Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 22 декември 2022 г.
Съществува ли действителен спор пред националния съд, чието разрешаване изисква тълкуване на правото на Европейския съюз по реда на член 267 ДФЕС?
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по същество по искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение между съдии и Върховния съд на Полша, когато националното право не предвижда подобна възможност?
Необходимо ли е тълкуване на правото на Европейския съюз за разрешаването на споровете в главните производства, предвид характера и допустимостта на отправените преюдициални въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/20: YP и др. () и suspension d’un juge), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 47 от [Хартата] и закрепените в него право на ефективни правни средства за защита пред съд и право на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, да се тълкуват в смисъл, че в противоречие с тях са националноправните разпоредби, подробно представени в точки 2 и 3 от настоящото запитване, а именно [член 80, член 110, параграф 2a и член 129 от изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], оправомощаващи Дисциплинарната колегия на Върховния съд да снема имунитета и да отстранява от длъжност съдия, с което фактически не се допуска той да се произнася по възложените му дела, като се има предвид по-специално, че:
а) Дисциплинарна колегия на Върховния съд не представлява „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша] (решение C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982);
б) членовете на Дисциплинарната колегия на Върховния съд са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277);
в) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, на съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост (определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша, C‑791/19 R, EU:C:2020:277).
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално член 2 ДЕС и закрепената в него ценност на правовата държава, както и изискванията за ефективна съдебна защита, произтичащи от член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, да се тълкуват в смисъл, че „правилата относно дисциплинарния режим за лицата, натоварени с правораздавателни функции“, включват и разпоредбите относно привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържане) на съдия от национален съд като член 181 от [Конституцията на Република Полша] във връзка с членове 80 и 129 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], в съответствие с които:
а) привличането към наказателната отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, по принцип по искане на прокурора, изисква разрешение от компетентния дисциплинарен съд;
б) като разрешава привличането към наказателна отговорност или лишаването от свобода (задържането) на съдия от национален съд, дисциплинарният съд може (а в някои случаи е задължен) да отстрани този съдия от длъжност;
в) като отстранява от длъжност съдия от национален съд, дисциплинарният съд е задължен и да намали възнаграждението на този съдия за периода на отстраняване от длъжност в определените от тези разпоредби рамки?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално посочените във втория въпрос разпоредби, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като съдържащата се в член 110, параграф 2a от [изменения Закон за устройството на общите съдилища] и член 27, параграф 1, точка 1а от [изменения Закон за Върховния съд], съгласно които делата, свързани с даването на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд, попадат, както на първа, така и на втора инстанция, в изключителната компетентност на орган като Дисциплинарната колегия, като се има по-специално предвид (поотделно или заедно), че:
а) създаването на Дисциплинарната колегия съвпада по време с промяната в правилата за определяне на членовете на орган като Националния съдебен съвет ([KRS]), който участва в процеса по назначаване на съдиите и по предложение на който са назначени всички членове на Дисциплинарната колегия;
б) националният законодател изключва възможността за прехвърляне в Дисциплинарната колегия на действащи съдии от национален съд, действащ като последна инстанция, какъвто е Върховният съд, като част от чиято структура функционира тази колегия, поради което в Дисциплинарната колегия могат да заседават само нови членове, назначени по предложение на [KRS] в изменения му състав;
в) Дисциплинарната колегия се характеризира с особено висока степен на самостоятелност в рамките на [Sąd Najwyższy (Върховния съд)];
г) в решенията, постановени в изпълнение на решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на Дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982), Върховният съд потвърждава, че в изменения си състав [KRS] не е независим от законодателната и изпълнителната власт орган и Дисциплинарната колегия не е „съд“ по смисъла на член 47 от Хартата, член 6 от ЕКПЧ и член 45, параграф 1 от [Конституцията на Република Полша];
д) искането на разрешение за привличане към наказателна отговорност или лишаване от свобода (задържане) на съдия от национален съд по принцип се прави от прокурор, чийто административен ръководител е орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на правосъдието, който може да дава задължителни указания на прокурорите относно съдържанието на процесуалните актове, като същевременно членовете на Дисциплинарната колегия и [KRS] в неговия изменен състав, както констатира [Sąd Najwyższy (Върховният съд)] в решенията, упоменати в точка 2, буква г), са особено силно обвързани със законодателната и изпълнителната власт, поради което не може да се счита, че Дисциплинарната колегия е трето лице по отношение на страните в производството;
е) Република Полша е задължена да спре прилагането на някои разпоредби от Закона от 8 декември 2017 г. за Върховния съд относно т.нар. Дисциплинарна колегия и да не прехвърля делата, висящи пред тази колегия, за разглеждане от съдебен състав, който не отговаря на изискванията за независимост съгласно определение от 8 април 2020 г., Комисия/Полша (C‑791/19 R, EU:C:2020:277)?
