Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-790/23: Qassioun, Заключение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 18, параграф 1, буква г) от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че отхвърлянето на молбата по смисъла на тази разпоредба включва положение, при което не е подновено разрешение за временно пребиваване на съответното лице, издадено преди това по негова молба в Дания поради уязвимост, ако решението за неподновяването не е постановено по молба на това лице, а служебно от органа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/24: Galte, Съдебно решение от 30 април 2025 г.
Трябва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 2011/95 във връзка с член 18 от Хартата да се тълкува в смисъл, че съществува задължение да се вземе предвид вече изтърпяното от съответното лице наказание, помилването или амнистирането му или друго обстоятелство от подобен характер, когато се преценява дали действията на това лице, което иначе отговаря на критериите за предоставяне на статут на бежанец, са обхванати от основанието за изключване от кръга на бежанците, предвидено в този член 12, параграф 2, буква б)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/24: Alace, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от Директива [2013/32] във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), националният законодател, който има компетентността да разреши съставянето на списъци на сигурните страни на произход и да уреди критериите, които трябва да се следват, и източниците, които трябва да се използват за тази цел, също така да определи пряко със законодателен акт със силата на закон трета държава като сигурна страна на произход?
2) Във всички случаи, допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), най-малкото законодателят да определи трета държава като сигурна страна на произход, без да осигури достъп и възможност за проверка на източниците, използвани като основание за това определяне, като по този начин попречи на кандидата за убежище да ги оспори, както и на съда да прецени произхода, достоверността, надеждността, релевантността, актуалността, пълнотата и във всеки случай като цяло съдържанието им, както и сам да прецени дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), да се тълкува в смисъл, че по време на ускорена процедура, провеждана на границата [за лицата, които идват] от страна на произход, определена като сигурна, съдът във всеки случай може да използва информация за страната на произход, като я извлече самостоятелно от източниците, посочени в член 37, параграф 3 от [посочената] директива, която е от полза при преценката дали са изпълнени материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [същата] директива?
4) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално членове 36, 37 и 38 от същата директива, както и приложение I към нея във връзка и със съображения 42, 46 и 48 от нея, тълкувани в светлината на член 47 от [Хартата] (и на членове 6 и 13 от ЕКПЧ), дадена трета държава да бъде определена като „сигурна страна на произход“, ако в тази страна има категории лица, за които тя не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, посочени в приложение I към [посочената] директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/24: Hamoudi/Frontex, Заключение от 10 април 2025 г.
Нарушение на член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на общите принципи, свързани с тежестта на доказване, чрез неправилно прилагане от Общия съд на стандартите за разпределяне на доказателствената тежест при твърдения за колективно експулсиране и вреди, произтичащи от действия или бездействия на Frontex.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/25: Ramodi, Определение от 27 март 2025 г.
Какви са изискванията за прилагане на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при преюдициални запитвания?
Може ли големият брой засегнати лица или сходни правни ситуации да се считат за изключителни обстоятелства, които да оправдаят ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-217/23: Laghman, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Следва ли член 10, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, срещу когото е насочено кръвно отмъщение в държавата му на произход поради принадлежността му към семейство, участващо в имуществен спор, може само на това основание да се счита за принадлежащ към „определена социална група“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-656/23: Karaman, Заключение от 6 март 2025 г.
1) Има ли значение член 6 от [Директивата за процедурите] за отговора на въпроса от коя дата следва да влезе в сила разрешението за пребиваване?
2) При утвърдителен отговор трябва ли член 6 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване се определя от датата, на която молбата за международна закрила:
– е подадена (член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата за процедурите) или
– е регистрирана (член 6, параграф 1, първа алинея и параграф 5 от Директивата за процедурите), или
– е (формално) внесена (член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за процедурите)?
3) Ако подаването на молбата не е от определящо значение за датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване, как това се съвместява с член 13 от Директивата относно определянето, разглеждан във връзка със съображение 21 от същата директива, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/23: K.A.M., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-753/23: Krasiliva, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Допуска ли член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО, включително предвид споразумението между държавите членки за неприлагане на член 11 от нея, разпоредба от националното право, съгласно която молба за издаване на разрешение за пребиваване с цел предоставяне на временна закрила е недопустима, ако чужденецът е подал молба за издаване на разрешение за пребиваване в друга държава членка или ако вече му е издадено разрешение за пребиваване в друга държава членка?
Има ли право лице, което се ползва с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, на ефективно правно средство за защита пред съд на основание член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ако държава членка не му издаде разрешение за пребиваване по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Заключение от 6 февруари 2025 г.
1) Може ли, като се има предвид важността на обжалването съгласно член 46 от Директива 2013/32, законодателят да изведе презумпция за злоупотреба с подаването на жалбата и следователно да предвиди възможността тя да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна без цялостно и ex nunc разглеждане на делото (което също така води до непредоставяне на срок за доброволно напускане по смисъла на член 22, параграф 4 от Закон № 3907/2011 и член 7 от Директива 2008/115), поради това, че кандидатът [за международна закрила] не се е явил лично пред комисията, която е разгледала случая?
2) (а) Ако се приеме, че въпросът попада в обхвата на принципа на процесуална автономия на държавите членки, при разглеждането на принципа на равностойност следва ли като подобни национални процесуални правила да се възприемат тези, които уреждат производствата пред административните комисии, сезирани с жалби по административен ред съгласно националното право, или процесуалните правила, които уреждат подаването на жалба по същество (или на жалба за отмяна) пред административните съдилища?
(б) Съвместимо ли е задължението за лично явяване (или за изпращане на удостоверението по член 78, параграф 3 от Закон № 4636/2019 в случаите, когато това е предвидено) с принципа на ефективност на правото на Съюза, и по-специално с ефективното упражняване на правото на ефективна защита
В този контекст от значение ли е също, от една страна, че презумпцията за злоупотреба с правото на обжалване, предвидена в член 97, параграф 2 от Закон № 4636/2019, съответства на изводите от общия опит, а от друга страна, че при разглеждането (на първа инстанция) на молбите за международна закрила същото поведение води до презумпция за негласно оттегляне, а не до отхвърляне на молбата като очевидно неоснователна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.