Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Определение на Съда (първи състав) от 22 октомври 2012 г. — Šujetová (Дело C-252/11) „Преюдициално запитване — Липса на основание за произнасяне“ Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Висящо пред запитващата юрисдикция дело, което е останало без предмет — Липса на основание за произнасяне (член 267 ДФЕС) (вж. точки 13—15) Предмет Преюдициално запитване — Krajský súd v Prešove (Словакия) — Тълкуване на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) — Национална разпоредба, която възлага изключителната компетентност за разглеждане на искане за отмяна на арбитражно решение на юрисдикцията, в чийто съдебен район е проведено арбитражното производство — Национална разпоредба, по смисъла на която тази юрисдикция след евентуалната отмяна на арбитражното решение трябва да продължи разглеждането на делото, без да разглежда отново своята териториална компетентност — Арбитражно споразумение или арбитражна клауза, разкриващи неравноправен характер Диспозитив Липсва основание за произнасяне по преюдициалното запитване, отправено от Krajský súd v Prešove (Словакия) с акт от 7 април 2011 г. по дело C-252/11.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2012 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че е налице ограничение на свободното предоставяне на услуги, ако получателят на услуга, предоставена от установено в друга държава членка лице, е задължен от законодателството на държавата членка, в която той е установен и в която се предоставя тази услуга, да удържи данък върху дължимото възнаграждение за предоставената услуга, при положение че липсва подобно задължение за удържане на данък по отношение на доставчик на услуги, установен в същата държава членка като получателя на услугата?
Ако с отговора на предходния въпрос се установи, че разпоредба, задължаваща получателя на конкретната услуга да удържа данък, представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги, може ли това ограничение да бъде обосновано с необходимостта да се гарантират данъчното облагане и събирането на данъците, дължими от чуждестранни дружества, които само краткосрочно остават на територията на Нидерландия и трудно могат да бъдат контролирани, което води до проблеми при упражняване на предоставените на Нидерландия правомощия за данъчно облагане?
В този случай релевантно ли е обстоятелството, че на по-късен етап правната уредба е изменена по отношение на ситуации като разглежданата в смисъл, че едностранно се отменя този механизъм за данъчно облагане, тъй като прилагането му се е оказало трудно и неефективно?
Тази правна уредба надхвърля ли необходимото предвид възможностите за взаимопомощ при събирането на данъци, които са налични по-специално съгласно Директива 76/308/ЕИО?
За отговора на предходните въпроси релевантно ли е обстоятелството, че данъкът върху полученото възнаграждение, дължим в държавата членка, в която е установен получателят на услугите, може да се прихване с дължимия данък върху това възнаграждение в другата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Трябва ли разпоредбата на член 11 от [Директива 90/434] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която Република Словения поставя данъчното облекчение в полза на търговско дружество, което възнамерява да извърши отделяне (отделяне на част от дейността на дружеството и учредяване на ново дружество) в зависимост от предявяването в срок на искане за издаване на разрешение за признаване на данъчни предимства, които произтичат от разделянето или отделянето, ако са изпълнени съответните изисквания, или по силата на която в приложение на националното законодателство данъчнозадълженото лице губи автоматично предвидените данъчни облекчения с изтичането на срока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Може ли условието минималните изисквания по член 44, параграф 2 от Директива 2004/18 да бъдат изпълнени съгласно член 47, параграф 1, буква б) от същата директива, да се тълкува в смисъл, че възлагащите органи имат право да преценяват изпълнението на тези минимални изисквания въз основа на един-единствен показател от счетоводния документ (финансов отчет), избран от тях за проверка на икономическото и финансовото състояние?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изпълнено ли е предвиденото в член 44, параграф 2 от посочената директива изискване за съответствие, когато избраният за проверка на изпълнението на минималните изисквания показател (финансовият резултат) е определен по различен начин в счетоводните законодателства на отделните държави членки?
За да се преодолеят различията, които без съмнение съществуват между държавите членки, достатъчно ли е възлагащият орган, освен изискваните документи за проверка на икономическото и финансовото състояние, да осигури възможност за използване на външни ресурси (член 47, параграф 2 от Директива 2004/18), или с оглед изискването за съответствие, предвидено по отношение на поисканите от възлагащия орган документи, същият трябва да даде възможност въпросното състояние да се докаже по друг начин (член 47, параграф 5 от тази директива)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Могат ли националните данъчни органи да изключат прилагането на член 4, параграф 1 от Директива 90/435 на основание на съдържащото се в тази разпоредба изключение, според което тя не се прилага при ликвидация на дъщерното дружество, като във връзка с това се позовават на конкретна вътрешноправна разпоредба (в настоящия случай на член 210 от [CIR 92]), приравняваща сливането чрез придобиване, при което в действителност не се ликвидира дъщерното дружество, на сливане чрез придобиване, при което се ликвидира дъщерното дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Когато лице въвежда данни от база данни под закрилата на особеното [sui generis] право по Директива 96/9/ЕО […] на своя уебсървър, който се намира в държава членка А, и в отговор на заявки от потребител в друга държава членка Б уебсървърът изпраща тези данни в компютъра на потребителя, в чиято памет те се съхраняват и се визуализират на екрана му,
a) изпращането на данните представлява ли „извличане“ или „повторно използване“ от това лице?
