всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Трябва ли понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че обхваща публикуването в уебсайт на фотография, която преди това е била публикувана на друг уебсайт без ограничителна мярка и с разрешението на притежателя на авторското право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Само предприятие, чието влияние е гарантирано посредством дялови участия и права на глас, ли представлява предприятие, което контролира работодателя по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59 […], или е достатъчно договорно или фактически гарантирано влияние (например посредством ръководни правомощия на физически лица)?
Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че не е необходимо влияние, гарантирано посредством дялови участия и права на глас:
Налице ли е „решение за колективни уволнения“ по смисъла на член 2, параграф 4, първа алинея от Директива 98/59, ако предприятието, което контролира работодателя, му дава разпореждания, които водят до икономическа необходимост от колективни уволнения при работодателя?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Изисква ли член 2, параграф 4, втора алинея във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от Директива 98/59 представителите на работниците и служителите да бъдат уведомени за това какви производствени или други причини за решението на предприятието, което контролира работодателя, са довели до това работодателят да предвиди колективни уволнения?
Съвместимо ли е с член 2, параграф 4 във връзка с параграф 3, буква а) и буква б), подточка i), както и параграф 1 от Директива 98/59 на работници и служители, които в съдебно производство изтъкват недействителността на уволнението си, извършено в контекста на колективни уволнения, като се позовават на обстоятелството, че извършилият уволнението работодател не е провел правилно процедурата по консултиране с представителите на работниците и служителите, да се наложи задължение да представят факти и доказателства, чийто обхват надхвърля посочването на индиции, които говорят за упражняван контрол върху работодателя?
При положителен отговор на четвъртия въпрос:
Какви допълнителни задължения за посочване на факти и представяне на доказателства е допустимо да бъдат наложени съгласно посочените разпоредби на работниците и служителите в този случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Следва ли щанд в панаирна палата, който търговец използва за продажба на стоките си по време на провеждан веднъж годишно за няколко дена панаир, да се разглежда като недвижим обект за търговия на дребно по смисъла на член 2, точка 9, буква а) от Директива 2011/83/ЕС, или като движим обект за търговия на дребно по смисъла на член 2, точка 9, буква б) от Директива 2011/83/ЕС?
Ако следва да се разглежда като движим обект за търговия на дребно:
на въпроса дали търговецът осъществява „обичайно“ дейността си на панаирни щандове, следва ли да се отговори с оглед на това
a) как търговецът организира дейността си или
б) дали потребителят трябва да очаква сключването на договор за съответните стоки на въпросния панаир?
Ако гледната точка на потребителя е решаваща за отговора на втория въпрос (въпрос 2, буква б):
на въпроса дали потребителят трябва да очаква сключването на договор за съответните стоки на въпросния панаир, следва ли да се отговори с оглед на това как панаирът се представя пред обществеността, или с оглед на това как панаирът в действителност се представя на потребителя, когато той дава съгласието си за сключване на договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на цената, лихвите и разноските на приобретателя?
Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13, и съответно с принципа на ефективност, както и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от тази директива посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска сума без знанието или съгласието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като еднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на редовната лихва?
Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза, предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която редовните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за кредит, установяваща мораторна лихва, чийто размер надвишава с повече от два процентни пункта определената в договора годишна редовна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?
Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за кредит клауза, установяваща размера на мораторните лихви, обект на проверката за неравноправен характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо редовните лихви, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на кредита да продължават да се начисляват само редовните лихви?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на мораторните лихви, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както редовни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Може ли точното спазване на [Регламент № 665/2013], без определеният в приложение II към него етикет да бъде допълван с информация относно условията на изпитванията, довели до класифицирането в определен клас на енергийна ефективност съгласно приложение I [към този регламент], да се разглежда като заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от [Директива 2005/29]?
Допуска ли [Регламент № 665/2013] към етикета да се добавят и други символи, съобщаващи същата информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“, по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

Съществува ли изключителна обстоятелство, която да обоснове прилагане на ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при наличие на множество засегнати лица и необходимост от бързо разрешаване на спорове по обществени поръчки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Допускат ли разпоредбите на Директива [2001/83] и по-специално членове 5 и 6 във връзка със съображение 2 от същата директива прилагането на национално законодателство […], ко[е]то с цел ограничаване на разходите стимулира чрез включването в списъка на лекарствените продукти, чиито разходи се възстановяват от [SSN], употреба на лекарство извън разрешеното терапевтично показание по отношение на общата група пациенти, независимо от каквито и да било съображения относно терапевтичните потребности на отделния пациент и въпреки съществуването и наличието на пазара на разрешени за конкретното терапевтично показание лекарствени продукти?
