Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Чл. 325 [ДФЕС] и чл. 2, пар. 1 от Конвенцията за [ЗФИ] допускат ли национален закон, предвиждащ давност за провеждане на наказателно преследване за деяния, които засягат финансовите интереси на Съюза, съобразно който давностният срок се определя единствено от максималното предвидено наказание за съответното престъпление, но не и от фактическата и правната сложност на делото и не отчита възможността за настъпване на случайно събитие, след което съдебното производство следва да започне отначало, поради което прилагането на този национален закон може да доведе до безнаказаност?
2) Чл. 3, пар. 1, б. „б“ от Рамково решение 2008/841 допуска ли национален закон, съобразно който престъплението по чл. 2, б. „б“ се наказва с наказание лишаване от свобода, което е с по-висока максимална продължителност от наказанието, предвидено за престъплението, извършването на което се цели със сговарянето по чл. 2, б. „б“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
Следва ли понятието „съдебно решение“ по смисъла на член 36 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, на който по силата на споразумение по член 25 от Регламент № 1215/2012 е предоставена изключителна компетентност (член 31 от Регламент № 1215/2012), е длъжен да признае съдебно решение, с което съд на друга държава членка, който не е определен в споразумението, установява международната компетентност на съдилищата на тази държава членка, ако въпросното съдебно решение е междинно, тоест не представлява решение, с което се слага край на спора?
Ако отговорът на първия въпрос е по принцип положителен:
Зависи ли признаването на междинното решение и от това дали междинното решение, с което се установява международната компетентност на съдилищата на държавата членка, е обвързващо за самия неупълномощен съд и/или дали установяването на международната компетентност може да бъде изменено в рамките на обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент Рим II да се тълкува в смисъл, че правото на държавата, за която се иска закрила, се прилага и по въпроса за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, подчинен ли е въпросът за (формалната) действителност на прехвърлянето на изключителни права за използване на фотографии от автора на приобретателя на lex loci contractus и съответно приложими ли са членове 4 и 11 от Регламент Рим I?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че може да съществува „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между, от една страна, иск срещу привързващ ответник, който не е бил посочен като отговорен за установено от Комисията или от национален орган за защита на конкуренцията нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, и от друга страна, искове срещу дружества, за които има сериозни косвени доказателства, че са част от предприятия по смисъла на конкурентното право на Съюза, подведени под отговорност за това нарушение?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, предвидимостта на възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на привързващия ответник съд, е самостоятелен критерий?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „такава тясна връзка“ по смисъла на тази разпоредба между исковете срещу множество ответници, трябва да се взема предвид вероятността от уважаване на иска срещу привързващия ответник, по-специално когато с този иск се цели поправяне на вреди, настъпили извън ЕИП, както и прилагането на презумпцията за решаващо влияние на дружествата майки и наличието на конкретна връзка между икономическата дейност на междинен холдинг и предмета на нарушението?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че определя както международната, така и местната компетентност на съда на държава членка, в чийто район е местоживеенето на привързващия ответник?
Следва ли член 8, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че допуска съд на държава членка, който първоначално е сезиран на основание на тази разпоредба, но смята, че не е местно компетентен да разгледа иска срещу привързващия ответник, да се откаже от компетентност в полза на друг съд на същата държава членка, който е компетентен да го разгледа, стига отказът от компетентност да е в съответствие с националните процесуални норми и да не накърнява полезното действие на този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че е налице „въпрос, свързан с наследяването“, когато е предявена претенция за признаване на завет за полагане на грижи (Pflegevermächtnis) съгласно член 677 от ABGB?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 83, параграфи 3 и 4 във връзка с член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „разпореждане с имущество в случай на смърт“ включва и декларация за лишаване от наследство?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 83, параграф 4 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако преди 17 август 2015 г. наследодателят е направил няколко разпореждания с имущество в случай на смърт, които са били в съответствие с национално право, което наследодателят би могъл да избере за приложимо в съответствие с Регламент № 650/2012, правото, което се счита за избрано като приложимо към наследяването, е правото, в съответствие с което наследодателят е направил последното разпореждане с имущество в случай на смърт преди 17 август 2015 г.?
