Дело C-428/11: Purely Creative и др., Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

1) Забраната по точка 31 от приложение І към Директивата [за нелоялни търговски практики] означава ли, че търговците нямат право да уведомяват потребителите, че са спечелили награда или друга еквивалентна облага, когато всъщност потребителят трябва да направи някакъв разход, макар и незначителен, във връзка с предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага?

2) Нарушена ли е точка 31 от приложение І към Директивата [за нелоялни търговски практики], ако търговецът предлага на потребителя няколко възможни начина за предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага, ако извършването на каквото и да е действие във връзка с някой от начините за предявяване на претенция [за наградата или друга еквивалентна облага] е повод за заплащане на пари от потребителя, дори ако сумата е незначителна?

3) Ако точка 31 от приложение І [към Директивата за нелоялни търговски практики] не е нарушена, когато начинът за предявяване на претенция за наградата предполага потребителят да направи само незначителен разход, въз основа на какви критерии националният съд трябва да прецени дали този разход е незначителен

По-конкретно, трябва ли този разход да бъде напълно необходим:
a) за да може предприятието рекламодател да установи, че потребителят е спечелилото наградата лице,
б) за да може потребителят да получи наградата и/или
в) за да може потребителят да се възползва от обещаното като награда?

4) Използването на израза „невярно впечатление“ в точка 31 [от приложение І към Директивата за нелоялни търговски практики] означава ли, че освен изискването потребителят да заплати пари във връзка с предявяването на претенция за наградата следва да е изпълнено и някакво допълнително условие, за да приеме националният съд, че разпоредбите на [посочената] точка 31 са били нарушени?

5) Ако това е така, как националният съд следва да прецени дали е било създадено такова „невярно впечатление“

По-конкретно, длъжен ли е националният съд да провери относителната стойност на наградата спрямо разхода за предявяване на претенция за нея, за да прецени дали е било създадено „невярно впечатление“

Ако това е така, трябва ли тази „относителна стойност“ да се оценява от гледна точка на:
a) единичната цена, заплатена от предприятието рекламодател, за придобиване на наградата;
б) единичната цена, заплатена от предприятието рекламодател, за доставяне на наградата на потребителя или
в) стойността, която наградата може да има според потребителя въз основа на сравнение с „пазарната стойност“ на предлаган на пазара равностоен продукт?