Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Определение от 12 юли 2017 г.
Влияе ли фактът, че здравословните проблеми на кандидата са причинени от изтезания в държавата на произход, на допустимостта за субсидиарна закрила?
Имат ли значение задълженията по член 14, параграф 1 от Конвенцията срещу изтезанията за преценката относно предоставянето на субсидиарна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/15: Popławski, Съдебно решение от 29 юни 2017 г.
Може ли държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 в националното си право, че:
— изпълняващият съдебен орган да е автоматично длъжен да откаже предаване на гражданин на изпълняващата държава членка или пребиваващо в нея лице за целите на изпълнението на наложено наказание,
— този отказ да води ipso iure до готовност на тази държава членка да поеме изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на съответния гражданин или съответното пребиваващо лице,
— решението за поемане на изпълнението да се взема [обаче] едва след отказа лицето да бъде предадено за целите на изпълнението на наказанието му и вземането на положително решение в този смисъл да зависи, първо, от наличието на правна основа за това, предвидена в действащ договор между издаващата и изпълняващата държава членка, второ, от предвидените в този договор условия и трето, от съдействието на издаващата държава членка, например чрез подаването на съответно искане,
поради което е налице риск след отказа да предаде съответното лице за изпълнение на наказанието му изпълняващата държава членка да не може да поеме изпълнението на това наказание, а същевременно този риск не се отразява на задължението да се откаже предаване на лицето?
При отрицателен отговор на първия въпрос
a) може ли националният съд да приложи пряко разпоредбите на Рамково решение 2002/584, въпреки че съгласно член 9 от Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби [(ОВ C 326, 2012 г., стр. 322)] след влизането в сила на Договора от Лисабон правните последици на посоченото рамково решение се запазват дотогава, докато то не бъде отменено, обявено за нищожно или изменено; и
б) ако това е така, достатъчно точен и безусловен ли е член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, за да може да бъде приложен от националния съд?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли държавата членка, чието национално право допуска поемане на изпълнението на чуждестранно наказание лишаване от свобода само в случай че в съответен договор е предвидено основание за това, така да транспонира член 4, точка 6 от това рамково решение в националното си право, като тълкува тази разпоредба в смисъл, че самият член 4, точка 6 от Рамковото решение да се смята за необходимото договорно основание, с цел да се избегне рискът от безнаказаност, свързан с националното изискване за наличие на договорно основание?
Ако отговорите на първия въпрос и на втория въпрос, буква б) са отрицателни, може ли изпълняващата държава членка така да транспонира член 4, точка 6 от посоченото рамково решение в националното си право, че отказът за предаване на пребиваващо в изпълняващата държава членка лице, което е гражданин на друга държава членка, да зависи от предпоставката изпълняващата държава членка да има наказателна юрисдикция за посочените в европейската заповед за арест деяния и да няма фактически пречки за (евентуалното) провеждане на наказателно производство за тези деяния в изпълняващата държава членка срещу пребиваващото в нея лице (каквато пречка би представлявал отказът на издаващата държава членка да изпрати преписката по наказателното дело), а същевременно да не се предвижда подобна предпоставка за отказа за предаване на гражданин на изпълняващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/16: Leventis и Vafias, Съдебно решение от 28 юни 2017 г.
Прилага ли се клаузата за предоставяне на компетентност — договорена съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 между две дружества, а именно Malcon Navigation и Brave Bulk Transport и съдържаща се в конкретния случай в договор, сключен на 14 ноември 2007 г. в частна писмена форма, чийто член 10 предвижда, че „настоящото споразумение се урежда от английското право и е от компетентността на английските съдилища, като всички спорове, които произтичат от него или са свързани с него, са от изключителната компетентност на High Court of of Justice (England & Wales) [Върховен съд (Англия и Уелс)]“ — във връзка с действията или бездействията на органите, представляващи Brave Bulk Transport, които ангажират неговата отговорност по смисъла на член 71 от гръцкия граждански кодекс, и спрямо отговорните лица, които са действали в изпълнение на задълженията си и които съгласно посочения член 71 във връзка с член 926 от гръцкия граждански кодекс, носят солидарна отговорност с дружеството като юридическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/16: A, Съдебно решение от 21 юни 2017 г.
