Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-111/17: OL, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Може ли първоначалното намерение на родителите относно връщането на майката заедно с детето в държавата членка, където са имали обичайно местопребиваване преди раждането, да бъде решаващ фактор за определяне на „обичайното местопребиваване“ на дете в кърмаческа възраст по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, когато детето е родено и е пребивавало непрекъснато с майка си в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/16: Vinyls Italia, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Следва ли „доказването“, което член 13 от Регламент № 1346/2000 възлага в тежест на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, за да се противопостави на оспорването на това действие съгласно разпоредбите на lex fori concursus, да включва и задължението за повдигане на процесуално възражение в тесния смисъл на думата в сроковете, определени в процесуалното право на сезирания съд, при позоваване на страната на предвидената в същия регламент клауза за освобождаване и доказване, че са изпълнени двете изисквани от тази разпоредба условия, или следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да намери приложение, когато заинтересованата страна е поискала неговото прилагане в хода на производството, включително извън определените в процесуалното право на сезирания съд срокове за повдигане на процесуални възражения, или също ex officio, при условие че същата страна е доказала, че увреждащото действие се урежда от lex causae на друга държава членка, чийто закон не допуска в конкретния случай никакви средства за оспорване на това действие?
Следва ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 препращане към разпоредба на lex causae за преценката дали „в съответния случай този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“, да се тълкува в смисъл, че страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай lex causae не предвижда по общ и абстрактен начин никакви средства за оспорване на действие като това, което в случая се приема за увреждащо — а именно плащането на договорно задължение — или в смисъл че когато lex causae допуска възможността да се оспорва такова действие, страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай не са изпълнени условията — различни от тези на lex fori concursus, които се изискват, за да може да бъде прието оспорването в разглеждания случай?
Може ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение — като се има предвид неговият замисъл да се защитят оправданите правни очаквания на страните относно стабилността на действията съгласно lex causae — да се прилага и когато страните по договора са със седалище в една и съща държава членка, чийто закон следователно предвидимо е предназначен да стане lex fori concursus при неплатежоспособност на една от тях, и посредством договорна клауза за избор на правото на друга държава членка страните изключват възможността към отмяната на действията по изпълнението на този договор да се прилагат императивните норми на lex fori concursus, създадени за защита на принципа за par condicio creditorum [равенство на кредиторите], във вреда на всички кредитори в случай на настъпване на неплатежоспособност?
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че за целите на приложимостта на същия регламент „ситуации[те] на стълкновение на закони“ обхващат и случая на договор за тайм-чартър, сключен в една държава членка между дружества със седалище в същата държава членка, който съдържа клауза за избор на правото на друга държава членка?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли член 3, параграф 3 от Регламент „Рим I“ във връзка с член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изборът на страните да подчинят договора на правото на държава членка, различна от държавата членка, в която се намират „всички други елементи, относими към ситуацията“, не засяга прилагането на императивните норми на правото на последната държава членка, приложими като lex fori concursus по отношение на възможността да се оспорват действията, извършени преди образуването на производство по несъстоятелност във вреда на интересите на всички кредитори, като по този начин надделява над дерогиращата клауза по член 13 от Регламент № 1346/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/16: Jafari, Заключение от 8 юни 2017 г.
