Шведски
Автентичен език на производството – шведски
Дело C-705/17: Hansson, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, предвиждаща декларация за отказ, като последица от която посоченият в декларацията елемент от комбинирана марка би бил изключван от анализа на релевантните фактори за установяване на вероятност от объркване по смисъла на тази разпоредба или на този елемент от самото начало и за постоянно би се придавало ограничено значение за този анализ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/18: CeDe Group, Заключение от 30 април 2019 г.
1) Трябва ли член 4 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 […] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада иск — предявен пред шведски съд срещу шведско дружество от синдик на полско дружество, спрямо което в Полша се води производство по несъстоятелност — за заплащането на стоки, доставени по договор, сключен от посочените дружества преди откриването на производството по несъстоятелност?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, от значение ли е фактът, че в хода на съдебното производство синдикът прехвърля спорното вземане на дружество, което замества синдика като страна в производството?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, от значение ли е фактът, че впоследствие срещу самото дружество, станало страна в производството, е открито производство по несъстоятелност?
4) Ако в положение като описаното в първия въпрос ответникът в съдебното производство твърди, че предявеното от синдика парично вземане срещу него трябва да се прихване с негово насрещно вземане по същия договор, попада ли тази хипотеза на прихващане в обхвата на член 4, параграф 2, буква г)?
5) Трябва ли член 4, параграф 2, буква г) във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на член 6, параграф 1 се прилагат само ако правото на държавата на образуване на производството, не допуска прихващането, или член 6, параграф 1 може да се прилага и в други обстоятелства, например когато съществува само различие между съответните правни уредби в областта на правото на прихващане или когато не съществуват различия, но при все това в държавата на образуване на производството, е отказано прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-21/18: Textilis, Съдебно решение от 14 март 2019 г.
Следва ли член 4 от Регламент 2015/2424 да се тълкува в смисъл, че член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от изменения Регламент № 207/2009 е приложим за преценката на недействителността (съгласно член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009), извършвана от съд след влизането в сила на изменението, т.е. след 23 март 2016 г., дори ако става въпрос за иск за обявяване на недействителност, предявен преди тази дата и съответно за регистрирана преди тази дата марка?
Следва ли член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от приложимата редакция на Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада знак, който се състои от двуизмерното изображение на двуизмерен продукт, например плат за мебели, върху който като шарка е поставен въпросният знак?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, съгласно какви принципи следва да се тълкува изразът „знаци, които се състоят изключително от формата или друга характеристика, която придава значителна стойност на стоките“ в член 7, параграф 1, буква д), подточка iii) от [изменения Регламент № 207/2009], когато регистрацията обхваща широк спектър от класове стоки и стоки, а знакът може да се поставя върху стоките по различни начини
Следва ли преценката да се направи въз основа на по-обективни/общи критерии, например като се приеме за отправна точка това как изглежда марката и как тя може да бъде поставяна върху различни стоки, т.е. без да се взема под внимание начинът, по който притежателят на марката фактически е поставял или е предвиждал да поставя знака върху различни стоки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/17: Srf konsulterna, Съдебно решение от 13 март 2019 г.
Трябва ли понятието „достъп до събития“ в член 53 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че обхваща услуга по организиране на петдневен курс по счетоводство, който е предназначен само за данъчнозадължени лица и за който е необходимо предварително регистриране и плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-705/17: Hansson, Заключение от 6 март 2019 г.
Трябва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива [2008/95] да се тълкува в смисъл, че върху общата преценка на всички релевантни критерии, която трябва да се извърши в рамките на оценката на вероятността от объркване, може да окаже влияние фактът, че даден елемент от марката е бил изрично изключен от защита при регистрацията, т.е. при регистрацията е направена т.нар. декларация за отказ от отговорност (disclaimer)
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, може ли в такъв случай декларацията за отказ от отговорност да повлияе на общата преценка по такъв начин, че компетентният орган да трябва да отчете въпросния елемент, но да му придаде по-ограничено значение и така да приеме, че същият е лишен от отличителен характер, дори елементът да има de facto отличителен характер и да е преобладаващ в по-ранната търговска марка
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос е отрицателен, може ли въпреки това декларацията за отказ от отговорност да повлияе на общата преценка по какъвто и да било друг начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/17: SJ, Съдебно решение от 28 февруари 2019 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, втора алинея от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че съществува мрежа в областта на транспортните услуги, когато по управлявана от държавата железопътна мрежа за национален и международен железопътен превоз се предоставят транспортни услуги в съответствие с националните разпоредби, с които се транспонира Директива 2012/34 и които предвиждат разпределяне на железопътния инфраструктурен капацитет по заявка на железопътните дружества, като същите национални разпоредби изискват изпълнение на всички такива заявки, доколкото това е възможно?
Трябва ли член 5, параграф 1, първа алинея от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че предоставяне или експлоатиране на мрежа по смисъла на тази разпоредба представлява дейност, която се извършва от железопътно предприятие по смисъла на Директива 2012/34 и която включва предоставяне на транспортни услуги по железопътна мрежа на обществеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-554/17: Jonsson, Съдебно решение от 14 февруари 2019 г.
Следва ли член 16 от Регламент № 861/2007 да се тълкува в смисъл, че представлява пречка пред прилагането на национална разпоредба, съгласно която, когато в производството са направени няколко иска или когато иск е уважен частично, разходите по производството може да не се присъждат или да се присъдят частично в зависимост от това дали исковете са частично уважени или частично отхвърлени?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, как конкретно следва да се тълкува изразът „страната, загубила делото“ в член 16 от Регламент № 861/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/18: Dacom, Определение от 11 януари 2019 г.
Компетентен ли е националният съд да реши въпроса за разноските след оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-608/17: Holmen, Заключение от 10 януари 2019 г.
1. Може ли да се приеме, че за да има дадено дружество майка в една държава членка правото — което следва от решение Marks&Spencer — да приспадне на основание член 49 ДФЕС окончателните загуби на дъщерно дружество в друга държава членка, е необходимо дъщерното дружество да бъде пряко притежавано от дружеството майка?
2. Трябва ли да се счита, че тази част от загуба, която в резултат от разпоредбите в държавата на дъщерното дружество не е било възможно да се приспадне от печалбата, реализирана там през конкретната година, но вместо това може да се пренесе и евентуално да се приспадне в следваща година, също е окончателна?
3. Трябва ли при преценката дали загубата е окончателна да се вземе предвид обстоятелството, че съгласно разпоредбите в държавата на дъщерното дружество единствено страната, от чиято дейност е породена загубата, може да я приспадне?
4. Ако следва да се вземе предвид ограничение като посоченото в третия въпрос, трябва ли да се отчете всъщност до каква степен това ограничение е допринесло за невъзможността да се приспадне част от загубите от реализираните от друга страна печалби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-647/17: Srf konsulterna, Заключение от 10 януари 2019 г.
Трябва ли понятието „достъп до […] събития“ в член 53 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че обхваща услуга по организиране на петдневен курс по счетоводство, който е предназначен само за данъчнозадължени лица и за който е необходимо предварително регистриране и плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.