б) налице ли е извличане и/или повторно използване от това лице
i) само в държавата членка A;
ii) само в държавата членка Б или
iii) и в държавата членка А, и в държавата членка Б?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2012 г.
1. Какъв следва да е подходът на националния съд при постановяване на решение за присъждане на съдебните разноски спрямо представител на обществеността, който е загубил дело в областта на околната среда, предвид изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, така както е въведен с член 10a от Директивата ОВОС и член 15a от Директивата КПКЗ?
2. Как следва се реши въпросът дали разноските по спора са или не са „възпрепятстващо скъпи“ по смисъла на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, въведена с директивите, да се отговори въз основата на обективни критерии (например като се вземе предвид възможността на „средния“ представител на обществеността да плати евентуалните разноски), или следва да се реши въз основата на субективни критерии (като се вземат предвид средствата, с които разполага жалбоподателят в конкретния случай), или пък чрез съчетаване на тези два подхода?
3. Следва ли това да се преценява изцяло въз основа на националното право на държавата членка, която има задължението да постигне единствено предвидения от Директивите резултат, а именно — съответните производства да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“?
4. При преценката дали производствата са „възпрепятстващо скъпи“ от значение ли е обстоятелството, че жалбоподателят всъщност не се е отказал да подаде или да поддържа жалбата си?
5. Допустимо ли е i) въззивният съд или ii) по-горна инстанция при последващо обжалване да разреши тези въпроси, като следва различен подход от подхода, който е трябвало да следва първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
1) Забраната по точка 31 от приложение І към Директивата [за нелоялни търговски практики] означава ли, че търговците нямат право да уведомяват потребителите, че са спечелили награда или друга еквивалентна облага, когато всъщност потребителят трябва да направи някакъв разход, макар и незначителен, във връзка с предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага?
2) Нарушена ли е точка 31 от приложение І към Директивата [за нелоялни търговски практики], ако търговецът предлага на потребителя няколко възможни начина за предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага, ако извършването на каквото и да е действие във връзка с някой от начините за предявяване на претенция [за наградата или друга еквивалентна облага] е повод за заплащане на пари от потребителя, дори ако сумата е незначителна?
3) Ако точка 31 от приложение І [към Директивата за нелоялни търговски практики] не е нарушена, когато начинът за предявяване на претенция за наградата предполага потребителят да направи само незначителен разход, въз основа на какви критерии националният съд трябва да прецени дали този разход е незначителен
По-конкретно, трябва ли този разход да бъде напълно необходим:
a) за да може предприятието рекламодател да установи, че потребителят е спечелилото наградата лице,
б) за да може потребителят да получи наградата и/или
в) за да може потребителят да се възползва от обещаното като награда?
4) Използването на израза „невярно впечатление“ в точка 31 [от приложение І към Директивата за нелоялни търговски практики] означава ли, че освен изискването потребителят да заплати пари във връзка с предявяването на претенция за наградата следва да е изпълнено и някакво допълнително условие, за да приеме националният съд, че разпоредбите на [посочената] точка 31 са били нарушени?
5) Ако това е така, как националният съд следва да прецени дали е било създадено такова „невярно впечатление“
По-конкретно, длъжен ли е националният съд да провери относителната стойност на наградата спрямо разхода за предявяване на претенция за нея, за да прецени дали е било създадено „невярно впечатление“
Ако това е така, трябва ли тази „относителна стойност“ да се оценява от гледна точка на:
a) единичната цена, заплатена от предприятието рекламодател, за придобиване на наградата;
б) единичната цена, заплатена от предприятието рекламодател, за доставяне на наградата на потребителя или
в) стойността, която наградата може да има според потребителя въз основа на сравнение с „пазарната стойност“ на предлаган на пазара равностоен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли Директива 89/106/ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби, които автоматично обуславят пускането в продажба на строителни продукти с произход от друга държава членка като разглежданите в главното производство от поставянето на маркировката „CE“?
Следва ли членове 34—37 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които автоматично обуславят пускането в продажба на строителни продукти с произход от друга държава членка като разглежданите в главното производство от поставянето на маркировката „CE“?
Разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията, чието тълкуване запитващата юрисдикция иска с третия и четвъртия въпрос, са явно неприложими при обстоятелства като разглежданите в главното производство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.