1) Засяга ли правната защита по член 27 от [Регламент „Дъблин III“] също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1, когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва
2) Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от [Директивата за връщането] и член 5 от Кодекса на шенгенските граници, които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от [същия регламент]
3) С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава — членка на ЕС
4) В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на ЕС
5) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф 2 не текат, когато кандидатът упражнява правото на съдебна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на [Съда] на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело
При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането
Следва ли при тълкуването на член 2, буква м) и членове 12 и 13 от [Регламент „Дъблин III“] да се вземат предвид други актове, с които Регламент „Дъблин III“ има допирни точки, или на горепосочените разпоредби следва да се придава отделно от тези актове значение
В случай че разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ следва да се тълкуват отделно от други актове: а) Следва ли фактическото толериране от страна на държава членка на влизането на нейна територия с единственото намерение за транзитно преминаване през същата държава членка и за подаване на молба за международна закрила в друга държава членка да се счита за „виза“ по смисъла на член 2, буква м) и член 12 от Регламент „Дъблин III“ с оглед на условията, които са налице в случаите по главното производство и се характеризират с настъпването си във време, през което националните органи на държавите, които играят най-съществена роля, са изправени пред приток на изключително голям брой хора, искащи да преминат транзитно през тяхната територия
Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е утвърдителен: б) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ изгубва своята валидност с излизането от съответната държава членка
в) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ продължава да бъде валидна, докато лицето все още не е излязло от съответната държава членка, или макар лицето все още да не е излязло от страната, „визата“ губи валидността си към момента, в който кандидатът окончателно се откаже от намерението си да влезе в друга държава членка
г) Следва ли поради отказа на кандидата от намерението му да влезе в държавата членка, която е била неговата първоначална цел, да се приеме, че по смисъла на член 12, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ е налице измама, извършена след издаването на „визата“, и че следователно държавата членка, издала „визата“, не е компетентна
Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен: д) Следва ли изразът „кандидат, незаконно пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава“ в член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се разбира в смисъл, че при посочените специални условия в случаите по главното производство следва да се приеме, че не е налице незаконно пресичане на външната граница
В случай че разпоредбите на Регламента „Дъблин III“ следва да се тълкуват във връзка с други актове: а) Следва ли при преценката за наличието на „незаконно пресичане“ на границата по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ специално да се вземе предвид обстоятелството дали са изпълнени условията за влизане съгласно Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно съгласно член 5 от този акт, която разпоредба е релевантна за случаите по главното производство поради момента на влизането във въпросната държава членка
Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е отрицателен: б) Кои разпоредби от правото на Съюза следва да се вземат специално предвид при преценката дали е налице „незаконно пресичане“ на границата по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“
Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е утвърдителен: в) Предвид условията в случаите по главното производство, които се характеризират с настъпването си във време, през което националните органи на държавите, които играят най-съществена роля, са изправени пред приток на изключително голям брой хора, искащи да преминат транзитно през тяхната територия, следва ли фактическото толериране от страна на държава членка, без тя да проверява обстоятелствата по конкретния случай, на влизането на нейна територия с единственото намерение за транзитно преминаване през същата държава членка и за подаване на молба за международна закрила в друга държава членка, да се счита за разрешение за разглежданото влизане по смисъла на член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници
Ако отговорът на третия въпрос, букви а) и в) е утвърдителен: г) Следва ли въз основа на разрешението за влизане по член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници да се приеме, че е налице разрешение, равностойно на виза по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Кодекса на шенгенските граници и следователно че е налице „виза“ по смисъла на член 2, буква м) от Регламента „Дъблин III“, поради което при прилагането на разпоредбите за определяне на компетентната държава членка съгласно Регламента „Дъблин III“ трябва да се вземе предвид и член 12 от него
Ако отговорът на третия въпрос, букви а), в) и г) е утвърдителен: д) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ е изгубила валидността си с излизането на лицето от съответната държава членка
е) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ продължава да бъде валидна, докато лицето все още не е излязло от съответната държава членка, или макар лицето все още да не е излязло от страната, „визата“ губи валидността си към момента, в който кандидатът окончателно се откаже от намерението си да влезе в друга държава членка
ж) Следва ли поради отказа на кандидата от намерението си да влезе в държавата членка, която е била неговата първоначална цел, да се приеме, че по смисъла на член 12, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ е налице измама, извършена след издаването на „визата“, и че следователно държавата членка, издала „визата“, не е компетентна
Ако отговорът на третия въпрос, букви а) и в) е утвърдителен, но отговорът на третия въпрос, буква г) е отрицателен: з) Следва ли изразът „кандидат, незаконно е пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава“ в член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се разбира в смисъл, че при посочените специални условия, които са налице в случаите по главното производство, преминаването през границата, което трябва да се квалифицира като разрешение за влизане по смисъла на член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници, не следва се счита за незаконно пресичане на външната граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/16: Jafari, Заключение от 8 юни 2017 г.
