Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-80/25: Varpigo, Определение от 24 септември 2025 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли преюдициалното си запитване?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратяване на делото вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/25: Canudisi, Определение от 23 септември 2025 г.
Следва ли делата да бъдат заличени от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция не поддържа своите преюдициални запитвания?
Налага ли се произнасяне по искането за разглеждане по спешната преюдициална процедура или по ускорената процедура, когато делото се прекратява поради оттегляне на запитванията?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по разноските при прекратяване на производството пред Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-195/25: Framholm, Заключение от 11 септември 2025 г.
1) Приложими ли са Директиви [2011/95] и [2013/32] по отношение на молби за предоставяне на статут на бежанец по същия начин, както и по отношение на молбите за получаване на статут на субсидиарна закрила, след като е била предоставена временна закрила по силата на Директива [2001/55]?
2) а)
Трябва ли член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] да се тълкуват в смисъл, че възможността да се подаде „молба за убежище“ се отнася до възможността за подаване както на молба за предоставянето на статут на бежанец, така и на молба за получаване на статут на субсидиарна закрила, и за разглеждане на такава молба в светлината на Директиви [2011/95] и [2013/32]?
б) Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива [2001/55] да се тълкува в смисъл, че предвидената с нея временна закрила не допуска признаването на статут на субсидиарна закрила, предвиден в Директива [2011/95] по отношение на лицата, имащи право на или ползващи се с временна закрила по силата на първата директива?
3) Ако член 17, параграф 1 и член 19, параграф 2 от Директива [2001/55] се прилагат и по отношение на правото на молба за статут на субсидиарна закрила по Директива [2011/95], достатъчно ясни и точни ли са тези членове, разглеждани във връзка с член 10, параграф 2 от Директива [2013/32], за да имат директен ефект?
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство като шведската правна уредба, предвидена в глава 21, член 5 от Закона за чужденците, която между молбата за статут на бежанец и тази за статут на субсидиарна закрила признава правото за подаване само на първата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-150/24: Aroja, Заключение от 4 септември 2025 г.
1. а) Следва ли член 15, параграфи 5 и 6 от [Директива 2008/115] да се тълкува в смисъл, че при изчисляване на посочените в този член максимални срокове на задържане трябва да се вземат предвид всички предходни периоди на задържане
Ако такова задължение не е налице във всички случаи, кои аспекти следва да бъдат взети предвид, за да се определи дали при изчисляването на максималните срокове трябва да се отчете продължителността на предходния период на задържане
б) Как по-конкретно следва да се прецени ситуацията при обстоятелства като тези в главното производство, при които, от една страна, главното правно основание за задържане, а именно да се гарантира извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, по същество остава същото, но от друга страна, в подкрепа на новото задържане са изтъкнати отчасти нови фактически и правни основания, между периодите на задържане заинтересованото лице е отишло в друга държава членка, откъдето е върнато във Финландия, и освен това между края на предходния период на задържане и новото задържане са изминали няколко месеца
2. а) Допуска ли член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] национална правна уредба, съгласно която съдебният контрол относно превишаването на максималния срок от шест месеца започва само ако задържаното лице го поиска
б) Трябва ли съдебният контрол, посочен в член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115], на който подлежи решението на административен орган да превиши първоначалния максимален срок на задържане от шест месеца, да бъде осъществен преди достигане на този максимален срок, а при отрицателен отговор, трябва ли този контрол във всички случаи да бъде осъществен незабавно след решението на административния орган
3. Поражда ли липсата на съдебен контрол по член 15, параграф 3, второ изречение от [Директива 2008/115] в контекста на превишаване на посочения в член 15, параграф 5 максимален срок на задържане от шест месеца задължение за освобождаване на задържаното лице, дори ако към момента на осъществяване на този закъснял съдебен контрол се установи, че са налице всички материалноправни условия за задържането и че при тези обстоятелства делото е надлежно разгледано от процесуална гледна точка
В случай че в такава ситуация не е налице задължение за автоматично освобождаване, кои аспекти следва да се вземат предвид от гледна точка на правото на Съюза, за да се определят последиците от закъснял съдебен контрол, в частност при обстоятелства като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-440/25: Ebilum, Определение от 19 август 2025 г.
Налице ли са изключителни обстоятелства и извънредна спешност, които обосновават разглеждането на делото по ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Достатъчни и подкрепени с доказателства ли са изложените от националната юрисдикция мотиви, свързани със здравословното състояние на малолетни лица, за да бъде приета ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-758/24: Alace, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Допускат ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз държава членка да определи трети страни като сигурни страни на произход чрез законодателен акт?
