всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Дело C-460/23: Kinsa, Съдебно решение от 3 юни 2025 г.

Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2002/90/ЕО във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лицето, което в нарушение на режима на движение на лица през границите вкарва на територията на държава членка ненавършили пълнолетие граждани на трета държава, които го придружават и за които то действително полага родителските грижи, не осъществява основния състав на престъплението „подпомагане на незаконното влизане“, и не допускат ли тези членове национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за такова поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/24: Liechtensteinische Landesbank, Заключение от 22 май 2025 г.

1. Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от [този регламент] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
2. Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
3. Трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-232/25: Idziski, Определение от 22 май 2025 г.

Какви са изискванията за прилагане на процедура по ускорено разглеждане съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Могат ли възрастта и здравословното състояние на ищеца да обосноват необходимостта от ускорена процедура при липса на конкретни и специфични данни?
Необходимо ли е разглеждането на преюдициалното запитване по ускорена процедура предвид естеството на делото и значимостта на поставените въпроси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-536/23: Mutua Madrileña Automovilista, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Трябва ли член 13, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 във връзка с член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че и самата държава — членка на Европейския съюз, в качеството ѝ на работодател, който продължава да изплаща заплата на (временно) неработоспособен поради пътнотранспортно произшествие държавен служител и който е встъпил в правата на този служител срещу установено в друга държава членка дружество — застраховател на гражданската отговорност за участващото в това произшествие превозно средство, може като „увредена страна“ по смисъла на първата цитирана по-горе разпоредба да предяви срещу застрахователното дружество иск пред съда по местоживеене на неработоспособния държавен служител, когато такъв пряк иск е разрешен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-672/23: Electricity & Water Authority of the Government of Bahrain и др., Заключение от 3 април 2025 г.

Съществува ли тясна връзка по смисъла на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ между: i) иск, от една страна, срещу главен ответник, който не е адресат на отнасящото се до картела решение на Комисията (C‑672/23) или на националния орган за защита на конкуренцията (С‑673/23), но от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия за установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза в качеството на субект, за който се твърди, че е част от предприятие по смисъла на конкурентното право на Съюза (наричано по-нататък „предприятие“), и ii) иск, от друга страна, срещу (А) съответник, който е адресат на същото решение, и/или (Б) съответник, който не е адресат на решението и за който се твърди, че в качеството на правен субект е част от предприятие, което според това решение носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза
Има ли значение в това отношение а) дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, през периода на съществуване на картела само притежава и управлява дялове; б) при утвърдителен отговор на въпрос 4а, дали главният ответник, от който се търси отговорност по низходяща (C‑672/23) или възходяща (С‑673/23) линия, е участвал в производството, дистрибуцията, продажбата и/или доставката на обхванати от картела продукти и/или в предоставянето на обхванати от картела услуги; в) (С‑673/23) дали главният ответник е установен в държавата членка, в която националният орган за защита на конкуренцията е установил на националния пазар (само) едно нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза; в) (C‑672/23) /г) (С‑673/23) дали съответникът, адресат на решението, е определен в същото като: i) действителен участник в картела в смисъл, че действително е участвал в споразумението(ята), за което(които) е установено, че нарушава(т) правилата на конкуренцията, и/или в съгласуваните практики, или ii) правен субект, който е част от предприятието, което носи публичноправна отговорност за нарушението на забраната на картелите в правото на Съюза; г) (C‑672/23) /д) (С‑673/23) дали съответникът, който не е адресат на решението, действително е произвеждал, разпространявал, продавал и/или доставял обхванатите от картела продукти и/или действително е предоставял обхванатите от картела услуги; д) (C‑672/23) /е) (C‑673/23) дали главният ответник и съответникът са част от едно и също предприятие, или не; е) (C‑672/23) /ж) (С‑673/23) дали ищците са закупували продукти пряко или непряко от главния ответник и/или от съответника и/или са получавали услуги пряко или непряко от тях?
Има ли значение за отговора на въпрос 1а дали е предвидима, или не възможността срещу съответния съответник да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд
При утвърдителен отговор: представлява ли тази предвидимост отделен критерий при прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“
Налице ли е по принцип такава предвидимост с оглед на решение Sumal от 6 октомври 2021 г. (C‑882/19, EU:C:2021:800)
Доколко от обстоятелствата, посочени в букви а)—е) (С‑672/23)/(букви а)—ж) (С‑673/23) от въпрос 1а, в конкретния случай е предвидима възможността срещу съответника да бъде предявен иск пред компетентния по отношение на главния ответник съд?
Следва ли при определянето на компетентността да се вземе предвид и евентуалният успех на иска срещу главния ответник
При утвърдителен отговор: достатъчно ли е при тази преценка да не може да се изключи a priori възможността искът да бъде уважен?
Включва ли предвиденото в правото на Съюза право на всяко лице на обезщетение за вреди от установено нарушение на забраната на картелите в правото на Съюза и правото да претендира вреди, настъпили извън ЕИП?
Трябва или може да се приложи признатата в конкурентното право презумпция за упражняване на решаващо влияние на (глобените) дружества майки върху икономическата дейност на дъщерните дружества („презумпция Akzo“) по (гражданскоправни) дела за вреди от картел?
Отговаря ли междинен холдинг, който само управлява и притежава дялове, на втория критерий Sumal (извършване на икономическа дейност, която има конкретна връзка с предмета на нарушението, за което носи отговорност дружеството майка)?
При прилагането на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ могат ли различни, установени в една и съща държава членка ответници (заедно) да бъдат главен ответник?
Определя ли член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ пряко и непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право?
При отрицателен отговор на въпрос 4а — от което следва, че може да има само един главен ответник — и при утвърдителен отговор на въпрос 4б — от което следва, че член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ определя непосредствено местно компетентния съд, като изключва прилагането на националното право: съществува ли възможност при прилагане на член 8, точка 1 от Регламента „Брюксел Ia“ за вътрешно изпращане на делото на съда по местоживеенето на ответника в същата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-186/24: Auto1 European Cars, Съдебно решение от 27 март 2025 г.

