всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси

Дело C-386/21: Ryanair, Определение от 18 януари 2022 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато националният съд е уведомил, че спорът е приключил?
Кой носи отговорността за решаването на въпроса с разноските по делото, включително разходите за становища, различни от тези на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/20: Gtflix Tv, Съдебно решение от 21 декември 2021 г.

Трябва ли разпоредбите на член 7, точка 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 да се тълкуват в смисъл, че лице, което счита, че разпространяването на злепоставящи твърдения в интернет нарушава правата му, и претендира както поправяне на данни и заличаване на информация, така и обезщетение за произтичащите от тях неимуществени и имуществени вреди, може да предяви пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация, искане за обезщетение на вредата, причинена на територията на тази държава членка, в съответствие с решение от 25 октомври 2011 г., eDate Advertising и др. (C‑509/09 и C‑161/10, EU:C:2011:685, т. 51 и 52), или трябва да предяви иска за обезщетение пред съда, компетентен да разпореди поправянето на данните и заличаването на злепоставящи коментари, в съответствие с решение от 17 октомври 2017 г., Bolagsupplysningen и Ilsjan (C‑194/16, EU:C:2017:766, т. 48)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-568/20: H Limited, Заключение от 16 декември 2021 г.

1. Трябва ли разпоредбите на [Регламент № 1215/2012], в частност член 2, буква а) и член 39 от него, да се тълкуват в смисъл, че е налице изпълняемо решение и когато длъжникът в дадена държава членка — след съкратена проверка в състезателно производство, която обаче се отнася само до това обвързваща ли е силата на пресъдено нещо в постановено срещу него съдебно решение в трета държава — е длъжен да плати на страната, спечелила в съдебното производство в третата държава, установения с окончателно съдебно решение дълг в третата държава, когато предметът на производството в държавата членка е сведен до проверката дали правото, което произтича от окончателно съдебно решение, е налице по отношение на длъжника?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а) и членове 39, 45, 46 и 52 от него, да се тълкуват в смисъл, че изпълнението трябва да бъде отказано независимо дали е налице някое от посочените в член 45 от Регламент № 1215/2012 основания, когато решението, което следва да бъде проверено, не е съдебно решение по смисъла на член 2, буква а) или член 39 от този регламент или искането, което е в основата на решението в държавата членка по произход, не попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012?
3. При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос:
Трябва ли разпоредбите на Регламент № 1215/2012, в частност член 1, член 2, буква а), член 39, член 42, параграф 1, буква б) и членове 46 и 53 от него, да се тълкуват в смисъл, че в производството по молбата за отказ на изпълнението съдът на сезираната държава членка е длъжен, въз основа още на данните, предоставени от съда по произход в удостоверението по член 53 от Регламент № 1215/2012, да приеме, че е налице решение, което попада в приложното поле на Регламента и подлежи на изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/20: HRVATSKE ŠUME, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Попадат ли исковете за връщане на неоснователно платена сума, при които се претендира неоснователно обогатяване, в обхвата на компетентността по Регламент № 44/2001 относно „квазиделиктите“, като се има предвид, че в разпоредбата на член 5, точка 3 от този регламент по-специално се предвижда, че „[с]рещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка: […] 3) по дела относно […] квазиделикт — в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“?
Попадат ли исковите производства, започнати поради наличието на срок, в който връщането на неоснователно платените суми в производство по принудително изпълнение може да се поиска в същото съдебно изпълнително производство, в обхвата на изключителната компетентност по член 22, точка 5 от Регламент № 44/2001, където се предвижда, че по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения изключителна компетентност притежават съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено, независимо от местоживеенето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-708/20: BT (Mise en cause de la personne assurée), Съдебно решение от 9 декември 2021 г.

Трябва ли член 13, параграф 3 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че по отношение на иск, предявен от увреденото лице пряко срещу застрахователя съгласно член 13, параграф 2, съдът на държавата членка, в която посоченото лице има местоживеене, може да обяви на основание на същия член 13, параграф 3, че е компетентен да се произнесе и по иск за обезщетение, едновременно предявен от това лице срещу притежателя на полицата или застрахования, който има местоживеене в друга държава членка и не е бил привлечен в производството от застрахователя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-645/20: V A и Z A (Compétences subsidiaires en matière de successions), Заключение от 2 декември 2021 г.

Трябва ли разпоредбите на член 10, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 650/2012 […] да се тълкуват в смисъл, че когато към момента на смъртта обичайното местопребиваване на починалия не е в държава членка, съдът на държава членка, в която не е било обичайното местопребиваване на починалия, установи, че той е бил гражданин на тази държава членка и е притежавал в нея имущество, е длъжен да се произнесе служебно по субсидиарната си компетентност, предвидена в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-289/20: IB (Résidence habituelle d’un époux – Divorce), Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Може ли, когато […] от фактическите обстоятелства следва, че един от съпрузите поделя живота си между две държави членки, да се приеме, по смисъла на член 3 от Регламент № 2201/2003 и за нуждите на прилагането му, че обичайното местопребиваване на съпруга е в две държави членки, така че ако посочените в този член условия са изпълнени в две държави членки, съдилищата на тези две държави са еднакво компетентни да се произнесат по бракоразводното дело?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-25/20: ALPINE BAU, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.

Трябва ли член 32, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че по отношение на предявяването на вземания във вторично производство от синдика по главното производство по несъстоятелност се прилагат разпоредбите относно сроковете за предявяване на вземанията на кредиторите и относно последиците от несвоевременното предявяване, предвидени в правото на държавата, в която се провежда вторичното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-498/20: BMA Nederland, Заключение от 28 октомври 2021 г.

a) Трябва ли член 4, параграф 1 от [Регламент № 864/2007] да се тълкува в смисъл, че „държавата, в която е настъпила вредата“, е държавата, където е седалището на дружеството, което не може да възстанови вредите, претърпени от кредиторите на това дружество в резултат от нарушението на посоченото по-горе задължение за полагане на дължимата грижа?
б) Има ли значение за определянето на тази държава обстоятелството, че исковете са предявени от синдик в рамките на законоустановената му функция за осребряване на масата на несъстоятелността и от образувание за защита на колективни интереси („collectieve belangenbehartiger“) в полза (но не от името) на всички кредитори?
в) Има ли значение за определянето на тази държава обстоятелството, че местоживеенето на част от кредиторите не е на територията на Европейския съюз?
г) От обстоятелството, че между нидерландското дружество в несъстоятелност и неговото главно дружество майка са били налице финансови споразумения, в които с клауза за предоставяне на компетентност за компетентни са определени германските съдилища, а за приложимо — германското право, следва ли, че съгласно член 4, параграф 3 от Регламент „Рим II“ твърдяното непозволено увреждане на BMA AG е очевидно по-тясно свързано с друга държава, различна от Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-581/20: TOTO, Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.

Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че искане за допускане на обезпечителни мерки — предявено и разглеждано по общия ред пред съд на държава членка и отнасящо се за неустойки по договор за изграждане на обществен скоростен път, сключен след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, по която възложителят е държавно учреждение — попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка, сезиран с молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки, е длъжен на основание на тази разпоредба да се счита за некомпетентен, ако съдът на друга държава членка, който е компетентен по съществото на спора, вече се е произнесъл по молба със същия предмет, на същото основание и между същите страни?
Следва ли член 35 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че разглеждането на молба за допускане на временни, включително обезпечителни, мерки зависи от автономни условия на правото на Съюза, и ако това е така, дали противоречи на национална правна уредба, която не допуска обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата или държавно учреждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1171819202178 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form