Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-618/24: Isergartler, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че е налице „въпрос, свързан с наследяването“, когато е предявена претенция за признаване на завет за полагане на грижи (Pflegevermächtnis) съгласно член 677 от ABGB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/24: Koda, Заключение от 29 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 83, параграфи 3 и 4 във връзка с член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „разпореждане с имущество в случай на смърт“ включва и декларация за лишаване от наследство?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 83, параграф 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако преди 17 август 2015 г. наследодателят е направил няколко разпореждания с имущество в случай на смърт, които са били в съответствие с национално право, което наследодателят би могъл да избере за приложимо в съответствие с Регламент № 650/2012, правото, което се счита за избрано като приложимо към наследяването, е правото, в съответствие с което наследодателят е направил последното разпореждане с имущество в случай на смърт преди 17 август 2015 г.?
3) Трябва ли член 26, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако завещателната дееспособност на наследодателя е била ограничена поради разпореждане в случай на смърт, извършено преди 17 август 2015 г. съгласно правото, което е уреждало наследяването като цяло, и ако последваща промяна на това право е изменила условията за извършване на разпореждане в случай на смърт, наследодателят продължава да бъде ограничен в завещателната си дееспособност съгласно правото, което би било приложимо към наследяването му в случай на смърт към датата на сключване на договора за наследство, независимо от факта, че съгласно приложимото към наследяването като цяло право към момента на смъртта на наследодателя, той е имал право да прекрати (развали или измени) договора за наследство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-583/24: Tagu, Заключение от 22 януари 2026 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/24: Wunner, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква г) от [Регламент „Рим II“] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до искове за обезщетение срещу орган на дружество, предявени от кредитор на това дружество на деликтно основание поради извършено от органа нарушение на защитни норми (Schutzgesetze) (като например законови разпоредби относно хазартните игри)?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 4, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че при предявен иск за обезщетение на деликтно основание поради претърпени загуби от хазартни игри срещу орган на дружество, което без лиценз в Австрия предлага онлайн хазартни игри, мястото на настъпване на вредата се определя по:
а) мястото, от което играчът извършва преводи от банковата си сметка по водената от дружеството игрална сметка;
б) мястото, където дружеството води игралната сметка, по която се завеждат суми, преведени от играча, печалби, загуби и бонуси;
в) мястото, от което играчът прави залози чрез тази игрална сметка, които в крайна сметка водят до загуба;
г) мястото на пребиваване на играча като местоположение на вземането му от изплащането на наличната по игралната му сметка сума;
д) местоположението на основните му активи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Съюза – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, въз основа на които са издадени европейски заповеди за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура следва да се осъществи признаването и изпълнението на съдебно решение за лишаване от свобода в изпълняващата държава, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Европейския съюз – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване на присъди и изпълнение на наказания, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура изпълняващата държава следва да признае и изпълни съдебно решение, постановено в издаващата държава, след отказ за изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Необходимо ли е съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на наложеното наказание и в каква форма следва да бъде изразено това съгласие съгласно Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/24: BNP Paribas Fortis (Renvoi préjudiciel d’un clerc de notaire suppléant), Определение от 18 декември 2025 г.
Може ли нотариусът, когато действа като издаващ орган по Регламент (ЕС) № 650/2012, да бъде квалифициран като „съд“ по смисъла на член 267 ДФЕС?
Притежава ли нотариусът правомощия да решава спорове относно елементи на европейското удостоверение за наследство или да постановява акт с характер на съдебно решение?
Има ли издаващият орган по удостоверението компетентност да изменя или оттегля удостоверението единствено при наличие на предварително съдебно установяване на несъответствията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-791/24: TERVE Production, Заключение от 11 декември 2025 г.
1) Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по „дело, свързано с договор“?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искът за заместване със съдебен акт на приемането на проекта на ищеца на договор за придобиване на акции трябва да се счита за иск по дело относно „непозволено увреждане, деликт или квазиделикт“?
3) Трябва ли член 24, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че е приложим и в главното производство, тъй като ищецът иска от съда в главното производство като предварителен въпрос да разгледа оплакването му, че решението на общото събрание, с което се дава съгласие за прехвърляне на акциите на останалите акционери (включително акциите на ищеца) в полза на ответника, е несъществуващо или нищожно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-540/24: Cabris lnvestments, Определение от 5 декември 2025 г.
Допустима ли е служебна поправка на очевидни грешки като пропуски в номерирането на точки съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Какви действия следва да бъдат предприети при установяване на липсваща номерация в съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от Регламент [№ 593/2008] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.