Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-18/21: Uniqa Versicherungen, Заключение от 31 март 2022 г.
Трябва ли членове 20 и 26 от [Регламент № 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30‑дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от [националния закон за във връзка с Ковид-19], съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/21: Stadtverkehr Lindau, Определение от 30 март 2022 г.
Какви са последиците от оттегляне на преюдициалното запитване от национален съд по отношение на производството пред Съда на Европейския съюз?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участници, представили становища пред Съда, след заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/21: EUROBANK BULGARIA, Определение от 24 март 2022 г.
При оттегляне на преюдициалното запитване, следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/21: LKW WALTER, Заключение от 10 март 2022 г.
1. Следва ли членове 36 и 39 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 47 от [Хартата], както и принципа за ефективност и равностойност (принцип на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда като единственото правно средство за защита срещу разпореждане за пристъпване към принудително изпълнение, издадено от съда без провеждане на предварително състезателно производство и без изпълнително основание, основаващо се единствено на твърденията на молителя, възражението, което трябва да бъде подадено в срок от осем дни на езика на тази държава членка дори ако разпореждането за принудително изпълнение се връчва в друга държава членка на език, който получателят не разбира, като в случай че възражението е подадено в срок от дванадесет дни, то се отхвърля като просрочено?
2. Следва ли член 8 от Регламент [№ 1393/2007] във връзка с принципа на ефективност и равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която предвижда, че с връчването на формуляра от приложение II с информация за получателя относно правото му да откаже приемане в срок от една седмица, едновременно започва да тече и срокът за упражняване на предвиденото право на защита срещу едновременно връченото разпореждане за принудително изпълнение, за което е предвиден срок от осем дни?
3. Следва ли член 18, първа алинея от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда срещу разпореждането за принудително изпълнение да бъде подадено възражение, което трябва да е мотивирано и подадено в срок от осем дни, и този срок се прилага и ако получателят на разпореждането за принудително изпълнение е със седалище в друга държава членка и разпореждането за принудително изпълнение не е изготвено нито на официалния език на държавата членка, в която то се връчва, нито на език, който получателят на разпореждането разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-498/20: BMA Nederland, Съдебно решение от 10 март 2022 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по седалището на дружество, чиито задължения са станали несъбираеми, защото главното дружество майка на това дружество не е изпълнило задължението си за полагане на дължимата грижа по отношение на кредиторите на последното, е компетентен да разгледа колективен иск за обезщетение за вреди по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, който синдикът на това дружество е предявил в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността, в полза на, но не от името на всички кредитори?
Различен ли е отговорът на първия преюдициален въпрос, ако се вземе предвид фактът, че в главното производство фондация защитава колективните интереси на кредиторите и че предявеният за тази цел иск не отчита индивидуалните обстоятелства на кредиторите?
Трябва ли член 8, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че ако съдът, сезиран с първоначалното дело, отмени решението си, с което е обявил, че е компетентен да разгледа това дело, той автоматично губи и компетентността си да разгледа исканията, предявени от встъпилата страна?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) да се тълкува в смисъл, че по принцип правото, приложимо към задължение за поправяне на вреди на основание на задължението за полагане на дължимата грижа от главното дружество майка на обявено в несъстоятелност дружество, е правото на държавата, в която е седалището на последното, макар предходното съществуване на финансово споразумение между тези две дружества, в което се съдържа клауза за предоставяне на компетентност, да е обстоятелство, което може да установи явно по-тесни връзки с друга държава по смисъла на параграф 3 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/20: M P A, Заключение от 24 февруари 2022 г.
1) Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на [Съюза] и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на [Съюза], когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
2) В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на [Съюза] в трета държава, как това би повлияло на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
3) В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
4) В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 [от този регламент] от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
5) В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство, или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
6) Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-595/20: ShareWood Switzerland, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Следва ли член 6, параграф 4, буква в) от Регламент [„Рим I“] да се тълкува в смисъл, че договорите за продажба на тиково и балсово дърво, сключени между предприятие и потребител, съгласно които се придобива собственост върху дървета с цел добив на дървесина от тях след обработване и продажба при реализиране на печалба, и които за тази цел включват договор за наем и договор за услуга, следва да се считат за „договор за вещно право върху недвижима вещ или за наем на недвижима вещ“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/20: OE (Résidence habituelle d’un époux – Critère de nationalité), Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Нарушава ли член 3, параграф 1, буква а), шесто тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003 прогласената в член 18 ДФЕС забрана за дискриминация, тъй като в сравнение с член 3, параграф 1, буква a), пето тире от същия регламент предвижда по-кратка продължителност на пребиваването на ищеца в зависимост от гражданството му като условие за компетентността на съдилищата на държавата на пребиваване?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Води ли подобно нарушение на забраната за дискриминация до това, че съгласно основното правило, предвидено в член 3, параграф 1, буква а), пето тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003, всеки ищец независимо от гражданството му — за да се позове на компетентност на съда по местопребиваването си — трябва да отговаря на условието за продължителност на пребиваването от дванадесет месеца, или като условие следва да се приеме продължителност на пребиваването от шест месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/21: LOT Polish Airlines, Съдебно решение от 3 февруари 2022 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че при полет, който e закупен с единна резервация, потвърдена за целия маршрут, и е разделен на два или повече етапа, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба може да бъде и мястото на пристигане на първия етап от полета, когато транспортът в тези етапи от полета е осъществен от два различни въздушни превозвача и в основата на иска за обезщетение, предявен на основание Регламент [№ 1215/2012], е закъснението на първия етап от полета и този иск е насочен срещу опериращия въздушен превозвач на първия етап от полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-617/20: T.N. и N.N. (Déclaration concernant la renonciation à la succession), Заключение от 20 януари 2022 г.
1. Счита ли се, че изявление относно отказ от наследство, което наследник е направил пред съд на държавата членка по обичайното си местопребиваване в съответствие с приложимите там изисквания относно формата, замества изявлението относно отказа от наследството, което трябва да бъде направено пред компетентния да се произнесе по наследяването съд на друга държава членка, и че следователно е действително от датата, на която е направено (субституция)?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли наследник, който е направил изявление относно отказ от наследство до съда по обичайното си местопребиваване в съответствие с приложимите там изисквания относно формата, да е уведомил освен това и компетентния да се произнесе по наследяването съд за това свое изявление, за да може то да се счита за действително?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) Трябва ли изявлението относно отказа от наследство да е направено на езика на компетентния да се произнесе по наследяването съд, за да може да се счита за действително с оглед по-специално на спазването на предвидените за отказ от наследство пред този съд срокове?
б) Трябва ли документите относно отказа от наследството, издадени от съда по обичайното местопребиваване на отказващия се от наследството, да бъдат представени в оригинал и в превод пред компетентния да се произнесе по наследяването съд, за да може изявлението относно отказа от наследството да се счита за действително с оглед по-специално на спазването на предвидените за отказ от наследство пред този съд срокове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.