Шведски
Автентичен език на производството – шведски
Дело C-363/19: Konsumentombudsmannen, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, а тези претенции съответстват на претенция, обхваната от заявление по член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, по което все още не е взето решение за разрешаване или неразрешаване, кои разпоредби регламентират тежестта на доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на първия въпрос е, че тежестта на доказване се урежда от Регламент № 1924/2006, кой носи тази тежест — търговецът, който използва съответната здравна претенция, или органът, който иска от националния съд да забрани на търговеца да използва занапред тази претенция?
В случай като описания в първия въпрос, когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, кои разпоредби регламентират изискванията за доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на третия въпрос е, че изискванията за доказване се уреждат от Регламент № 1924/2006, какви са установените изисквания за доказване?
За отговорите на предходните четири въпроса има ли значение фактът, че Регламент № 1924/2006 (включително член 3, буква а) от него) и Директива 2005/29 могат да са едновременно приложими в производството пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-193/19: Migrationsverket, Заключение от 16 юли 2020 г.
1) Допускат ли разпоредбите на [КПСШ], и по-специално разпоредбите относно систематичното търсене в [ШИС] и в [КШГ], и по-конкретно посоченото в тях изискване за притежаване на валиден паспорт, да бъде издадено разрешение за пребиваване въз основа на подадено в Швеция заявление, което не е основано нито на съображения за закрила, нито на хуманитарни съображения, при положение че не е ясно установена самоличността на заявителя?
2) При утвърдителен отговор, допустимо ли е установяването на самоличността да е предмет на изключения, основани на националното право или съдебна практика?
3) При отрицателен отговор [на втория въпрос], какви изключения евентуално са предвидени в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/19: Комисия/Швеция, Определение от 21 ноември 2019 г.
Какъв е точният обхват на член 56, параграф 1, буква d) от Регламент № 1907/2006 в случай, при който решение относно заявлението за разрешение е прието, но впоследствие е отменено?
Налице ли е риск от настъпване на сериозна и непоправима вреда за човешкото здраве при пускане на пазара и използване на спорните вещества след отмяната на решението и при липса на ново решение по заявлението за разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-389/19: Комисия/Швеция, Определение от 21 ноември 2019 г.
Какъв е точният обхват на член 56, параграф 1, буква d) от Регламент № 1907/2006 в ситуация, при която решение относно искане за разрешение е прието, но впоследствие е отменено?
Съществува ли достатъчно вероятен риск от настъпване на сериозна и непоправима вреда за човешкото здраве при възможността спорните вещества да бъдат пускани на пазара и използвани без специфичните ограничения до приемане на ново решение?
Достатъчно ли е декларирането от страна на заявителя, че ще гарантира спазването на условията от отмененото решение, за да се осигури необходимата правна сигурност за всички ползватели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/18: CeDe Group, Съдебно решение от 21 ноември 2019 г.
Трябва ли член 4 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада иск — предявен пред шведски съд срещу шведско дружество от синдик на полско дружество, спрямо което в Полша се води производство по несъстоятелност — за заплащането на стоки, доставени по договор, сключен от посочените дружества преди откриването на производството по несъстоятелност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от значение ли е фактът, че в хода на съдебното производство синдикът прехвърля спорното вземане на дружество, което замества синдика като страна в производството?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, от значение ли е фактът, че впоследствие срещу самото дружество, станало страна в производството, е открито производство по несъстоятелност?
Ако в положение като описаното в първия въпрос ответникът в съдебното производство твърди, че предявеното от синдика парично вземане срещу него трябва да се прихване с негово насрещно вземане по същия договор, попада ли тази хипотеза на прихващане в обхвата на член 4, параграф 2, буква г) [от Регламент № 1346/2000]?
