Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

1.
Дали национален закон е съвместим със задължението на държава членка да предвиди ефективно наказателно преследване за престъпления на митнически служители, ако този закон предвижда, че наказателното производство, водено против митнически служители за участие в организирана престъпна група с цел да извършват корупционни престъпления при изпълнение на задълженията си (да приемат парични суми, за да не извършват митнически преглед), както и за конкретни подкупи, както и за укриване на взети подкупи, се прекратява, без съдът да разгледа по същество повдигнатите обвинения, при следните условия: a) изтекъл двугодишен срок от обвинението; b) направено искане от обвиняемия за приключване на досъдебното производство; c) даване от съда на прокурора на тримесечен срок за приключване на досъдебното производство; d) осъществяване на „съществени процесуални нарушения“ от прокурора в този срок (изразяващи се в ненадлежно предявяване на допълнено обвинение, непредявяване на разследването и противоречив обвинителен акт); [е)] даване от съда на прокурора на нов едномесечен срок за отстраняване на тези „съществени процесуални нарушения“; [f)] неотстраняване на тези „съществени процесуални нарушения“ от прокурора в този срок — ако причината за допускането им в първия тримесечен срок и за неотстраняването им в последния едномесечен срок се дължи както на прокурора (неотстраняване на противоречията в обвинителния акт; неизвършване на реални действия в по-голямата част от тези срокове), така и на защитата (неоказване на задължително съдействие за предявяване на обвинението и за предявяване на разследването поради постъпване в болница от обвиняемите и позоваване на други служебни ангажименти от адвокатите); [g)] възникване на субективно право за обвиняемия наказателното производство да се прекрати — поради неотстраняване на „същественото процесуално нарушение“ в определените срокове.
2. При отрицателен отговор [на първия въпрос], коя част от горепосочената правна уредба следва националната юрисдикция да остави без приложение, за да гарантира ефективното приложение на европейското право — [a)] прекратяването на наказателното производство при изтичане на едномесечния срок; или [b)] определянето на горепосочените пороци като „съществено процесуално нарушение“; или [c)] защита на възникналото по [g)] субективно право — ако е налице възможност това нарушение ефективно да се отстрани в съдебното производство.
a) Решението за оставяне без приложение на национална правна норма за прекратяване на наказателното производство следва ли да бъде обусловено от:
i) предоставяне на прокурора на допълнителен срок за отстраняване на „същественото процесуално нарушение“, равен на онзи срок, през който той е бил в обективна невъзможност да го стори поради пречки, дължащи се на защитата;
ii) в случая на [подточка i)] — установяване от съда, че тези пречки са резултат от „злоупотреба с право“.
iii) при отрицателен отговор на [втория въпрос, буква а), подточка i)] — установяване от съда, че в националния закон остават предвидени достатъчно гаранции за приключване на досъдебното производство в разумен срок.
б) Решението за оставяне без приложение на националното определяне на горепосочените пороци като „съществено процесуално нарушение“ съответно ли е на европейското право, а именно:
i) правото по член 6, ал. 3 от Директива 2012/13/ЕС за предоставяне на защитата на подробна информация относно обвинението надлежно защитено ли е, ако:
– тази информация ще бъде предоставена след фактическото внасяне на обвинението в съда, но преди разглеждането му от съда и също така, в предходен момент, преди внасяне на обвинението в съда, пълна информация за основните елементи на обвинението е била предоставена на защитата (относимо за обв. Христов);
– при положителен отговор на [втория въпрос, буква б), подточка i), първо тире] — тази информация ще бъде предоставена след фактическото внасяне на обвинението в съда, но преди разглеждането му от съда и също така, в предходен момент, преди внасяне на обвинението в съда, частична информация за основните елементи на обвинението е била предоставена на защитата; причина за частичния обем на предоставена информация са пречки от страна на защитата — (относимо за обв. Колев и обв. Костадинов);
– тази информация съдържа противоречия относно конкретното корупционно изявление (веднъж се посочва, че друг обвиняем словесно е поискал подкупа, а обв. Христов с гримаса е изразил неудовлетворението си, когато подложения на митническа проверка е предложил твърде малко пари, а след това се посочва, че обв. Христов е отправил конкретни думи за искане на подкуп).
ii) правото по член 7, ал. 3 от Директива 2012/13/ЕС за предоставяне на защитата на достъп до материалите „не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда“ по делото надлежно защитено ли е, ако защитата е имала достъп до основната част от материалите в предходен момент и на защитата е била предоставена възможност да се запознаят с материалите, но те не са се възползвали от тази възможност поради пречки (заболяване, служебни ангажименти) и поради позоваване на национален закон, съобразно който следва да бъдат призовани за достъп до материалите поне три дни по-рано; необходимо ли е да се даде втора възможност, след отпадане на пречките и поне три дни предварително; необходимо ли е да се изследва дали тези пречки са обективно съществуващи или представляват злоупотреба с право.
