всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Дело C-572/21: CC (Transfert de la résidence habituelle de l’enfant vers un État tiers), Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

Запазва ли юрисдикция на държава членка компетентността си на основание член 8, параграф 1 от [Регламент № 2201/2003], когато детето, за което се отнася производството, прехвърли в хода на същото обичайното си местопребиваване от държава членка в трета държава, която е страна по Хагската конвенция от 1996 г. (вж. член 61 от посочения регламент)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-274/21: EPIC Financial Consulting, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.

1) Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], предвидено и в Австрия пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), в рамките на което може да се постанови например временна забрана за сключване на рамкови споразумения или за сключване на договори за доставка, спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно обезпечително производство съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]
Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] производство по приемане на временни мерки съгласно член 35 от Регламент [№ 1215/2012]?
1) Представлява ли производство по преразглеждане пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), което се провежда в изпълнение на Директива [89/665], спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно производство по преразглеждане съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], съдът трябва да определи вида на процедурата за възлагане на обществена поръчка и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на оспорваните самостоятелно атакуеми решения по конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание, ако по (други) граждански дела в Австрия, като например при искове за вреди или за преустановяване на нарушение на конкурентното право, неплащането на такси не е пречка за разглеждането на подадена в същата връзка молба за допускане на обезпечение, независимо от размера на дължимите съдебни такси, и ако по правило неплащането на фиксирани такси не е пречка за разглеждането на молби за допускане на обезщетение, подадени до граждански съдилища отделно от съответния иск или жалба; и ако също така, както за сравнение е в Австрия, неплащането на такси за жалби срещу административни решения или на такси за обжалване, включително ревизионно, на решения на административните съдилища пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) не води до отхвърлянето на тези жалби поради неплащане на таксите и не води например също до хипотеза, при която молбите за признаване на суспензивното действие в тези производства по обжалване, включително ревизионни, могат само да се отхвърлят?
2.1) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], председателят на едноличния съдебен състав следва да издаде разпореждане за корекция на таксите поради неплатени в пълен размер фиксирани такси и да отхвърли молбата за допускане на обезпечение поради неплатени такси, ако в други случаи при гражданскоправни спорове в Австрия съгласно Gerichtsgebührengesetz (Закон за съдебните такси) по правило за молбите за допускане на обезпечение, подадени заедно с първоинстанционния иск, не се дължат никакви допълнителни фиксирани съдебни такси и ако за молбите за признаване на суспензивното действие, които се подават заедно с жалба срещу административно решение до административния съд, ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) и които от функционална гледна точка целят същата или подобна правна защита като молбата за допускане на обезпечение, не се плащат отделни такси по тези акцесорни молби за признаване на суспензивното действие?
3) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] да се приемат, в най-кратки срокове и посредством обезпечително производство, временни мерки с цел да се поправи твърдяното нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, да се тълкува в смисъл, че предоставя субективно право незабавно да бъде постановено решение по молбата за допускане на обезпечение и е пречка за прилагането на австрийските национални разпоредби, съгласно които дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, дори това да не е релевантно за решението, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
4) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, дори това да не е релевантно за решението и дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
5) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които при неплатени фиксирани такси за молбата за допускане на обезпечение по смисъла на Директива [89/665] фиксирани такси може да начислява (само) съдебен състав на административен съд в качеството му на правораздавателен орган (с произтичащата от това за задълженото лице ограничена възможност за правна защита), ако в други случаи такси за искове, за молби за допускане на обезпечение и за жалби по граждански производства при неплащане се начисляват с административно решение съгласно Gerichtliches Einbringungsgesetz (Закон за събирането на съдебните такси) и ако такси за жалби по административни дела пред административен съд или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд), съответно такси за ревизионни жалби до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) при неплащане на тези такси по правило се начисляват с решение на данъчен орган (тоест решение за начисляване на такси), срещу което винаги може да се подаде жалба до административен съд и след това съответно ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд)?
6) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли член 1, параграф 1 от Директива [89/665] да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] представлява сключване на договор съгласно член 2a, параграф 2 от Директива [89/665]?
6.1) Трябва ли изразът в член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ да се тълкува в смисъл, че основаваща се на рамково споразумение поръчка е налице, когато възлагащият орган възлага отделна поръчка, като се позовава изрично на сключеното рамково споразумение
Или цитираният израз „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато общият обем по рамковото споразумение съгласно решение [от 19 декември 2018 г., Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust и Coopservice (C‑216/17, EU:C:2018:1034, т. 64)] е изчерпан, вече не е налице поръчка, която се основава на първоначално сключеното рамково споразумение?
6.2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 6.1: Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли членове 4 и 5 от Директива [2014/24] да се тълкуват в смисъл, че прогнозната стойност на отделна поръчка, основана на рамковото споразумение, представлява винаги прогнозната стойност съгласно член 5, параграф 5 от [тази директива]
Или прогнозната стойност съгласно член 4 от [посочената] директива при отделна поръчка, основана на рамково споразумение, е онази стойност на поръчката, която е резултат от прилагането на член 5 от [същата] директива за целите на определянето на прогнозната стойност на отделната, основана на рамковото споразумение поръчка за доставка?
7) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба, съгласно която посоченият в спора по възлагането на обществена поръчка възлагащ орган трябва да предостави в обезпечителното производство всички необходими сведения и документи — тъй като в противен случай е възможно да бъде постановено неприсъствено съдебно решение в негова вреда — когато ръководителите или служителите му, които от негово име трябва да дадат тази информация, рискуват с предоставянето на сведения или документи евентуално да се самоуличат и срещу тях да бъде възбудено дори наказателно преследване?
8) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза и освен това правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата, трябва ли изискването по член 1, параграф 1 от Директива [89/665] процедурите за възлагане на обществени поръчки да могат по-специално да бъдат ефективно преразглеждани, да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби предоставят субективни права и не допускат прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да посочи в нея конкретната възлагателна процедура и конкретното решение на възлагащия орган, дори когато при процедури за възлагане на обществени поръчки без предварително обявление по правило няма да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
9) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за преразглеждане е длъжен да посочи в молбата си за допускане на обезпечение конкретната възлагателна процедура и конкретното самостоятелно атакуемо и също така оспорено решение на възлагащия орган, дори когато при непрозрачна по отношение на него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление по правило не може да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
10) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да плаща фиксирани такси в предварително неизвестен за него размер, тъй като при непрозрачна за него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление той по правило не може да знае дали и евентуално колко непрозрачни възлагателни процедури и с каква прогнозна стойност на поръчката е провел възлагащият орган и колко самостоятелно атакуеми възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/21: Minister for Justice and Equality (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission – II), Определение от 12 юли 2022 г.

