всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

По правило за процедура за възлагане на обществена поръчка по член 5, параграф 1 от Регламент № 1370/2007 във връзка с [изменената] Директива 2004/18, съответно Директива 2014/24, само разпоредбите на тези директиви ли се прилагат, така че разпоредбите на Регламент № 1370/2007, които дерогират посочените директиви, да не следва да бъдат прилагани по отношение на тази процедура?
В това отношение допустимостта на подизпълнението в контекста на процедура за възлагане на обществена поръчка по член 5, параграф 1 от Регламент № 1370/2007 във връзка с [изменената] Директива 2004/18, съответно Директива 2014/24, единствено в съответствие с развитите в практиката на Съда във връзка с [изменената] Директива 2004/18 правила и с разпоредбата на член 63, параграф 2 от Директива 2014/24 ли се определя, или в отклонение от тези разпоредби в подобна процедура за възлагане възлагащият орган може съгласно член 4, параграф 7 от Регламент № 1370/2007 да изисква от оферентите самостоятелно да извършат определена в проценти част от услугите (изчислена според километрите по разписание)?
Ако за процедурата за възлагане на обществена поръчка по член 5, параграф 1 от Регламент № 1370/2007 във връзка с [изменената] Директива 2004/18, съответно Директива 2014/24, се прилага член 4, параграф 7 от Регламент № 1370/2007, има ли възлагащият орган свобода на преценка с оглед на съображение 19 от Регламент № 1370/2007 при определянето на частта от услугите, които оферентите трябва самостоятелно да извършат, така че изискването на възлагащия орган към оферентите за самостоятелно изпълнение на възлизаща на 70 % част от услугите, изчислена според километрите по разписание, да може да се приеме за обосновано?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при преценката дали дадена търговска практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, следва да се взема предвид контекстът, в който се прилага тази практика, и по-конкретно ограниченията на използваното средство за комуникация при осъществяване на търговската практика, наложените от това средство за комуникация ограничения в пространството или времето, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства, дори когато това изискване не следва изрично от текста на съответната национална правна уредба?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи абонаментната цена така, че потребителят да дължи както месечна, така и шестмесечна такса, тази практика трябва да се смята за заблуждаващо действие, ако в търговското предложение месечната такса ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или е представена по-незабележимо?
Трябва ли член 7 от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато търговецът е решил да определи абонаментната цена така, че потребителят да дължи както месечна, така и шестмесечна такса, тази практика трябва да се смята за заблуждаващо бездействие, ако в търговското предложение месечната такса ясно се откроява, докато шестмесечната такса е съвсем пропусната или е представена по-незабележимо?
Съдържа ли член 7, параграф 4 от Директива 2005/29/ЕО изчерпателно изброяване на данните, съставляващи съществена информация, която трябва да бъде посочена в офертата за продажба, и ако в офертата за продажба търговецът е предоставил всички данни, изброени в тази разпоредба, това изключва ли възможността тази оферта да бъде квалифицирана като заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 или член 7, параграф 2 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Трябва ли Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която не съдържа отказ от облагане с белгийския авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали на дивиденти, разпределяни от белгийско дъщерно дружество на установено в Нидерландия и отговарящо на изискването за минимално дялово участие и за запазване на това дялово участие дружество майка, поради обстоятелството, че нидерландското дружество е предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което е длъжно да разпределя изцяло печалбите си на своите акционери и при това условие може да се ползва от нулева ставка на корпоративния данък?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли членове 49 (предишен член 43) и 63 (предишен член 56) от Договора за функционирането на Европейския съюз (в редакцията след изменението и преномерирането с Договора от Лисабон) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не допускат национална разпоредба, която не съдържа отказ от облагане с белгийския авансов данък върху доходите от движими вещи и капитали на дивиденти, разпределяни от белгийско дъщерно дружество на установено в Нидерландия и отговарящо на изискването за минимално дялово участие и за запазване на това дялово участие дружество майка, поради факта, че нидерландското дружество е предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, което е длъжно да разпределя изцяло печалбите си на своите акционери и при това условие може да се ползва от нулева ставка на корпоративния данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли да се приеме, че член 3, точки 1 и 2 от Директива 2001/83/ЕО не допуска национална разпоредба като предвидената в член 21, параграф 2, точка 1 от [AMG], съгласно която не е необходимо разрешение за лекарствен продукт, който е предназначен за приложение при хора и основните етапи на приготвяне на който поради доказано често издавано лекарско или зъболекарско предписание се осъществяват в аптека в количества до сто готови за отпускане опаковки дневно в рамките на обичайната аптечна дейност, и който е предназначен за отпускане в рамките на съществуващото разрешение за аптечна дейност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли да се направи същият извод и когато национална разпоредба като предвидената в член 21, параграф 2, точка 1 от [AMG] се тълкува в смисъл, че не е необходимо разрешение за лекарствен продукт, който е предназначен за приложение при хора и основните етапи на приготвяне на който поради доказано често издавано лекарско или зъболекарско предписание се осъществяват в аптека в количество до сто готови за отпускане опаковки дневно в рамките на обичайната аптечна дейност, и който е предназначен за отпускане в рамките на съществуващото разрешение за аптечна дейност, при условие че лекарственият продукт или се отпуска всеки път на даден пациент по лекарско предписание, което не трябва задължително да е налице още преди приготвянето, или се изготвя в аптека, в съответствие с предписанията на фармакопеята, и е предназначен за директно отпускане на пациентите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.