iii) законовото изискване „не по-късно от внасяне на обвинението в съда“ в член 6, ал. 3 и член 7, ал. 3 от Директива 2012/13/ЕС едно и също значение ли има в двете разпоредби; какво е неговото значение — преди фактическото внасяне на обвинението в съда, или най-късно заедно с внасяне на обвинението в съда или след внасяне на обвинението в съда, но преди съдът да предприеме действия по разглеждане на това обвинение.
iv) законовото изискване за предоставяне на информация за обвинението и достъп до материалите по делото по такъв начин, че да се гарантира „ефективното упражняване на правото на защита“ и „справедливостта на производството“ по член 6, ал. 1 и член 7, ал. 2 и 3 от Директива 2012/13/ЕС едно и също значение ли има в двете разпоредби; това изискване ще бъде ли спазено ако:
– подробната информация относно обвинението бъде предоставена на защитата макар и след внасяне на обвинението в съда, но преди да бъдат предприети действия по разглеждане по същество на това обвинение и бъде даден достатъчен срок за подготовката на защитата; в предходен момент информация за обвинението е била предоставена в непълен и частичен вид.
– достъпът до всички материали бъде предоставен на защитата макар и след внасяне на обвинението в съда, но преди да бъдат предприети действия по разглеждане по същество на обвинението и бъде даден достатъчен срок за подготовката на защитата; в предходен момент на защитата е бил предоставен достъп до по-голямата част от материалите по делото.
– съдът предприеме действия, с които да гарантира на защитата, че всички изявления, които защитата направи след запознаване с подробното обвинение и всички материали по делото, ще имат същия ефект, който биха имали, ако тези изявления са били направени пред прокурора преди внасяне на обвинението в съда.
v) „справедливостта на производството“ по член 6, ал. 1 и 4, както и „ефективното упражняване на правото на защита“ по член 6, ал. 1 от Директива 2012/13/ЕС ще бъдат ли гарантирани, ако съдът приеме да образува съдебно производство въз основа на окончателно обвинение, което съдържа противоречие относно корупционното изявление, но след това даде възможност на прокурора да отстрани това противоречие; също така даде възможност на страните да се ползват в пълен обем от онези права, които те биха имали, ако обвинението е било внесено без такова противоречие.
vi) правото на защита от адвокат, прогласено в член 3, ал. 1 от Директива 2013/48/ЕС надлежно защитено ли е, ако в досъдебната фаза на адвоката е била предоставена възможност да се яви за уведомяване на междинно обвинение и за осъществяване на пълен достъп до всички материали по делото — но той не се е явил поради служебни ангажименти и поради позоваване на национален закон за призоваване поне 3 дни по-рано; необходимо ли е да се дава нов срок, след отпадане на тези ангажименти и поне 3 дни по-рано; необходимо ли е да се изследва дали причината за явяването е уважителна или не, дали е налице злоупотреба с право.
vii) нарушаването на правото на защита от адвокат, прогласено в член 3, ал. 1 от Директива 2013/48/ЕС в досъдебната фаза ще се отрази ли на „реалното и ефективно упражняване на право на защита“, ако съдът, след внасяне на обвинението в съда, предостави на адвоката пълен достъп до окончателното и подробно обвинение, както и до всички материали по делото, след което предприеме действия, с които да гарантира на адвоката, че всички изявления, които адвокатът направи след запознаване с подробното обвинение и всички материали по делото, ще имат същия ефект, който биха имали, ако тези изявления са били направени пред прокурора преди внасяне на обвинението в съда.
в) Съобразен[о] ли е с европейското право възникналото за обвиняемия субективно право наказателното производство да се прекрати (при горепосочените условия), независимо от възможността вредният ефект от неотстраненото от прокурора „съществено процесуално нарушение“ да бъде напълно отстранен чрез действия, предприети от съда, в съдебното производство, така че в крайна сметка правното положение на обвиняемия да бъде идентично с онова, което той би имал, ако това нарушение е било своевременно отстранено.
3. Следва ли да се приложи по-благоприятният национален режим относно правото за разглеждане на делото в разумен срок, правото на информация и правото на защита от адвокат, ако те — в съчетание с други обстоятелства (процедурата, описана в т. 1), биха довели до прекратяване на наказателното производство.
4. Член 3, ал. 1 от Директива 2013/48/ЕС следва ли да се тълкува като оправомощаващ националния съд да отстрани от участие в съдебното производство адвокат, който е представлявал двама обвиняеми, единият от които е дал обяснения относно факти, които засягат интересите на втория обвиняем, който не дава обяснения.
При положителен отговор — правото на защита от адвокат по член 3, ал. 1 от Директивата ще бъде ли гарантирано от съда, който — след като допусне до участие в съдебното производство адвокат, защитавал двама обвиняеми с противоречиви интереси — назначи на всеки един от тях нови и различни служебни защитници.