1) Засяга ли правната защита по член 27 от [Регламент „Дъблин III“] също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1, когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва
2) Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от [Директивата за връщането] и член 5 от Кодекса на шенгенските граници, които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от [същия регламент]
3) С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава — членка на ЕС
4) В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на ЕС
5) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф 2 не текат, когато кандидатът упражнява правото на съдебна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на [Съда] на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело
При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането
Следва ли при тълкуването на член 2, буква м) и членове 12 и 13 от [Регламент „Дъблин III“] да се вземат предвид други актове, с които Регламент „Дъблин III“ има допирни точки, или на горепосочените разпоредби следва да се придава отделно от тези актове значение
В случай че разпоредбите на Регламент „Дъблин III“ следва да се тълкуват отделно от други актове: а) Следва ли фактическото толериране от страна на държава членка на влизането на нейна територия с единственото намерение за транзитно преминаване през същата държава членка и за подаване на молба за международна закрила в друга държава членка да се счита за „виза“ по смисъла на член 2, буква м) и член 12 от Регламент „Дъблин III“ с оглед на условията, които са налице в случаите по главното производство и се характеризират с настъпването си във време, през което националните органи на държавите, които играят най-съществена роля, са изправени пред приток на изключително голям брой хора, искащи да преминат транзитно през тяхната територия
Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е утвърдителен: б) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ изгубва своята валидност с излизането от съответната държава членка
в) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ продължава да бъде валидна, докато лицето все още не е излязло от съответната държава членка, или макар лицето все още да не е излязло от страната, „визата“ губи валидността си към момента, в който кандидатът окончателно се откаже от намерението си да влезе в друга държава членка
г) Следва ли поради отказа на кандидата от намерението му да влезе в държавата членка, която е била неговата първоначална цел, да се приеме, че по смисъла на член 12, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ е налице измама, извършена след издаването на „визата“, и че следователно държавата членка, издала „визата“, не е компетентна
Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен: д) Следва ли изразът „кандидат, незаконно пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава“ в член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се разбира в смисъл, че при посочените специални условия в случаите по главното производство следва да се приеме, че не е налице незаконно пресичане на външната граница
В случай че разпоредбите на Регламента „Дъблин III“ следва да се тълкуват във връзка с други актове: а) Следва ли при преценката за наличието на „незаконно пресичане“ на границата по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ специално да се вземе предвид обстоятелството дали са изпълнени условията за влизане съгласно Кодекса на шенгенските граници, и по-конкретно съгласно член 5 от този акт, която разпоредба е релевантна за случаите по главното производство поради момента на влизането във въпросната държава членка
Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е отрицателен: б) Кои разпоредби от правото на Съюза следва да се вземат специално предвид при преценката дали е налице „незаконно пресичане“ на границата по смисъла на член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“
Ако отговорът на третия въпрос, буква а) е утвърдителен: в) Предвид условията в случаите по главното производство, които се характеризират с настъпването си във време, през което националните органи на държавите, които играят най-съществена роля, са изправени пред приток на изключително голям брой хора, искащи да преминат транзитно през тяхната територия, следва ли фактическото толериране от страна на държава членка, без тя да проверява обстоятелствата по конкретния случай, на влизането на нейна територия с единственото намерение за транзитно преминаване през същата държава членка и за подаване на молба за международна закрила в друга държава членка, да се счита за разрешение за разглежданото влизане по смисъла на член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници
Ако отговорът на третия въпрос, букви а) и в) е утвърдителен: г) Следва ли въз основа на разрешението за влизане по член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници да се приеме, че е налице разрешение, равностойно на виза по смисъла на член 5, параграф 1, буква б) от Кодекса на шенгенските граници и следователно че е налице „виза“ по смисъла на член 2, буква м) от Регламента „Дъблин III“, поради което при прилагането на разпоредбите за определяне на компетентната държава членка съгласно Регламента „Дъблин III“ трябва да се вземе предвид и член 12 от него
Ако отговорът на третия въпрос, букви а), в) и г) е утвърдителен: д) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ е изгубила валидността си с излизането на лицето от съответната държава членка
е) Следва ли с оглед на фактическото толериране на влизането с намерение за транзитно преминаване да се приеме, че „визата“ продължава да бъде валидна, докато лицето все още не е излязло от съответната държава членка, или макар лицето все още да не е излязло от страната, „визата“ губи валидността си към момента, в който кандидатът окончателно се откаже от намерението си да влезе в друга държава членка
ж) Следва ли поради отказа на кандидата от намерението си да влезе в държавата членка, която е била неговата първоначална цел, да се приеме, че по смисъла на член 12, параграф 5 от Регламента „Дъблин III“ е налице измама, извършена след издаването на „визата“, и че следователно държавата членка, издала „визата“, не е компетентна
Ако отговорът на третия въпрос, букви а) и в) е утвърдителен, но отговорът на третия въпрос, буква г) е отрицателен: з) Следва ли изразът „кандидат, незаконно е пресякъл по суша, по море или по въздух границата на държава членка, в която е влязъл, идвайки от трета държава“ в член 13, параграф 1 от Регламента „Дъблин III“ да се разбира в смисъл, че при посочените специални условия, които са налице в случаите по главното производство, преминаването през границата, което трябва да се квалифицира като разрешение за влизане по смисъла на член 5, параграф 4, буква в) от Кодекса на шенгенските граници, не следва се счита за незаконно пресичане на външната граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/16: A.S., Заключение от 8 юни 2017 г.