Трябва ли член 4, параграф 2, буква г) във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите на [този] член 6, параграф 1 се прилагат само ако правото на държавата на образуване на производството не допуска прихващането, или [посоченият] член 6, параграф 1 може да се прилага и в други обстоятелства, например когато съществува само различие между съответните правни уредби в областта на правото на прихващане, или когато не съществуват различия, но при все това в държавата на образуване на производството е отказано прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/18: Baltic Cable, Заключение от 14 ноември 2019 г.
1. Приложим ли е член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] във всички случаи, при които лице получава приходи, произтичащи от разпределението на междусистемен електропровод, независимо от конкретните обстоятелства, или е приложим само в случаите, когато лицето, което получава приходите, е оператор на преносна система съгласно определението в член 2, [точка] 4 от [Директива 2009/72]?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] е приложим само към оператори на преносни системи, представлява ли оператор на преносна система предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод?
3. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, могат ли разходите във връзка с експлоатацията и поддръжката на междусистемния електропровод във всички случаи да се считат за мрежови инвестиции за поддържане или увеличаване на преносен капацитет, както е посочено в член 16, параграф 6, първа алинея, буква б)?
4. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага към предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, може ли регулаторният орган, съгласно член 16, параграф 6, втора алинея от [Регламент № 714/2009], да одобри предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, което има методика за фиксиране на тарифи, но няма клиенти, които извършват директни плащания с мрежови такси (тарифи), които могат да бъдат намалени, да използва приходи от разпределението на междусистемните електропроводи, за да реализира печалба или, ако отговорът на третия въпрос е отрицателен, за да експлоатира и поддържа?
5. Ако отговорът на първия или втория въпрос означава, че член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] следва да се прилага спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, а отговорът на третия и четвъртия въпрос означава или че дружеството не може да използва приходи, произтичащи от разпределението на междусистемните електропроводи, за експлоатация или поддържане, или за реализиране на печалба, или че предприятието може да използва приходите за експлоатация или поддръжка, но не и за реализиране на печалба, противоречи ли прилагането на член 16, параграф 6 от [Регламент № 714/2009] спрямо предприятие, което просто експлоатира междусистемен електропровод, на принципа на пропорционалност в правото на Съюза или на друг приложим принцип?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/17: Holmen, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Изисква ли правото — произтичащо по-специално от решение Marks & Spencer — на установено в една държава членка дружество майка да приспадне на основание член 49 ДФЕС окончателните загуби на дъщерно дружество, установено в друга държава членка, дъщерното дружество да бъде пряко притежавано от дружеството майка?
Трябва ли да се счита, че частта от загуба, която в резултат от разпоредбите в държавата на дъщерното дружество не е било възможно да се приспадне от печалбата, реализирана там през конкретната година, но вместо това може да се пренесе и евентуално да се приспадне през следваща година, също е окончателна?
Трябва ли при преценката дали загубата е окончателна да се вземат предвид предвидените в правната уредба на държавата на дъщерното дружество ограничения на възможността правен субект, различен от този, който сам е понесъл загубата, да я приспадне?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в третия въпрос, следва ли да се вземе предвид до каква степен това ограничение действително е довело до невъзможността да се приспадне част от загубите от реализираните от друг правен субект печалби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-607/17: Memira Holding, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Трябва ли при преценката дали загуба на дъщерно дружество в друга държава членка е окончателна по смисъла по-специално на [решение от 21 февруари 2013 г., A (C‑123/11, EU:C:2013:84)], а следователно и дали дружеството майка може да приспадне загубата на основание член 49 ДФЕС, да се вземе предвид фактът, че съгласно правната уредба на държавата на дъщерното дружество съществуват ограничения относно възможността правните субекти, различни от дружеството, претърпяло загубата, да приспадат загубата?
Ако трябва да се държи сметка за ограничение като посоченото в първия въпрос, следва ли да се вземе предвид и дали в конкретния случай действително е налице друг правен субект в държавата на дъщерното дружество, който е могъл да приспадне загубите, ако такова приспадане бе позволено там?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.