Съществуват ли системни или широко разпространени недостатъци в издаващата държава членка, които създават реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес поради липса на независимост на съдебната власт?
Могат ли установените недостатъци да окажат конкретно и пряко влияние върху съдебното производство срещу лицето, което е обект на европейската заповед за арест?
Налице ли са ефективни правни средства за защита в издаващата държава членка, които да гарантират правото на справедлив съдебен процес при предаване на лицето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/21: Minister for Justice and Equality (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission – II), Определение от 12 юли 2022 г.

Обсъжда се при какви обективни и конкретни обстоятелства изпълняващият съдебен орган може да откаже предаване по европейска заповед за арест поради системни или широко разпространени недостатъци в съдебната система на издаващата държава членка, които представляват реален риск от нарушение на правото на справедлив съдебен процес.
Разглежда се каква е релевантността на информацията относно назначаването и отвода на съдии, както и наличието на ефективни правни средства за защита при преценката дали да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест.
Поставя се въпросът дали изключението за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест следва да се тълкува стриктно и при какви условия може да бъде приложено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-7/21: LKW WALTER, Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държавата членка на органа, издал документ, който трябва да се връчи, съгласно която началният момент на посочения в член 8, параграф 1 едноседмичен срок, в който адресатът на такъв документ може да откаже да го приеме на някое от предвидените в тази разпоредба основания, съвпада с началото на срока за обжалване в тази държава членка на посочения документ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-652/20: Allianz Elementar Versicherung, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Трябва ли разпоредбите на член 11, параграф 1, буква б) от Регламент [№ 1215/2012] да се тълкуват в смисъл, че се отнасят само до международната компетентност на държавите[ — членки на Европейския съюз], или в смисъл, че уреждат и националната (териториална) компетентност на съдилищата по местоживеенето на третото ползващо се лице по застрахователния договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-700/20: London Steam-Ship Owners’ Mutual Insurance Association, Съдебно решение от 20 юни 2022 г.

