Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Допускат ли член 47, параграф 2 и член 48, параграф 3 от Директива 2004/18/ЕО, заменени от член 63 от Директива 2014/24/ЕС, национална правна уредба, която изключва, или може да се тълкува в смисъл, че изключва, възможността икономическият оператор, тоест субектът, който участва в процедурата за възлагане на обществена поръчка, да посочи друго предприятие вместо първоначално посоченото като „помощно предприятие“, което е загубило или понижило критериите за участие, от което следва изключването на икономическия оператор от процедурата поради независещи от него — нито обективно, нито субективно — причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.
Приложими ли са условията за поправка на съдебно решение по член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при констатирана неточност в данните за участващите страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Допуска ли член 267 [ДФЕС], по силата на който националните юрисдикции са свободни да сезират [Съда], разпоредба като съдържащата се в член 406 от Гражданския процесуален кодекс, която не забранява изрично оттеглянето на иск или жалба след сезиране на [Съда], а това оттегляне лишава националния съд от възможността да се произнесе по твърдения неравноправен характер на клаузите?
Допуска ли член 267 [ДФЕС] разпоредба от националното право като член 414 от румънския Граждански процесуален кодекс, която разрешава на въззивна юрисдикция в рамките на производство по частна жалба да осъществи контрол върху определение за спиране на производството, когато с това определение нисшестоящият съд е решил да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Длъжна ли е Европейската комисия съгласно член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да приема спешни мерки по смисъла на последния член, когато държава членка я уведоми официално, в съответствие с член 54, параграф 1 от последния регламент, за необходимостта от предприемане на такива мерки, при положение че не е очевидно, че продукт, разрешен или в съответствие с Регламент № 1829/2003, може да представлява сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда?
Може ли държава членка, след като официално е уведомила Европейската комисия за необходимостта от предприемане на спешни мерки и когато последната не е предприела действия в съответствие с член 53 от Регламент № 178/2002, от една страна, да предприеме такива мерки на национално равнище, и от друга страна, да ги запази или продължи, докато Комисията не приеме на основание член 54, параграф 2 от последния регламент решение, с което налага тяхното продължаване, изменение или отмяна?
Позволява ли член 34 от Регламент № 1829/2003 във връзка с принципа на предпазните мерки, обявен в член 7 от Регламент № 178/2002, на държавите членки да приемат, съгласно член 54 от Регламент № 178/2002, временни защитни мерки само въз основата на този принцип, без да са спазени материалноправните условия, предвидени в член 34 от Регламент № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1. Ако разпоредбите на Директива 91/477 […] относно паспорта […] се отнасят единствено до свободното движение на стоки, възможно ли е въпреки това те да се прилагат спрямо Гибралтар въз основа на обстоятелството, че не предполагат търговия или сключване на търговска сделка и затова остават извън обхвата на изключенията, предоставени на Гибралтар съгласно Акта за присъединяване от 1972 г.
2. Що се отнася до ловците и спортните стрелци, прилагат ли се спрямо Гибралтар разпоредбите на [Директива 91/477 относно паспорта] поради обстоятелството, че тези разпоредби се отнасят до свободното движение на услуги
3. Що се отнася до ловците и спортните стрелци, невалидни ли са разпоредбите на [Директива 91/477 относно паспорта] поради обстоятелството, че се отнасят до свободното движение на хора и следователно са приети на погрешно правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
1) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на марка в една или повече държави членки да възпрепятства паралелния внос или предлагането на пазара на продукти с идентична или почти идентична марка, притежавана от трето лице, с произход от друга държава членка, когато този притежател е допринесъл за цялостния облик на марката, свързващ я с държавата членка, от която произхождат продуктите, чийто внос иска да възпрепятства?
2) Съвместима ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 продажба на продукт с марка, която се ползва с всеобща известност в ЕС, за която регистрираните притежатели поддържат цялостен облик на територията на ЕИП, създаващ погрешна представа у средния потребител относно търговския произход на продукта?
3) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят на национални търговски марки, идентични или сходни с регистрираните в различни държави членки, да се противопостави на вноса в държава членка, за която е притежател на правата върху марката, на продукти, обозначени с идентична или сходна на неговата марка, с произход от държава членка, в която същият не е притежател на марката, когато поне в една държава членка, в която е притежател на марката, търпи — изрично или мълчаливо — вноса на същите продукти?
4) Съвместимо ли е с член 36 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Директива 2008/95 и член 15, параграф 1 от Директива 2015/2436 притежателят А на марката Х, регистрирана в една държава членка, да се противопостави на вноса на продукти, обозначени с тази марка, ако тези продукти са с произход от друга държава членка, в която е регистрирана марка Y, идентична на марката Х, от друг притежател Б, който я предлага на пазара, и:
– двамата притежатели A и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х,
– двамата притежатели A и Б поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка, или
– двамата притежатели А и Б поддържат тесни търговски и икономически отношения, макар и, строго погледнато, да не зависят един от друг по отношение на съвместното използване на марката Х, и освен това поддържат координирана стратегия по отношение на марката, умишлено създавайки у съответните потребители впечатление за или облик на една-единствена и цялостна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки, изменена с Директива 2003/123/ЕО на Съвета от 22 декември 2003 г., от една страна, и член 49 ДФЕС, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално данъчно законодателство като разглежданото в главното производство, което поставя като условие за ползването на предвиденото в член 5, параграф 1 от тази директива данъчно предимство — каквото е освобождаването от данъка, удържан при източника, на печалбата, разпределяна от местно дъщерно дружество на чуждестранно дружество майка, когато това дружество майка е контролирано пряко или непряко от едно или няколко лица, които са местни за трети държави — доказването от последното на обстоятелството, че структурата на дяловите участия няма за основна цел или че една от основните ѝ цели не е то да се възползва от това освобождаване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Трябва ли Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка, Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС), изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г., и Трета директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което изключва правото на водача на лек автомобил, виновно причинил пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на пътуващия като пътник в този автомобил негов/а съпруг/а, да бъде обезщетен за имуществените вреди, които е претърпял поради тази смърт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли от член 3, параграф [5], второ тире от Директива [1999/44] да се изведе принцип на правото на Съюза за защита на потребителите, че при всички сделки, свързани с потребителски стоки, между лица, които не са потребители и потребители, за предявяване на вторичните права на гаранция е достатъчно лицето, което не е потребител и отговаря за предоставянето на гаранция, да не е отстранило в разумен срок недостатъците, без да е необходимо изрично да се определя срок за отстраняването им, и съответните разпоредби на националното законодателство, например при договор за изработка, свързан с потребителски стоки, следва да се тълкуват в този смисъл и да се прилагат ограничително?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.