Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Прекратяването на брака на основание член 12 от [Законодателен декрет № 132/2014] представлява ли решение за развод по смисъла на [Регламент № 2201/2003]?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от [Законодателен декрет № 132/2014] да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от [Регламент № 2201/2003] относно публични актове и споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 1 във връзка с член 21, параграф 2 и с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че работник или служител може да предяви срещу юридическо лице — което не е негов работодател и няма местоживеене в държава членка по смисъла на член 63, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, което обаче въз основа на гаранционно споразумение отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице — иск в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейност по трудовото правоотношение с третото лице, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал такава дейност, при положение че без гаранционното споразумение трудовият договор с третото лице нямаше да бъде сключен?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че резервата по член 21, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 изключва прилагането на съществуващо съгласно националното право на държавата членка правило за компетентност, което дава възможност на работника или служителя да предяви срещу юридическо лице — което при обстоятелства като описаните в първия въпрос отговаря пряко пред работника или служителя за претенции, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, като „правоприемник“ на работодателя — иск в съда по обичайното място на работа, ако такава компетентност не може да бъде учредена на основание на член 21, параграф 2 във връзка с член 21, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1215/2012?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос и утвърдителен отговор на втория въпрос:
a) трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
4) Ако в отговор на горните въпроси се установи, че запитващата юрисдикция има международна компетентност за разрешаване на спора:
a) трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент „Рим I“] да се тълкува в смисъл, че понятието „професия“ обхваща дейността като наето лице по трудово правоотношение?
б) при утвърдителен отговор трябва ли член 6, параграф 1 от [Регламент „Рим I“] да се тълкува в смисъл, че гаранционно споразумение, съгласно което юридическо лице отговаря пряко за претенциите на работник или служител, произтичащи от индивидуален трудов договор с трето лице, представлява договор, който е сключен от работника или служителя за цел, която може да се приеме, че е в рамките на неговата професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 2, буква а) и член 39 от него, да се тълкуват в смисъл, че е налице изпълняемо решение и когато длъжникът в дадена държава членка — след съкратена проверка в състезателно производство, която обаче се отнася само до това обвързваща ли е силата на пресъдено нещо в постановено срещу него съдебно решение в трета държава — е длъжен да плати на страната, спечелила в съдебното производство в третата държава, установения с окончателно съдебно решение дълг в третата държава, когато предметът на производството в държавата членка е сведен до проверката дали правото, което произтича от окончателно съдебно решение, е налице по отношение на длъжника?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а) и членове 39, 45, 46 и 52 от него, да се тълкуват в смисъл, че изпълнението трябва да бъде отказано независимо дали е налице някое от посочените в член 45 от този регламент основания, когато решението, което следва да бъде проверено, не е съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) или член 39 от този регламент или искането, което е в основата на решението в държавата членка по произход, не попада в приложното поле на същия регламент?
При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 46 и 53 от него, да се тълкуват в смисъл, че в производството по молбата за отказ на изпълнението съдът на сезираната държава членка е длъжен, въз основа още на данните, предоставени от съда по произход в удостоверението по член 53 от този регламент, да приеме, че е налице решение, което попада в приложното поле на Регламента и подлежи на изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Трябва ли членове 20 и 26 от [Регламент № 1896/2006] да се тълкуват в смисъл, че не допускат предвиденият в член 16, параграф 2 от този регламент 30‑дневен срок за подаването на възражение срещу европейската заповед за плащане да се прекъсва въз основа на член 1, параграф 1 от [националния закон за във връзка с Ковид-19], съгласно който в производствата по граждански дела всички процесуални срокове, чийто начален момент настъпва след 21 март 2020 г. или които още не са изтекли дотогава, се прекъсват до края на 30 април 2020 г. и от 1 май 2020 г. започват да текат отначало?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какви са последиците от оттегляне на преюдициалното запитване от национален съд по отношение на производството пред Съда на Европейския съюз?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските след заличаване на делото от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разноските на участници, представили становища пред Съда, след заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
При оттегляне на преюдициалното запитване, следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по съдебните разноски след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите за представяне на становища пред Съда, направени от лица, различни от страните по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Следва ли членове 36 и 39 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с член 47 от [Хартата], както и принципа за ефективност и равностойност (принцип на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда като единственото правно средство за защита срещу разпореждане за пристъпване към принудително изпълнение, издадено от съда без провеждане на предварително състезателно производство и без изпълнително основание, основаващо се единствено на твърденията на молителя, възражението, което трябва да бъде подадено в срок от осем дни на езика на тази държава членка дори ако разпореждането за принудително изпълнение се връчва в друга държава членка на език, който получателят не разбира, като в случай че възражението е подадено в срок от дванадесет дни, то се отхвърля като просрочено?
2. Следва ли член 8 от Регламент [№ 1393/2007] във връзка с принципа на ефективност и равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална мярка, която предвижда, че с връчването на формуляра от приложение II с информация за получателя относно правото му да откаже приемане в срок от една седмица, едновременно започва да тече и срокът за упражняване на предвиденото право на защита срещу едновременно връченото разпореждане за принудително изпълнение, за което е предвиден срок от осем дни?
3. Следва ли член 18, първа алинея от [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба на държава членка, която предвижда срещу разпореждането за принудително изпълнение да бъде подадено възражение, което трябва да е мотивирано и подадено в срок от осем дни, и този срок се прилага и ако получателят на разпореждането за принудително изпълнение е със седалище в друга държава членка и разпореждането за принудително изпълнение не е изготвено нито на официалния език на държавата членка, в която то се връчва, нито на език, който получателят на разпореждането разбира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съдът по седалището на дружество, чиито задължения са станали несъбираеми, защото главното дружество майка на това дружество не е изпълнило задължението си за полагане на дължимата грижа по отношение на кредиторите на последното, е компетентен да разгледа колективен иск за обезщетение за вреди по дела относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт, който синдикът на това дружество е предявил в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността, в полза на, но не от името на всички кредитори?
Различен ли е отговорът на първия преюдициален въпрос, ако се вземе предвид фактът, че в главното производство фондация защитава колективните интереси на кредиторите и че предявеният за тази цел иск не отчита индивидуалните обстоятелства на кредиторите?
Трябва ли член 8, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че ако съдът, сезиран с първоначалното дело, отмени решението си, с което е обявил, че е компетентен да разгледа това дело, той автоматично губи и компетентността си да разгледа исканията, предявени от встъпилата страна?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) да се тълкува в смисъл, че по принцип правото, приложимо към задължение за поправяне на вреди на основание на задължението за полагане на дължимата грижа от главното дружество майка на обявено в несъстоятелност дружество, е правото на държавата, в която е седалището на последното, макар предходното съществуване на финансово споразумение между тези две дружества, в което се съдържа клауза за предоставяне на компетентност, да е обстоятелство, което може да установи явно по-тесни връзки с друга държава по смисъла на параграф 3 от този член?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на [Съюза] и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на [Съюза], когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
2) В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на [Съюза] в трета държава, как това би повлияло на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
3) В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
4) В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 [от този регламент] от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
5) В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство, или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
6) Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.