Съвместима ли е национална процесуална уредба, която не позволява на съда служебно да постанови временни мерки в индивидуални производства по оспорване на неравноправни клаузи, с изискването за ефективна защита по член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО?
Може ли липсата на възможност за служебно постановяване на временни мерки да накърни пълната ефективност на правата, предоставени на потребителите от правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1. Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива [90/434/ЕИО], има ли от гледна точка на първичното право на Съюза основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

Изпълнено ли е условието „срещу заплащане на входна такса“, залегнало в член 8, параграф 3 от Директива [2006/115], когато — в отделните стаи на хотел са поставени телевизори, чрез които стопанисващото хотела лице дава възможност за приемането на сигнала на различни телевизионни и радиопрограми („телевизия в хотелските стаи“), и — за ползването на стаята (с „телевизия в хотелската стая“) стопанисващото хотела лице изисква плащането на цена за стаята на нощувка („цена на стаята“), което включва и използването на телевизора и на телевизионни и радиопрограми, които същият позволява да бъдат приемани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли срокът на закрила, посочен в член 10 във връзка с член 13, параграф 1 от Директива 93/98, да се прилага по отношение на авторски права, които първоначално са били защитени съгласно националното законодателство в областта на авторското право, но преди 1 юли 1995 г. са били погасени поради неизпълнение (в срок) на формално изискване, по-конкретно поради неподаване (в срок) на декларация за запазване на правата по смисъла на член 21, параграф 3 от Единния закон?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли Директива 93/98 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като последица от която авторското право върху произведение на приложното изкуство, което е било погасено преди 1 юли 1995 г. поради неизпълнение на формално изискване, се смята за окончателно погасено?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Ако съгласно националното законодателство съответното авторско право следва да се смята за възстановено или отново възникнало към определен момент, кой е този момент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Член 4, букви а) и в) от Директива 2006/114 [трябва ли] да се тълкува в смисъл, че сравняване на цени на продавани от дистрибуторски фирми стоки се допуска само при условие че стоките се продават в еднакви по формат или по големина магазини?
2) [Ф]актът, че магазините, чиито цени се сравняват, са различни по размери и по формати, [представлява ли] съществена информация по смисъла на [Директива 2005/29], която задължително трябва да се предостави на потребителя?
3) При положителен отговор, […] в каква степен и/или на какъв носител тази информация трябва да се разпространи до потребителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.

1) Допустимо ли е в съответствие със съображение 16а [въведено в Директива 2000/26 с Директива 2005/14] и член 4, параграф[и] 4, 5 и 8 от [Директива 2000/26] конституирането като ответник на представител на застрахователно предприятие, което не извършва дейност в държавата, в която е предявен съдебният иск за обезщетение на вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, на основание застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, сключена в друга държава членка на Европейския съюз?
2) При утвърдителен отговор, зависи ли посочената възможност представителят да бъде конституиран като ответник от конкретните условия на договора за представителство, обвързващ този представител със застрахователното предприятие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form