Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
1) Представляват ли решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите, източник на „договорно задължение“ за целите на определяне на международната компетентност на съдилищата по реда на чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент [№ 1215/2012]?
2) В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата за определяне на приложимото право при договорните отношения, уредени в Регламент [№ 593/2008]?
3) В случай, че отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата на Регламент [№ 864/2007] и правилата за кой от посочените в Регламента извъндоговорни източници на отговорност следва да се прилагат?
4) В случай, че отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен, следва ли решенията на неперсонифицирани общности относно разходите за поддръжка на сгради да се смятат за „договор за услуга“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент [№ 593/2008] или като такива за „вещно право“ или „наем“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“ от същия Регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент [№ 1215/2012] и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде [удостоверението по член 53] във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от [Регламент № 1215/2012] с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива 2008/48[…], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от Конвенцията от Лугано II по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли да се приеме, че критериите, въз основа на които трябва да се прецени дали прокурор, който е определен като издаващ съдебен орган по член 6, параграф 1 от Рамково[то] решение […], е съдебен орган съгласно самостоятелното значение на това понятие в същата разпоредба, са следните: 1) прокурорът да е независим от изпълнителната власт и 2) да се счита, че в неговия собствен правен ред прокурорът осъществява правораздаване или участва в правораздаването?
2) Ако отговорът е отрицателен, какви са критериите, въз основа на които националната юрисдикция трябва да прецени дали прокурор, който е определен като издаващ съдебен орган по член 6, параграф 1 от Рамковото решение, е съдебен орган по смисъла на тази разпоредба?
3) В случай че критериите включват изискването прокурорът да осъществява правораздаване или да участва в правораздаването, как следва да се преценява това изискване — с оглед на статута, който той притежава в своя собствен правен ред, или въз основа на определени обективни критерии
Ако преценката следва да се извърши по обективни критерии, кои са тези критерии?
4) Представлява ли главният прокурор на Република Литва съдебен орган съгласно самостоятелното значение на това понятие в член 6, параграф 1 от Рамково[то] решение […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Допуснати ли са грешки в решението от 19 март 2019 г. по делата Ibrahim и др., които подлежат на служебна корекция?
При какви условия и по какъв ред могат да бъдат коригирани такива грешки съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви конкретни корекции следва да бъдат отразени в диспозитива и уводната част на решението, както и в оригинала на коригираното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 […] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада иск — предявен пред шведски съд срещу шведско дружество от синдик на полско дружество, спрямо което в Полша се води производство по несъстоятелност — за заплащането на стоки, доставени по договор, сключен от посочените дружества преди откриването на производството по несъстоятелност?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, от значение ли е фактът, че в хода на съдебното производство синдикът прехвърля спорното вземане на дружество, което замества синдика като страна в производството?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, от значение ли е фактът, че впоследствие срещу самото дружество, станало страна в производството, е открито производство по несъстоятелност?
4) Ако в положение като описаното в първия въпрос ответникът в съдебното производство твърди, че предявеното от синдика парично вземане срещу него трябва да се прихване с негово насрещно вземане по същия договор, попада ли тази хипотеза на прихващане в обхвата на член 4, параграф 2, буква г)?
5) Трябва ли член 4, параграф 2, буква г) във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на член 6, параграф 1 се прилагат само ако правото на държавата на образуване на производството, не допуска прихващането, или член 6, параграф 1 може да се прилага и в други обстоятелства, например когато съществува само различие между съответните правни уредби в областта на правото на прихващане или когато не съществуват различия, но при все това в държавата на образуване на производството, е отказано прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) В контекста на Рамково решение 2002/584 какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията на лишаване от свобода?
a) По-специално установен ли е в правото на Съюза „абсолютен“ минимум за размера на помещенията за лишаване от свобода, при неспазването на който във всички случаи се нарушава член 4 от Хартата?
i) При определянето на частта от площта на помещението за лишаване от свобода за един човек от значение ли е обстоятелството дали става въпрос за индивидуална или обща килия?
ii) При изчисляването на размера на помещението за лишаване от свобода следва ли да се приспада заетата от мебели (легло, гардероб и т.н.) площ?
iii) Какви са конструктивните изисквания, които с оглед на конкретния случай могат да се окажат от значение за отговора на въпроса за осигуряване на съответствието с правото на Съюза на условията на лишаване от свобода
Какво би могло да е значението на осигурения пряк (или непряк) достъп от килията например до санитарни инсталации или други помещения, както и на обстоятелството, че килията е снабдена по-специално със студена и топла вода, с отопление, с осветление и т.н.?
б) Доколко за преценката има роля различният „режим за изпълнение на наказанието“, и по-специално времето на отключване на килията и обхватът на свободата на придвижване в рамките на затвора?
в) Може ли, както това прави решаващият съдебен състав в постановения съдебен акт, с който се произнася по допустимостта на искането за предаване в конкретния случай, да бъдат взети предвид и подобренията в издаващата държава членка в правно и организационно отношение (въвеждане на институцията на омбудсман, създаване на съдилища за изпълнение на наказанията и т.н.)?
2) По кои критерии следва да се преценяват условията на лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза
В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на […] решение Aranyosi и Căldăraru?
a) Във връзка с това следва ли съдебните органи на изпълняващата държава членка да имат право да подлагат на всеобхватна проверка условията на лишаване от свобода в издаващата държава членка, или те следва да се ограничат до „проверка за очевидни закононарушения“?
б) В случай че при отговора на първия преюдициален въпрос Съдът стигне до извода, че в правото на Съюза са установени „абсолютни“ изисквания към условията на лишаване от свобода, може ли винаги при неосигуряване на тези минимални условия да се смята и за „безспорно“, че е налице „реална опасност“, която забранява предаването, или въпреки всичко изпълняващата държава членка има право на своя собствена преценка
Може ли в това отношение да се вземат предвид определени фактори като поддържането на обмена на правна взаимопомощ между държавите членки, ефикасността на европейското наказателно правосъдие или принципите на взаимно доверие и взаимно признаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Трябва ли член 46, параграф 3 от Директива [2013/32] във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища имат правомощието да изменят административните решения на компетентните органи в областта на предоставяне на убежище, с които се отказва международна закрила, както и да предоставят тази закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
Неправилно тълкуване на понятието „съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР, доколкото германската прокуратура не притежава необходимата институционална независимост от изпълнителната власт, за да бъде квалифицирана като издаващ съдебен орган.
Липса на право на германската прокуратура да издава национални заповеди за задържане и отсъствие на съдебни функции, което изключва възможността тя да издава европейска заповед за арест.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Съдържа ли преюдициалното запитване необходимите мотиви и обосновка съгласно изискванията на член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда?
Явява ли се отправеното преюдициално запитване явно недопустимо поради липса на конкретни съмнения относно тълкуването или приложимостта на съответните разпоредби на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.