Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-375/25: Sotsialno podpomagane Varna, Определение от 11 декември 2025 г.
Изисква ли се националната юрисдикция да изложи подробно фактическия и правния контекст на спора при отправяне на преюдициално запитване до Съда?
Недостатъчната мотивировка на преюдициалното запитване води ли до неговата недопустимост съгласно член 267 ДФЕС и член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
3) Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в главното производство, тъй като ищецът иска от съда в главното производство като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца) в полза на ответника, е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/25: Prudniez, Определение от 8 декември 2025 г.
Следва ли броят на засегнатите лица или ситуации да се счита за изключително обстоятелство, оправдаващо ускорена процедура по преюдициално запитване?
Има ли значение наличието на аналогични дела с мерки за лишаване от свобода при преценката за необходимостта от ускорена процедура?
Налага ли естеството на конкретното преюдициално дело разглеждането му по ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Определение от 5 декември 2025 г.
Допустима ли е служебна поправка на очевидни грешки като пропуски в номерирането на точки съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви действия следва да бъдат предприети при установяване на липсваща номерация в съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от Регламент [№ 593/2008] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Заключение от 4 декември 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на дял VII от [трета част от СТС], който се отнася до „Предаване“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
2) Понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, означава ли (1) престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава или престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или има самостоятелно значение по смисъла на правото на Съюза?
3) Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
4) Относими ли са в този контекст членове 47, 48, 49 и 50 от [Хартата] (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „наказателно преследване за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от [ЕКПЧ] (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективно средство за защита“)?
5) Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Заключение от 4 декември 2025 г.
5) Трябва ли под „основателни опасения“ по смисъла на член 2, буква г) от [Директивата за определянето] да се разбира положение, при което е налице разумна степен на вероятност търсещото убежище лице да бъде преследвано в случай на връщане
Трябва ли тази разумна степен на вероятност да се конкретизира според критерия за „предпазлив и разумно мислещ човек“, съгласно който е от решаващо значение дали от гледна точка на предпазлив и разумно мислещ човек в положението на търсещо убежище лице след преценка на всички известни обстоятелства връщането в държавата на произход изглежда неприемливо
Ако това не е така, какъв критерий трябва да се приложи тогава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Съдебно решение от 2 декември 2025 г.
Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в главното производство са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на първия въпрос, буква а) и/или първия въпрос, буква б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на втория въпрос, буква а) и/или втория въпрос, буква б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/24: Manuel Costa Filhos, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
1) В случай, че не е процесуално допустимо да се санира пропускът с изпращането на формуляра, предвиден в приложение II към [Регламент № 1393/2007], тъй като установителното производство вече е приключило с влязло в сила решение, допуска ли член 8, параграф 1 от този регламент, като се има предвид правото на защита на адресата на този документ в съответствие с изискванията за справедлив процес, закрепени в член 47, втора алинея от [Хартата] и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., национална правна уредба, която приема, че е недействително връчването с препоръчано писмо с обратна разписка, ако не е придружено от формуляра-образец, посочен в приложение II към Регламента?
2) Трябва ли член 20, параграф 1 от [ Регламент № № 805/2004], който предвижда, че „решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия както решение, което е постановено в държавата членка на принудителното изпълнение“ да се тълкува в смисъл, че ответникът може да възрази срещу изпълнение на основание европейско изпълнително основание на същите основания, на които се основава решението, постановено в държавата членка на изпълнение, а именно поради това, че не е участвал в установителното производство и че връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка е недействително, тъй като не е придружено от формуляра-образец, посочен в приложение II към Регламент № 1393/2007?
3) Предвид целите за създаването на европейското изпълнително основание (член 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004), и минималните изисквания по отношение на връчването, на които трябва да отговаря производството, по което се издава съдебното решение, удостоверено като европейско изпълнително основание (членове 13 и 14 от Регламента), които според текста на съображение 14 от Регламента се характеризират или с пълна сигурност (член 13), или с висока степен на вероятност (член 14), че документът, който трябва да бъде връчен, е достигнал до адресата, допуска ли Регламент (ЕО) № 805/2004 национална правна уредба като предвидената в член 729, буква d) от [CPC] във връзка с член 696, буква e), точка i) от [този кодекс], от която следва, че длъжникът може да възрази срещу изпълнението на основание, че не е участвал в установителното производство и, че връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка е недействително, тъй като не е придружено от формуляр-образеца, посочен в приложение II към Регламент № 1393/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Съдебно решение от 20 ноември 2025 г.
Приложими ли са Директиви 2011/95 и 2013/32 по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива 2001/55?
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви 2011/95 и 2013/32?
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/55 да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива 2011/95/ЕС по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива 2001/55 се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива 2011/95, достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2013/32, за да имат директен ефект?
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.