3) Трябва ли член 26, параграф 2 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че ако завещателната дееспособност на наследодателя е била ограничена поради разпореждане в случай на смърт, извършено преди 17 август 2015 г. съгласно правото, което е уреждало наследяването като цяло, и ако последваща промяна на това право е изменила условията за извършване на разпореждане в случай на смърт, наследодателят продължава да бъде ограничен в завещателната си дееспособност съгласно правото, което би било приложимо към наследяването му в случай на смърт към датата на сключване на договора за наследство, независимо от факта, че съгласно приложимото към наследяването като цяло право към момента на смъртта на наследодателя, той е имал право да прекрати (развали или измени) договора за наследство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2026 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584] във връзка с член 49, параграф 3 от [Хартата] и с член 2, параграф 1, буква a) и параграф 2, член 4, параграф 1 и параграф 2, буква б) и член 5 от Рамково решение [2004/757] да се тълкува в смисъл, че когато исканото лице се противопоставя на предаването, като в своя защита се позовава на обстоятелството, че е осъдено в издаващата държава членка с влязла в сила присъда на непропорционално минимално наказание лишаване от свобода за вноса на малки количества наркотици за лична употреба или във всеки случай за вноса на малки количества наркотици без намерение за трафик на тези наркотици, изпълняващият съдебен орган трябва да провери дали при предаване с цел изпълнение на това наказание исканото лице би било изложено на реален риск от изпълнението на наказание, непропорционално на престъплението, на което се основава европейската заповед за арест?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Какъв критерий за проверка трябва да приложи изпълняващият съдебен орган, за да прецени дали съществува реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос?
б) Каква роля играе при тази проверка обстоятелството, че правото на издаващата държава членка, с което се транспонира член 4, параграф 2, буква б) от [Рамково решение 2004/757], и произтичащото от този член задължение за предвиждане на наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години, изисква от съда на тази държава членка в случай на осъдителна присъда за — накратко казано — внос на наркотици, които са измежду най-вредните за здравето, да наложи наказание лишаване от свобода за минимален срок от седем години, независимо от количеството на наркотиците, предмет на това деяние, и независимо дали последното е извършено с цел лична употреба или с намерение за трафик на тези наркотици, при положение че:
– съдът може да намали така предвидения минимален срок на наказанието общо само с максимум една трета, ако са налице обстоятелства, които смекчават тежестта на деянието или обществената опасност на извършителя, или ако съответното лице признае деянието, или общо наполовина, ако съответното лице улесни идентифицирането и наказателното преследване на други извършители на престъпления, свързани с наркотици, и при положение че
– срокът на това (евентуално намалено) минимално наказание е пречка съдът да приложи условно осъждане?
в) Може ли евентуално съществуващият реален риск от изпълнението на наложено с влязла в сила присъда непропорционално наказание по смисъла на първия въпрос все пак да бъде премахнат чрез предоставяне от издаващата държава членка на гаранция и каква би могла да бъде тази гаранция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква г) от [Регламент „Рим II“] да се тълкува в смисъл, че се отнася и до искове за обезщетение срещу орган на дружество, предявени от кредитор на това дружество на деликтно основание поради извършено от органа нарушение на защитни норми (Schutzgesetze) (като например законови разпоредби относно хазартните игри)?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 4, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че при предявен иск за обезщетение на деликтно основание поради претърпени загуби от хазартни игри срещу орган на дружество, което без лиценз в Австрия предлага онлайн хазартни игри, мястото на настъпване на вредата се определя по:
а) мястото, от което играчът извършва преводи от банковата си сметка по водената от дружеството игрална сметка;
б) мястото, където дружеството води игралната сметка, по която се завеждат суми, преведени от играча, печалби, загуби и бонуси;
в) мястото, от което играчът прави залози чрез тази игрална сметка, които в крайна сметка водят до загуба;
г) мястото на пребиваване на играча като местоположение на вземането му от изплащането на наличната по игралната му сметка сума;
д) местоположението на основните му активи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Кой от двата акта на Съюза – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, въз основа на които са издадени европейски заповеди за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура следва да се осъществи признаването и изпълнението на съдебно решение за лишаване от свобода в изпълняващата държава, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2025 г.
Кой от двата акта на Европейския съюз – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване на присъди и изпълнение на наказания, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура изпълняващата държава следва да признае и изпълни съдебно решение, постановено в издаващата държава, след отказ за изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Необходимо ли е съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на наложеното наказание и в каква форма следва да бъде изразено това съгласие съгласно Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.