1) С оглед на естеството на въпросите, на които националната юрисдикция следва да отговори, за да реши дали да постанови решение в същия смисъл като арбитражно решение по член 66 от Arbitration Act (Закон за арбитража) от 1996 г., може ли съдебно решение, постановено по реда на тази разпоредба, да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 от Регламент [№ 44/2001]?
2) Като се има предвид, че съдебно решение, постановено в същия смисъл като арбитражно решение — каквото е съдебно решение, постановено по реда на член 66 от Arbitration Act от 1996 г. — представлява съдебно решение, което не попада в материалния обхват на Регламент № 44/2001 поради изключването на арбитража съгласно член 1, параграф 2, буква г), може ли такова съдебно решение да представлява релевантно „съдебно решение“ на държавата членка, в която се иска признаване, по смисъла на член 34, точка 3 [от този регламент]?
3) В случай че член 34, точка 3 от Регламент № 44/2001 не се прилага, ако признаването и изпълнението на съдебно решение на друга държава членка би противоречало на вътрешния обществен ред, тъй като би нарушило принципа на силата на пресъдено нещо поради наличието на по-ранно национално арбитражно решение или на по-ранно съдебно решение в същия смисъл като арбитражното решение, постановено от съда на държавата членка, в която се иска признаване, допустимо ли е позоваването на член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 като основание да се откаже признаване или изпълнение, или в член 34, точки 3 и 4 от Регламента са изчерпателно предвидени основанията, поради които силата на пресъдено нещо и/или противоречието могат да са пречка за признаване или изпълнение на съдебно решение по смисъла на Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/21: AB и AB-CD (Titre de propriété sur des œuvres d’art), Заключение от 16 юни 2022 г.

1) Трябва ли понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001]: да се тълкува в смисъл, че налага да се установи правно задължение, което е поето доброволно от едно лице към друго и на което се основава искът на ищеца, дори ако задължението не е поето доброволно от ответника и/или към ищеца
при утвърдителен отговор, каква трябва да е степента на връзката между доброволно поетото правно задължение и ищеца и/или ответника
2) Понятието „иск“, на което „се основава“ ищецът, предполага ли, подобно на критерия, използван, за да се установи дали даден иск е дело, свързано с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] или е „дел[о относно непозволено увреждане, деликт или квазиделикт]“ по смисъла на член 5, точка 3 от същия регламент ([решение от 24 ноември 2020 г., Wikingerhof, C‑59/19, наричано по-нататък „решение Wikingerhof”, ECLI:EU:C:2020:950], точка 32), да се провери дали тълкуването на доброволно поетото правно задължение е абсолютно необходимо, за да се прецени основателността на иска
3) Спада ли към делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от [Регламент № 44/2001] предявеният по съдебен ред иск, с който ищец цели да бъде съдебно установено, че е собственик на вещ, която е в негово владение, позовавайки се на два договора за покупко-продажба, първият от които е сключен от първоначалния съсобственик на тази вещ (съпруг на ответника и също първоначален съсобственик) с продавача на ищеца, а вторият — между последните двама
a) Различен ли е отговорът, ако ответникът изтъква обстоятелството, че първият договор не е договор за покупко-продажба, а договор за съхранение
б) Ако някоя от тези хипотези попада в обхвата на делата, свързани с договор, кой договор трябва да се вземе предвид, за да се определи мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-62/22: DER Touristik Deutschland, Определение от 16 юни 2022 г.

Какви са последиците при оттегляне на преюдициалното запитване съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой определя и как се разпределят разноските между страните при заличаване на делото от регистъра на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-617/20: T.N. и N.N. (Déclaration concernant la renonciation à la succession), Съдебно решение от 2 юни 2022 г.

Трябва ли членове 13 и 28 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че изявлението за отказ от наследство, направено от наследник пред съда на държавата членка по обичайното му местопребиваване, се счита за действително по отношение на формата, ако са спазени приложимите пред този съд изисквания за форма, без да е необходимо, за да е действително, изявлението да отговаря на изискванията за форма съгласно приложимото за наследяването право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1141516171878 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form