Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Съдебно решение от 2 декември 2025 г.
Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в главното производство са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на първия въпрос, буква а) и/или първия въпрос, буква б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Distribution International действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони в рамките на една държава членка?
Ако въз основа на втория въпрос, буква а) и/или втория въпрос, буква б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 прилагане на националното право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/24: Manuel Costa Filhos, Съдебно решение от 27 ноември 2025 г.
1) В случай, че не е процесуално допустимо да се санира пропускът с изпращането на формуляра, предвиден в приложение II към [Регламент № 1393/2007], тъй като установителното производство вече е приключило с влязло в сила решение, допуска ли член 8, параграф 1 от този регламент, като се има предвид правото на защита на адресата на този документ в съответствие с изискванията за справедлив процес, закрепени в член 47, втора алинея от [Хартата] и член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., национална правна уредба, която приема, че е недействително връчването с препоръчано писмо с обратна разписка, ако не е придружено от формуляра-образец, посочен в приложение II към Регламента?
2) Трябва ли член 20, параграф 1 от [ Регламент № № 805/2004], който предвижда, че „решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия както решение, което е постановено в държавата членка на принудителното изпълнение“ да се тълкува в смисъл, че ответникът може да възрази срещу изпълнение на основание европейско изпълнително основание на същите основания, на които се основава решението, постановено в държавата членка на изпълнение, а именно поради това, че не е участвал в установителното производство и че връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка е недействително, тъй като не е придружено от формуляра-образец, посочен в приложение II към Регламент № 1393/2007?
3) Предвид целите за създаването на европейското изпълнително основание (член 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004), и минималните изисквания по отношение на връчването, на които трябва да отговаря производството, по което се издава съдебното решение, удостоверено като европейско изпълнително основание (членове 13 и 14 от Регламента), които според текста на съображение 14 от Регламента се характеризират или с пълна сигурност (член 13), или с висока степен на вероятност (член 14), че документът, който трябва да бъде връчен, е достигнал до адресата, допуска ли Регламент (ЕО) № 805/2004 национална правна уредба като предвидената в член 729, буква d) от [CPC] във връзка с член 696, буква e), точка i) от [този кодекс], от която следва, че длъжникът може да възрази срещу изпълнението на основание, че не е участвал в установителното производство и, че връчването му с препоръчано писмо с обратна разписка е недействително, тъй като не е придружено от формуляр-образеца, посочен в приложение II към Регламент № 1393/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/24: Pome, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Следва ли да се смята, че е въпрос относно материалноправната действителност на споразумение за предоставяне на компетентност по смисъла на член 25, параграф 1, последната част на първото изречение („освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава членка“) от Регламент № 1215/2012 обстоятелството, че действителността на споразумение за възлагане на компетентност е обвързана с условието сключилите го физически лица да действат в рамките на упражнявана стопанска и професионална дейност съгласно член 106, параграф 1, точка 1 от TsMS, който предвижда, че сключеното между физически лица подобно споразумение е недействително, ако противоречи на член 104, параграф 1 от TsMS, съгласно който правен спор между физически лица, който се разглежда от съд, определен със споразумение, трябва да е свързан с упражняваната стопанска или професионална дейност на двете страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/23: E.B. (Prorogation de compétence), Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкуват в смисъл, че предоставят на цесионера на вземане, произтичащо от договор за изпълнение на строителство, правото да противопостави на първоначалната страна по този договор включената в него клауза за предоставяне на компетентност, когато в съответствие с националното право, приложимо към спора по същество, с договора за цесия са прехвърлени вземането и неговите принадлежности, но не и задълженията по договора?
В случай като горепосочения възражението на страната, която е приела клаузата за предоставяне на компетентност и срещу която е предявен искът, има ли значение за определянето на компетентния съд
Необходимо ли е ново волеизявление на тази страна, предшестващо/съпътстващо предявяването на иска, за да може третото лице цесионер да се позове на клаузата за предоставяне на компетентност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 25 от Регламент „Брюксел Ia“ да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тази разпоредба попада положение, при което две страни по договор, установени на територията на Обединеното кралство, определят посредством споразумение за предоставяне на компетентност, сключено през предвидения в Споразумението за оттегляне преходен период, компетентност на съд на държава членка да разглежда споровете, произтичащи от този договор, когато този съд е сезиран със спор между тези страни след края на този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/25: Himov, Определение от 6 октомври 2025 г.
Приложимa ли е Директива 2024/1069 към вътрешни правни отношения, които нямат трансгранично измерение и са ограничени изцяло до територията на една държава членка?
Могат ли да се тълкуват разпоредбите на Директива 2019/1937 при липса на достатъчна яснота относно връзката ѝ със спора в главното производство и отсъствието на данни за обхвата на съответните нарушения?
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициални въпроси, когато не са изложени факти, които да обосноват пряко и безусловно приложение на правото на Съюза по отношение на конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/24: Khuzdar, Заключение от 18 септември 2025 г.
Трябва ли, разглеждани заедно, разпоредбите [на] член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584], [както и на] член 9, параграф 1, буква и) и [на] член 25 от Рамково решение [2008/909], да се тълкуват в смисъл, че:
a) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909];
б) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Определение от 11 септември 2025 г.
Допуска ли член 8 от Рамково решение 2008/909 компетентният орган на изпълняващата държава да спре изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено от издаващата държава, или изисква предварително уведомяване относно такава мярка?
Попада ли спирането на изпълнението на наказанието, както е постановено в главното производство, в обхвата на член 17 от Рамково решение 2008/909?
Подпадат ли признаването и изпълнението на осъдителни присъди с наложени спирания на изпълнението на наказания лишаване от свобода под приложното поле на Рамково решение 2008/909 или на Рамково решение 2008/947?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/24: Aucrinde, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Дава ли член 12 от [Регламент 2020/1783] право на националния съд да откаже да приложи посочения регламент и да изпълни искането на молещата държава с мотива, че формата на искането противоречи на основни принципи на националното право на замолената държава и по-конкретно на член 16‑11 от нейния Code civil (Граждански кодекс)
Ако член 12 от [Регламент 2020/1783] се прилага без оглед на националното право, как следва да се тълкуват член 1 (право на достойнство) и член 7 (право на зачитане на личния живот) от [Хартата] и съотношението между тях, за да се прецени дали такова прилагане на Регламента нарушава [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/24: Fira, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Трябва ли член 8, параграф 1 и член 17, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 да се тълкуват в смисъл, че не допускат, когато компетентният съдебен орган на изпълняващата държава е отказал на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да изпълни европейска заповед за арест, издадена от компетентния съдебен орган на издаващата държава за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, и компетентният съдебен орган на изпълняващата държава се е ангажирал да изпълни това наказание, друг компетентен съдебен орган на изпълняващата държава впоследствие да отложи изпълнението на посоченото наказание съгласно националното си право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.