Трябва ли членове 36 и 37, както и член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която определя трета страна като сигурна страна на произход, трябва да осигури до източниците на информация по смисъла на член 37, параграф 3 от тази директива, въз основа на които е определено това, достатъчен и адекватен достъп, който, от една страна, да позволи на съответния кандидат за международна закрила, идващ от тази трета страна, да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е целесъобразно да сезира компетентния съд, а от друга страна, да предостави на последния възможност да упражни контрол върху решение по молбата за международна закрила, и че когато националният съд — сезиран с жалба срещу решение по молба за международна закрила, разгледана по специалния режим, приложим за молбите, подадени от кандидатите от трети страни, определени като сигурни страни на произход — проверява, дори само инцидентно, дали определянето e в съответствие с посочените в приложение I към тази директива материалноправни условия за такова определяне, той може да вземе предвид събраната от самия него информация, при условие, от една страна, че се увери в надеждността на тази информация, и от друга страна, гарантира на страните по спора спазването на принципа на състезателност?
Трябва ли член 37 от Директива 2013/32 във връзка с приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да определи като сигурна страна на произход трета страна, която за някои категории лица не отговаря на материалноправните условия за такова определяне, предвидени в приложение I към посочената директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/23: Al Hoceima, Съдебно решение от 1 август 2025 г.
Следва ли член 17 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че субектът на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, има право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни, ако субектът на данни не иска администраторът да изтрие данните?
Може ли такова право на иск за преустановяване на нарушение да произтича (и) от член 18 ОРЗД или от друга разпоредба на ОРЗД?
Ако на първи въпрос, букви а) и/или б) се даде утвърдителен отговор:
Правото на иск за преустановяване на нарушение съгласно правото на Съюза налице ли е само когато има опасност от бъдещи други нарушения на произтичащите от ОРЗД права на субекта на данни (опасност от повторност)?
Наличието на вече извършено нарушение на ОРЗД предполага ли, че съществува опасност от повторност?
Ако на първи въпрос, букви а) и б) се даде отрицателен отговор:
Следва ли член 84 във връзка с член 79 от ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че позволяват на националния съд, наред с обезщетението за материални или нематериални вреди по член 82 от ОРЗД и правата, произтичащи от членове 17 и 18 от ОРЗД, да признае на субекта на данни, чиито лични данни администраторът е разкрил неправомерно, като ги е препратил, право да поиска на администратора да бъде разпоредено да се въздържа от повторно неправомерно препращане на тези данни съгласно разпоредбите на националното право?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са претърпени нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба, е достатъчно да са налице просто отрицателни емоции като например неприятности, възмущение, недоволство, притеснение и страх, които сами по себе си са част от общия житейски риск и често от ежедневието
Или за да се приеме, че са претърпени вреди, освен тези емоции е необходимо да са налице неблагоприятни последствия за съответното физическо лице?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че степента на вина на администратора или на обработващия личните данни, респ. на неговите служители, е релевантен критерий при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване?
Ако на първия въпрос, буква а), буква б) или на третия въпрос се даде утвърдителен отговор:
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че при оценката на размера на нематериалните вреди, които подлежат на обезщетяване, като намаляващо размера на претенцията обстоятелство може да се отчете, че наред с правото на обезщетение, субектът на данни има право на иск за преустановяване на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/24: Hama, Определение от 17 юли 2025 г.
Компетентен ли е националният съд да се произнесе относно съдебните разноски, когато преюдициалното запитване е оттеглено и делото е заличено от регистъра на Съда?
Подлежат ли на възстановяване разходите на другите участници за представяне на становища пред Съда при заличаване на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/24: Safi, Заключение от 10 юли 2025 г.
1) Трябва ли член 20 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е възможно на родител, който е гражданин на трета държава, да се предостави производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е неговото ненавършило пълнолетие дете и в която детето му пребивава, без да е упражнило своите произтичащи от гражданството права, при положение че този родител, който е гражданин на трета държава, има право на пребиваване в друга държава членка?
Ако не е изключено, че на родител, който е гражданин на трета държава, трябва да се предостави производно право на пребиваване в държавата членка, чийто гражданин е неговото ненавършило пълнолетие дете и в която детето му пребивава, без да е упражнило своите произтичащи от гражданството права, при положение че този родител, който е гражданин на трета държава, има право на пребиваване в друга държава членка:
Следва ли от член 20 ДФЕС, като се вземат предвид член 5, букви а) и б) от Директива 2008/115 и член 6, параграф 2 от Директива 2008/115, че в случай на отношение на зависимост, което обосновава предоставянето на производно право на пребиваване съгласно член 20 ДФЕС, решаващият орган е длъжен да се увери, че упражняването на правото на свободно движение и пребиваване е в съответствие с висшите интереси на детето и че семейният живот може да продължи, преди същият да задължи родителя, който е гражданин на трета държава, незабавно да се премести в държавата членка, в която има разрешение за пребиваване или друг вид право на пребиваване, и трябва ли тези фактори да се вземат предвид при разглеждането на молбата за признаване на производно право на пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-610/23: Al Nasiria, Съдебно решение от 3 юли 2025 г.
Трябва ли член 46 от Директива 2013/32 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в случай на неизпълнение от страна на кандидат за международна закрила на процесуално задължение за лично явяване пред съда, компетентен да се произнесе по жалбата му срещу решението за отхвърляне на молбата му, установява презумпция за злоупотреба с правото на обжалване и предвижда жалбата да бъде отхвърлена като очевидно неоснователна, без разглеждане по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.