадането на наказателната отговорност чрез амнистията на лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541, се въвежда условието да не са извършени умишлено тежки нарушения на правата на човека — по-конкретно, прогласените в членове 2 и 3 от [ЕКПЧ], както и в международното хуманитарно право — без да се уточняват деянията, съставляващи такива нарушения, нито прагът на тежест, който трябва да се надхвърли, за да стане амнистията неприложима
Алтернативно, несъвместима ли е с принципа на оправдани правни очаквания и на правна сигурност от правото на Съюза правна уредба, като съдържащата се в член 1 от [LOA], в която се установяват неточни рамки — както обективни, така и субективни — за да се установи наличието или липсата на наказателна отговорност
5) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, които произвеждат, притежават, придобиват, превозват, доставят или използват взривни вещества с цел тероризъм, освобождавайки ги от наказателна отговорност
6) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции — чрез освобождаване от наказателна отговорност — на лица, които с цел тероризъм са започнали извършването на актове на насилие чрез набелязването на цели, на които като представители на противопоставянето срещу идеологията на терористичната група да бъдат причинени съществени разрушения, извършването на наблюдения или фотографското документиране на обществени обекти, които да бъдат разрушени — по-конкретно, седалища на [прокуратурата], на държавни сили и служби за сигурност, на институции на автономната област, или пък полицейски автомобили — като всичко това трябва да осигури изпълнението по подходящ начин на насилствения план, разработен от терористичната група, за да се осъществят успешно тези разрушения
7) Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза, установен в практиката на Съда на ЕС, и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541
8) Трябва ли членове 20 и 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за престъпни деяния в Испания, които евентуално попадат в обхвата на Директива 2017/541, поради идеологическата цел, която се преследва с тези престъпни деяния
9) Трябва ли член 4, параграф 2 ДЕС, член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени в тероризъм, тъй като деянията са извършени с цел отделяне на част от националната територия на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/24: Pome, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли да се смята, че е въпрос относно материалноправната действителност на споразумение за предоставяне на компетентност по смисъла на член 25, параграф 1, последната част на първото изречение („освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка“) от Регламент № 1215/2012 обстоятелството, че действителността на споразумение за възлагане на компетентност е обвързана с условието сключилите го физически лица да действат в рамките на упражнявана стопанска и професионална дейност съгласно член 106, параграф 1, точка 1 от TsMS, който предвижда, че сключеното между физически лица подобно споразумение е недействително, ако противоречи на член 104, параграф 1 от TsMS, съгласно който правен спор между физически лица, който се разглежда от съд, определен със споразумение, трябва да е свързан с упражняваната стопанска или професионална дейност на двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-747/22: INPS (Assistance sociale et accès à l’emploi – Discrimination indirecte), Заключение от 30 октомври 2025 г.
Трябва ли членове 29 и 26 от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба като съдържащата се в член 2, алинея 1, буква а), [точка 2 от декрета-закон], която за отпускането на обезщетение за бедност и за подпомагане на достъпа до работа и социална интеграция, каквото е „[гражданският] доход“, предвижда изискване за 10‑годишно пребиваване в Италия в допълнение към изискването за 2 години непрекъснато пребиваване преди подаване на молбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/23: E.B. (Prorogation de compétence), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкуват в смисъл, че предоставят на цесионера на вземане, произтичащо от договор за изпълнение на строителство, правото да противопостави на първоначалната страна по този договор включената в него клауза за предоставяне на компетентност, когато в съответствие с националното право, приложимо към спора по същество, с договора за цесия са прехвърлени вземането и неговите принадлежности, но не и задълженията по договора?
В случай като горепосочения възражението на страната, която е приела клаузата за предоставяне на компетентност и срещу която е предявен искът, има ли значение за определянето на компетентния съд
Необходимо ли е ново волеизявление на тази страна, предшестващо/съпътстващо предявяването на иска, за да може третото лице цесионер да се позове на клаузата за предоставяне на компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-621/24: Landkreis Schweinfurt, Заключение от 23 октомври 2025 г.
1) Покрива ли се минималното ниво, посочено в член 17, параграфи 2 и 5 от Директива 2013/33, от правна уредба на държава членка, която в рамките на срока за прехвърляне на кандидатите […] съгласно Регламент [Дъблин III] им предоставя, в зависимост от техния статут на лица, които подлежат на принудително изпълнение на задължението да напуснат територията, единствено право на жилище, храна, хигиенни и здравни грижи и лечение в случай на болест, както и според обстоятелствата в конкретния случай — на облекло и на потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
a) Трябва ли член 20, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2013/33 във връзка с член 2, буква р) от Директива [2013/32] да се тълкува в смисъл, че последващата молба се отнася включително и до случаите, когато преди това кандидатът е подал молба за международна закрила в друга държава членка и въз основа на това Федералната служба за миграцията и бежанците отхвърля молбата като недопустима съгласно Регламент [Дъблин III] и разпорежда извеждането?
б) За отговора на въпроса дали в това положение е налице последваща молба по смисъла на член 2, буква р) от Директива 2013/32 датата, която е от значение, е тази, на която е оттеглянето на молбата за предоставяне на международна закрила, или датата на решението на другата държава членка съгласно член 27 или член 28 от Директива 2013/32?
в) Трябва ли член 20, параграф 1, първо изречение, буква в), във връзка с член 20, параграфи 5 и 6 от Директива 2013/33, във връзка с [Хартата], да се тълкува в смисъл, че е допустимо да бъдат ограничавани условията на приемане на кандидатите, до условия, предоставяни с оглед на покриването на нуждите от храна и жилище, включително отопление, както и от хигиенни и здравни грижи и условия в случай на болест, както и — според конкретния случай — нуждите от облекло и от потребими и непотребими вещи, използвани в домакинството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/24: Daraa, Заключение от 16 октомври 2025 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“], респективно самият Регламент „Дъблин III“, да се тълкуват в смисъл, че определящата държава членка трябва да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III, и сама става компетентна, дори ако компетентната съгласно тези критерии държава членка няма готовност да приеме лица, по отношение на които се провежда процедура за връщане по дъблинската система?
2) Прилага ли се това задължение на определящата държава членка да продължи да разглежда критериите, предвидени в глава III, дори ако в държавата членка, която няма готовност за приемане, не съществуват системни недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2, втора алинея от Регламент „Дъблин III“, които създават риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попада положение, при което две страни по договор, установени на територията на Обединеното кралство, определят посредством споразумение за предоставяне на компетентност, сключено през предвидения в Споразумението за оттегляне преходен период, компетентност на съд на държава членка да разглежда споровете, произтичащи от този договор, когато този съд е сезиран със спор между тези страни след края на този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/23: Abbottly, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на тази разпоредба обхваща производство, вследствие на което национална юрисдикция може да постанови — поради нарушаване на условията на наказание за поставяне под полицейско наблюдение, наложено преди това на съответното лице в допълнение към наказание лишаване от свобода — замяната на неизтърпяната част от това допълнително наказание с наказание лишаване от свобода, като два дни от наказанието поставяне под полицейско наблюдение се зачитат за един ден лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/25: Himov, Определение от 6 октомври 2025 г.
Приложимa ли е Директива 2024/1069 към вътрешни правни отношения, които нямат трансгранично измерение и са ограничени изцяло до територията на една държава членка?
Могат ли да се тълкуват разпоредбите на Директива 2019/1937 при липса на достатъчна яснота относно връзката ѝ със спора в главното производство и отсъствието на данни за обхвата на съответните нарушения?
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси, когато не са изложени факти, които да обосноват пряко и безусловно приложение на правото на Съюза по отношение на конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.