Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че увредената страна, която съгласно националното право може да предяви иск пряко срещу дружеството, предоставящо застрахователно покритие за страната, причинила увреждането, е обвързана от споразумението относно компетентността, валидно сключено между застрахователя и притежателя на полицата съгласно член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Обхваща ли понятието за спор „във връзка с регистрацията или действителността на […] марки“ по смисъла на член 22, точка 4 от регламент [Брюксел I] също иск, целящ вписаният в регистъра на марките на Бенелюкс формален притежател на марка на Бенелюкс да декларира пред OBPI, че няма права върху въпросната марка и че се отказва от регистрацията си като неин притежател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли да се приеме, че Е, осъден на лишаване от свобода за срок от 12 години за извършването на повторни сексуални престъпления срещу малолетни и непълнолетни лица, представлява истинска и настояща заплаха за обществената сигурност по смисъла на член 27, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/38/ЕО, като се има предвид обстоятелството, че той се намира в затвор и че остават няколко години до освобождаването му, тъй като е изтърпял шест години от наказанието си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли по смисъла на член 24 от Регламент [№ 44/2001] повдигането на възражение за липса на компетентност на националния съд, който разглежда делото, направено преюдициално, но при условията на евентуалност спрямо други преюдициални процесуални възражения и при всички случаи преди въпросите по съществото на спора, да се тълкува като приемане на компетентността?
Трябва ли фактът, че член 82, параграф 4 от Регламент [№ 6/2002] не предвижда алтернативни съдилища за разглеждане на спорове във връзка с отрицателни установителни искове, спрямо предвидената в член 82, параграф 1 от същия регламент компетентност на съда по местоживеене на ответника, да се тълкува в смисъл, че е предоставена изключителна компетентност за разглеждане на такива спорове?
За отговора на [втория въпрос] необходимо ли е да се тълкуват нормите за изключителна компетентност в Регламент [№ 44/2001], в частност член 22, който предвижда хипотезите на тази компетентност, сред които са споровете относно регистрацията или недействителността на патенти, марки и дизайни, но не и споровете във връзка с отрицателните установителни искове, както и член 24, който предвижда възможност за ответника да избере друг съд, с изключение на случаите, в които компетентността на съда произтича от други разпоредби на регламента, вследствие на което е компетентен съдът, сезиран от ищеца?
Дали становището, застъпено от Съда в Решение от 25 октомври 2012 г. [Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664)] относно приложимостта на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], има общ и абсолютен характер и е приложимо за всички дела по отрицателни установителни искове за непозволено увреждане, включително за исковете за констатиране на липса на нарушение на промишлен дизайн на Общността
Като последица от това приложимо ли е в случая правилото за компетентност, посочено в член 81 от Регламент [№ 6/2002], или предвиденото в член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001], или ищецът може да избере компетентната юрисдикция?
Ако в спор относно промишлен дизайн на Общността бъдат направени искания за констатиране на злоупотреба с господстващо положение и на нелоялна конкуренция, които са свързани с този спор, доколкото тяхното уважаване предполага предварително уважаване на отрицателния установителен иск, може ли тези претенции да бъдат разгледани заедно с последния иск от същия съд съгласно разширително тълкуване на член 28, параграф 3 от Регламент [№ 44/2001]?
Представляват ли двете искания [посочени в предходния въпрос] хипотеза на деликтна отговорност
При утвърдителен отговор, могат ли същите да повлияят на приложимостта в конкретния случай на Регламент [№ 44/2001] (член 5, точка 3) или на Регламент [№ 6/2002] що се отнася до съдебната компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, иск за поправяне на неверните данни и за заличаване на накърняващите правата му коментари във връзка с претърпяната в тази държава членка вреда?
2) Трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че юридическо лице, което твърди, че правата му са нарушени чрез публикуването на неверни данни за него в интернет и чрез незаличаването на коментарите за него, може за всички претърпени от него вреди да предяви пред съдилищата на държавата, в която се намира центърът на неговите интереси, иск за поправяне на неверните данни, за заличаване на коментарите и за обезщетение за имуществените вреди, причинени от публикуването на неверните данни в интернет?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че:
– следва се приеме, че центърът на интереси на юридическо лице, а следователно и мястото на настъпване на претърпените от него вреди, се намира в държавата членка, в която е неговото седалище, или
– при определянето на центъра на интереси на юридическото лице, а следователно и на мястото на настъпване на претърпените от него вреди, трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, като например седалището и мястото на стопанска дейност на юридическото лице, седалището на клиентите му, както и начинът на сключване на сделките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Влияе ли фактът, че здравословните проблеми на кандидата са причинени от изтезания в държавата на произход, на допустимостта за субсидиарна закрила?
Имат ли значение задълженията по член 14, параграф 1 от Конвенцията срещу изтезанията за преценката относно предоставянето на субсидиарна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Прилага ли се клаузата за предоставяне на компетентност — договорена съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 между две дружества, а именно Malcon Navigation и Brave Bulk Transport и съдържаща се в конкретния случай в договор, сключен на 14 ноември 2007 г. в частна писмена форма, чийто член 10 предвижда, че „настоящото споразумение се урежда от английското право и е от компетентността на английските съдилища, като всички спорове, които произтичат от него или са свързани с него, са от изключителната компетентност на High Court of of Justice (England & Wales) [Върховен съд (Англия и Уелс)]“ — във връзка с действията или бездействията на органите, представляващи Brave Bulk Transport, които ангажират неговата отговорност по смисъла на член 71 от гръцкия граждански кодекс, и спрямо отговорните лица, които са действали в изпълнение на задълженията си и които съгласно посочения член 71 във връзка с член 926 от гръцкия граждански кодекс, носят солидарна отговорност с дружеството като юридическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени да проверяват самоличността на лицата, независимо от поведението им и от конкретните обстоятелства, в зона от 30 километра до сухопътната граница на тази държава членка с държавите — страни по [КПСШ], за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на тази държава членка, или за да предотвратят определени наказуеми деяния, които са насочени срещу сигурността на границата или осъществяването на граничната охрана или са извършени във връзка с преминаването на границата, без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на съответната държава членка, полицейските органи на тази държава членка са оправомощени във влакове и в обекти на железопътната ѝ инфраструктура да задържат за кратък срок лица, да ги разпитват и да изискват за проверка носените от тях документи за самоличност или документи за преминаване на границата, както и да преглеждат носените от тях вещи, ако наличната фактическа информация или опитът на граничната полиция дава основание да се предполага, че тези влакове или обекти се използват за неправомерно влизане в страната и влизането става от държава, която е страна по [КПСШ], без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.