2) Може ли член 3, точка 1 от Директива [2001/83] […] да се прилага, в случай че приготвянето на лекарствения продукт, макар и осъществено в аптека по лекарско предписание за отделен пациент, все пак е серийно по еднакъв и повторяем начин, без да се отчитат конкретните потребности на отделния пациент и продуктът се отпуска на болничното заведение, а не на пациента (като се има предвид, че лекарството е обозначено като предназначено за болнична употреба H‑OSP) и се използва в структура, която може да е различна от тази, в която е изготвен продуктът?
3) Допускат ли разпоредбите на Регламент [№ 726/2004] и по-специално членове 3, 25 и 26, както и приложението към него, които възлагат на [EMA] изключителна компетентност да оценява профилите на качество, безопасност и ефикасност на лекарствените продукти с терапевтични показания за лечение на онкологични заболявания както в рамките на процедурата по издаване на [РПП] (задължителна централизирана процедура), така и с цел наблюдение и координиране на действията в областта на фармакологичната бдителност след пускане на лекарствения продукт на пазара, прилагането на национално законодателство, което предоставя на национален регулаторен орган (AIFA) компетентност да приема решения относно профила на безопасност на лекарствени продукти, свързани с употребата им не по предназначение, чието разрешаване е в изключителните правомощия на [Комисията] с оглед на съображенията от научно-техническите оценки на [EMA]?
4) Допускат ли разпоредбите на Директива [89/105], и по-специално член 1, параграф 3, прилагането на национално законодателство, което овластява държавата членка в рамките на решенията ѝ относно възстановяването на здравните разходи на здравноосигуреното лице да предвиди възможност за възстановяване на разходите за лекарствен продукт, използван извън терапевтичните показания, посочени в [РТ], издадено от [Комисията] или от специализирана европейска агенция след централизирана процедура по оценяване, без да са налице изискванията, предвидени в членове 3 и 5 от Директива [2001/83]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1. а) Допуска ли правото на Съюза авторскоправна закрила на вкус на хранителен продукт като собствено интелектуално творение на автора му
По-специално: б) Допустима ли е авторскоправната закрила предвид обстоятелството, че макар понятието „литературни и художествени произведения“ по член 2, параграф 1 от Бернската конвенция, страни по която са всички държави — членки на Съюза, да включва „всеки продукт от литературната, научната и художествената област, независимо от начина и формата на изразяването му“, посочените в същата разпоредба примери се отнасят само до произведения, които могат да бъдат възприемани визуално и/или звуково
в) Допускат ли (евентуалната) нетрайност на даден хранителен продукт и/или субективният характер на вкусовото възприятие вкусът на този хранителен продукт да се счита за закриляно от авторското право произведение
г) Допуска ли системата от изключителни права и ограничения в членове 2—5 от Директива 2001/29 авторскоправна закрила на вкуса на хранителен продукт
2. При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): а) Кои изисквания трябва да са изпълнени, за да може вкусът на хранителен продукт да бъде закрилян с авторско право
б) Отнася ли се авторскоправната закрила на вкуса единствено за вкуса сам по себе си или (също) и за рецептата за съответния продукт
в) Какви обстоятелства трябва да докаже страната, която в производството (за установяване на нарушение) твърди, че е създала закрилян с авторско право вкус на хранителен продукт
Достатъчно ли е тази страна да представи хранителния продукт в производството пред националния съд, за да може той сам прецени чрез помирисване и вкусване дали вкусът на хранителния продукт отговаря на изискванията за авторскоправна закрила
Или пък ищецът трябва (също) да опише творческите решения във връзка със създаването на вкуса и/или на рецептата, които позволяват вкусът да се счита за собствено интелектуално творение на автора
г) Как разглеждащият производство за установяване на нарушение национален съд следва да определи дали вкусът на хранителния продукт на ответника е толкова сходен с вкуса на хранителния продукт на ищеца, че нарушава авторското му право
В това отношение от значение ли е (също) дали цялостното усещане от двата вкуса е сходно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Чл. 5, § 4 и чл. 12, буква „б“ от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която възлага на местно дружество — платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?
Чл. 49, чл. 54, чл. 63 и чл. 65, § 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството—платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form