1) Засяга ли правната защита по член 27 от [Регламент „Дъблин III“] също така тълкуването на условията за критерия по член 13, параграф 1, когато става въпрос за решение, че една държава членка няма да разглежда молбата за международна закрила, че друга държава членка вече е приела компетентност за разглеждането на молбата на кандидата на същата основа, и когато кандидатът го оспорва?
2) Трябва ли условието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува по независим и самостоятелен начин или в съчетание с член 3, точка 2 от [Директивата за връщането] и член 5 от Кодекса на шенгенските граници, които определят незаконното пресичане на границата, и трябва ли това тълкуване да се прилага спрямо член 13, параграф 1 от [същия регламент]?
3) С оглед на отговора на въпрос 2 трябва ли понятието за незаконно пресичане по член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] при обстоятелствата по настоящото дело да се тълкува в смисъл, че не е налице незаконно пресичане на границата, когато публичните органи на една държава членка организират пресичането на границата с цел транзитно преминаване към друга държава — членка на ЕС?
4) В случай че отговорът на въпрос 3 е положителен, трябва ли като последствие от това член 13, параграф 1 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че забранява обратното прехвърляне на гражданин на трета държава към държавата, където той първоначално е влязъл на територията на ЕС?
5) Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че сроковете по член 13, параграф 1 и по член 29, параграф 2 не текат, когато кандидатът упражнява правото на съдебна защита, a fortiori когато това предполага и преюдициален въпрос или когато националната юрисдикция очаква отговора на [Съда] на такъв въпрос, който е бил поставен по друго дело
При условията на евентуалност, текат ли сроковете в такъв случай, тъй като компетентната държава членка все пак няма право да откаже приемането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-165/16: Lounes, Заключение от 30 май 2017 г.
Когато испански гражданин и гражданин на Съюза: i) се премества в Обединеното кралство, упражнявайки правото си на свободно движение по Директива 2004/38; и ii) пребивава в Обединеното кралство, упражнявайки правото си по член 7 или член 16 от тази директива; и iii) впоследствие придобива британско гражданство, което притежава наред с испанското си гражданство, като става лице с двойно гражданство; и iv) няколко години след придобиването на британско гражданство сключва брак с гражданин на трета страна, с когото пребивава в Обединеното кралство; тя и съпругът ѝ ползващи от посочената директива лица ли са по смисъла на член 3, параграф 1, при положение че тя пребивава в Обединеното кралство и притежава както испанско, така и британско гражданство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/16: Nianga, Определение от 19 май 2017 г.
Редът за заличаване на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция
Разпределението на разноските след заличаване на делото
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/16: Ouhrami, Заключение от 18 май 2017 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 2 от Директивата за връщане да се тълкува в смисъл, че посоченият в тази разпоредба период от пет години се изчислява: а) от датата на постановяване на забраната за влизане (или със задна дата — на обявяването за нежелано лице, което следва да се приравни на тази забрана) или б) от датата, на която засегнатото лице действително е напуснало територията на (накратко казано) държавите — членки на Европейския съюз, или в) от някакъв друг момент
2) Трябва ли с оглед на прилагането на преходния правен режим член 11, параграф 2 от Директивата за връщане да се тълкува в смисъл, че в резултат на тази разпоредба приетите преди влизането в сила на посочената директива решения — чиято правна последица се състои в това, че адресатът е длъжен да пребивава извън Нидерландия десет поредни години, докато забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства, от значение за отделния случай, и подлежи на обжалване — вече не пораждат правно действие, ако към момента, в който посочената директива е трябвало да бъде транспонирана, или към момента, в който е било констатирано, че адресатът на това решение пребивава в Нидерландия, продължителността на посоченото задължение е надвишила посочената в тази разпоредба продължителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/15: Hummel Holding, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
При какви обстоятелства юридически самостоятелно и установено в държава — членка на Европейския съюз, непряко дъщерно дружество на предприятие, което няма седалище в Съюза, следва да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 97, параграф 1 от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/16: MMA IARD, Заключение от 18 май 2017 г.
1. Трябва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато а) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия), б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: Трябва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.