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която полицейските органи на съответната държава членка са оправомощени да проверяват самоличността на лицата, независимо от поведението им и от конкретните обстоятелства, в зона от 30 километра до сухопътната граница на тази държава членка с държавите — страни по [КПСШ], за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на тази държава членка, или за да предотвратят определени наказуеми деяния, които са насочени срещу сигурността на границата или осъществяването на граничната охрана или са извършени във връзка с преминаването на границата, без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Трябва ли член 67, параграф 2 ДФЕС, както и членове 20 и 21 от Регламент [№ 562/2006] или други разпоредби от правото на [Съюза] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за да възпрепятстват или пресекат неправомерно влизане на територията на съответната държава членка, полицейските органи на тази държава членка са оправомощени във влакове и в обекти на железопътната ѝ инфраструктура да задържат за кратък срок лица, да ги разпитват и да изискват за проверка носените от тях документи за самоличност или документи за преминаване на границата, както и да преглеждат носените от тях вещи, ако наличната фактическа информация или опитът на граничната полиция дава основание да се предполага, че тези влакове или обекти се използват за неправомерно влизане в страната и влизането става от държава, която е страна по [КПСШ], без съгласно член 23 и сл. от [Регламент № 562/2006] на съответната вътрешна граница временно отново да е въведен граничен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-670/16: Mengesteab, Заключение от 20 юни 2017 г.
1) Може ли търсещо убежище лице да се позовава на преместването на компетентността върху молещата държава членка поради изтичане на срока за отправяне на искането за поемане на отговорност (член 21, параграф 1, трета алинея от [Регламент „Дъблин III“])?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли търсещо убежище лице да се позовава на преместването на компетентността и когато замолената държава членка продължава да има готовност да поеме отговорността за него?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: може ли от изричното или мълчаливо съгласие за поемане на отговорност (член 22, параграф 7 от [Регламент „Дъблин III“]) от страна на замолената държава членка да се заключи, че замолената държава членка продължава да има готовност да поеме отговорността за търсещото убежище лице?
4) Може ли двумесечният срок по член 21, параграф 1, втора алинея от [Регламент „Дъблин III“] да изтече след изтичането на тримесечния срок по член 21, параграф 1, първа алинея от [Регламент „Дъблин III“], когато молещата държава членка оставя да измине повече от един месец след началния момент на тримесечния срок, преди да отправи запитване до базата данни Евродак?
5) Счита ли се молбата за международна закрила за подадена по смисъла на член 20, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] още от момента, в който за първи път е издадено удостоверение за регистрацията като търсещо убежище лице, или едва от момента, в който е регистрирана официална молба за убежище
По-специално:
a) представлява ли удостоверението за регистрация като търсещо убежище лице формуляр или доклад по смисъла на член 20, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“]?
б) Кой е компетентен орган по смисъла на член 20, параграф 2 от [Регламент „Дъблин III“] — органът, който е компетентен да получи формуляра или да изготви доклада, или органът, който е компетентен да се произнесе по молбата за предоставяне на убежище?
в) Получен ли е от компетентния орган доклад и когато този орган е бил уведомен за основното съдържание на формуляра или на доклада, или за целта трябва да му бъде предаден оригиналът или копие от доклада?
6) Могат ли забавяния между направеното за първи път искане за убежище, респ. издаването за първи път на удостоверение за регистрацията като търсещо убежище лице, и отправянето на искане за поемане на отговорност да доведат до преместване на компетентността върху молещата държава членка по аналогия с член 21, параграф 1, трета алинея от [Регламент „Дъблин III“] или до възникване на задължението за молещата държава членка да упражни правото си да поеме отговорността, предоставено ѝ от член 17, параграф 1, първа алинея от [Регламент „Дъблин III“]?
7) При утвърдителен отговор на шестия въпрос по отношение на една от двете алтернативи: от кой момент следва да се приеме, че е налице прекомерно забавяне на отправянето на искане за поемане на отговорност?
8) Отправено ли е в срока по член 21, параграф 1, първа алинея от [Регламент „Дъблин III“] искане за поемане на отговорност, в което молещата държава членка посочва само датата на влизане на нейна територия, както и датата на подаване на официалната молба за предоставяне на убежище, но не и датата, на която за първи път е поискано убежище, респ. датата, на която за първи път е издадено удостоверение за регистрацията като търсещо убежище лице, или такова искане е „невалидно“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/16: Kareda, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 („Предоставяне на услуги“), или по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламент № 1215/2012 съгласно lex causae?
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/16: Gnandi, Заключение от 15 юни 2017 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от [Директива 2008/115] и в член 52/3, параграф 1 от Закона от 15 декември 1980 г. […] и член 75, параграф 2 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. […] още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата за предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/17: Iliev, Определение от 14 юни 2017 г.
Обхваща ли изключението по член 1, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 спорове между бивши съпрузи относно делба на движими вещи, придобити по време на брака, когато местоживеенето на страните е на територията на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/17: OL, Определение от 12 юни 2017 г.
Следва ли намерението на родителите да се счита за решаващо обстоятелство при определяне на обичайното местопребиваване на дете по смисъла на Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.