Трябва ли член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 да се тълкува в смисъл, че изпълнение в полза на длъжника вместо в полза на синдика по производството по несъстоятелност включва по смисъла на тази разпоредба и изпълнение, произтичащо от правна сделка, сключена от длъжника едва след като е образувано производството по несъстоятелност и правомощията са прехвърлени на синдика?
При утвърдителен отговор на този въпрос:
Трябва ли член 31, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/848 да се тълкува в смисъл, че мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба е мястото, от което третото лице извършва плащането чрез превод от открита там банкова сметка, дори ако седалището на третото лице не се намира на това място, а в друга държава членка, и сключването на сделката и изпълнението от страна на длъжника също не са осъществени на това място, а чрез клон на третото лице в трета държава членка, а именно в тази, в която е образувано производството по несъстоятелност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-34/24: Stichting Right to Consumer Justice и Stichting App Stores Claims, Заключение от 27 март 2025 г.

Въпрос 1 (място на събитието — „Handlungsort“)
a) Кое място трябва да се квалифицира като място на вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] в случай като разглеждания, в който твърдяната злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС в държава членка е извършена чрез продажби през онлайн платформа, управлявана от Apple и предназначена за цялата държава членка, като Apple Irеland действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчика и удържа комисиона от покупната цена
Относим ли е в това отношение фактът, че онлайн платформата по принцип е достъпна в целия свят?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 1а) (и/или 1б) териториална компетентност в съответната държава членка имат не само едно, а няколко национални съдилища, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?
Въпрос 2 (място на настъпване на вредата — „Erfolgsort“)
a) Възможно ли е в случай като разглеждания, в който твърдените вреди са настъпили в резултат от покупката на приложения и дигитални in app продукти чрез управлявана от Apple онлайн платформа (App Store), като Apple Ireland действа като изключителен дистрибутор и като комисионер на разработчиците и удържа комисиона от покупната цена (и са налице както твърдяна злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, така и твърдяно нарушение на забраната на несъвместими с вътрешния пазар споразумения по смисъла на член 101 ДФЕС), и в който не може да се определи мястото, където са извършени покупките, за критерий за привързване за мястото на настъпване на вредата по смисъла на член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] да служи само седалището на ползвателя
Или при това положение съществуват и други критерии за привързване за определянето на компетентния съд?
б) Променя ли нещо в тази насока фактът, че в разглеждания случай са налице искове, предявени от юридическо лице съгласно член 3:305a от BW, целта на което по силата на собственото му право е да представлява колективните интереси на множество ползватели с местоживеене в различни съдебни райони (в Нидерландия: arrondissementen) в рамките на една държава членка?
в) Ако въз основа на въпрос 2а) (и/или 2б) териториална компетентност има национален съд в съответната държава членка, който има компетентност само по исковете на една част от ползвателите в тази държава членка, докато по исковете на друга част от ползвателите териториална компетентност имат други съдилища в същата държава членка, допуска ли член 7, точка 2 от Регламент [№ 1215/2012] прилагане на националното (процесуално) право, което позволява препращането само на един съд в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-67/24: Amozov, Съдебно решение от 27 март 2025 г.

Следва ли съображение15 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика, според която международната компетентност на съдилищата, които разглеждат искове за издръжка на лица, които обичайно пребивават в трета страна (в случая Канада), се определят по реда на националното право, а не на Регламента?
Следва ли чл. 3 и чл. 8 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкуват в смисъл, че допуска[т] национална съдебна практика, според която понятието „иск за издръжка“ не включва иск за намаляване на издръжка, като приема[, че] разпоредбите на чл. 3—6 от Регламента се прилагат само за искове за търсене на издръжка?
Следва ли чл. 6 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че понятието „общо гражданство“ се прилага и в случай, когато една или повече от страните имат двойно гражданство, или се прилага само в случаите на пълна идентичност на гражданствата?
Следва ли чл. 7 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска по претенции за намаляване на издръжка по иск на длъжника да се разглеждат като „изключителен случай“, когато взискателят за издръжка има обичайно местопребиваване в трета държава и няма друга връзка със Съюза освен гражданството си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.

По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-395/23: Anikovi, Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [„Брюксел Iа“] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Европейския съюз], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13456778 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form