4) Трябва ли, в случай на издадено разрешение за привличане към наказателна отговорност на съдия от национален съд и отстраняването му от длъжност при едновременно намаляване на възнаграждението му за периода на отстраняване от длъжност, правото на Съюза, и по-специално разпоредбите, упоменати във втория въпрос, и принципите на предимство, на лоялно сътрудничество, посочен в член 4, параграф 3 ДЕС, и на правна сигурност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат на такова разрешение да бъде признато обвързващо действие, по-специално относно отстраняването от длъжност на съдия, ако е дадено от орган като Дисциплинарната колегия, тъй като:
а) всички държавни органи (включително запитващата юрисдикция, в която заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, както и органите, компетентни да определят и изменят състава на национален съд) са задължени да оставят това разрешение без приложение и да позволят на съдията от национален съд, по отношение на когото е дадено разрешението, да заседава в съдебния състав на този съд;
б) съдът, в който заседава съдия, за когото се отнася такова разрешение, е съд, предварително създаден със закон, съответно, независим и безпристрастен съд, и следователно може да се произнася като „съд“ по въпроси, свързани с прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
1) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно член 2 ДЕС и заявената в него ценност на правовата държава, член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и принципите на предимство, лоялно сътрудничество и правна сигурност — да се тълкува в смисъл, че не допуска така да се прилага правна уредба на държава членка като член 41b, параграфи 1 и 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], че председателят на съда да може — самостоятелно и без съдебен контрол — да вземе решение да промени съдебен състав вследствие на това, че орган като Дисциплинарната колегия е издал разрешение за образуване на наказателно производство [или вземане на мярка „задържане“] срещу съдията от първоначално определения съдебен състав (окръжният съдия I. T.), което включва задължителна мярка временно отстраняване на този съдия от длъжност, от което пък следва по-конкретно забрана той да заседава в съдебните състави по делата, които са му били разпределени, в това число по делата, които са му били разпределени преди издаването на посоченото разрешение?
2) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска:
а) правна уредба на държава членка като член 42a, параграфи 1 и 2 и член 107, параграф 1, точка 3 от [изменения Закон за устройството на общите съдилища], която забранява на националния съд — в рамките на контрола дали отговаря на изискването да е предварително създаден със закон — да преценява задължителната сила и правните обстоятелства във връзка със споменатото в първия въпрос разрешение на Дисциплинарната колегия, съставляващи пряката причина за промяната на съдебния състав, и която същевременно предвижда, че при опит да разгледа тези въпроси съответният съдия носи дисциплинарна отговорност?
б) практиката на национален орган като Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд), съгласно която актовете на национални органи като президента на Република Полша и [KRS] относно назначаването на членовете на орган като Дисциплинарната колегия не подлежат на съдебен контрол, включително не и на контрол от гледна точка на правото на Съюза, независимо от тежестта и степента на нарушението, а актът за назначаването на дадено лице на съдийска длъжност е окончателен и неотменим?
3) Трябва ли правото на Съюза — по-конкретно разпоредбите, посочени в първия въпрос — да се тълкува в смисъл, че не допуска да се признае задължителна сила на споменатото в първия въпрос разрешение, по-конкретно доколкото с него се налага мярка временно отстраняване на съдията от длъжност, тъй като то е издадено от орган като Дисциплинарната колегия, и съответно:
а) всички държавни органи (в това число запитващият съд, а също и органите, компетентни да определят и променят съставите на националния съд, по-конкретно председателят на съда) са длъжни да не вземат предвид това разрешение и да осигурят възможност на съдията от националния съд, спрямо когото е издадено то, да заседава в решаващия състав на този съд;
б) съдът, в чийто състав не заседава първоначално определеният за разглеждането на делото съдия — само защото спрямо него е издадено посоченото разрешение, не представлява предварително създаден със закон съд и поради това не може да се произнася — като „съд“ — по въпроси на тълкуването и прилагането на правото на Съюза?
4) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че Дисциплинарната колегия и Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не гарантират ефективна съдебна защита заради липсата на независимост и констатираните нарушения на правилата относно назначаването на техните членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/21: G. (Nomination des juges de droit commun en Pologne), Заключение от 15 декември 2022 г.
1. Трябва ли член 2 и член 19, параграф 1 от [ДЕС], както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че: а) не е съд, създаден със закон по смисъла на правото на Съюза, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура без участието на органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, при положение че съгласно конституционното право на държавата членка е необходимо в процедурата по назначаване на съдията да участва отговарящ на тези изисквания орган на съдийското самоуправление, като се има предвид институционалният и структурен контекст, който сочи, че: – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на съдийските събрания, но това изискване е било нарочно пренебрегнато въпреки националните разпоредби и въпреки становището на съответния орган на съдийското самоуправление, – по кандидатурата за съдийска длъжност е трябвало да се вземе становището на колегиума на съда — орган, който е така уреден, че по-голямата част от членовете му се назначават от представител на изпълнителната власт, а именно от министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, – сегашният [KRS], избран в противоречие с полските конституционни и законови разпоредби, не е независим орган и сред членовете му няма представители на съдийската общност, които да са назначени в него независимо от изпълнителната и законодателната власт, а следователно не е действителен актът му за отправянето на предвиденото в националното право предложение за назначаване на съдията, – участниците в конкурса за назначаване не са имали право на обжалване пред съд по смисъла на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС, както и член 6, параграфи 1—3 ДЕС във връзка с член 47 от [Хартата]
б) не отговаря на изискванията за независим съд, създаден със закон, съдът, в чийто състав заседава лице, назначено на длъжността съдия в този съд в процедура, която зависи от произволната намеса на изпълнителната власт и в която не са участвали органите на съдийското самоуправление, чиито членове се определят в по-голямата им част независимо от изпълнителната и законодателната власт, нито е участвал друг орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата, като се има предвид, че в контекста на европейската правна традиция, която е отразена в упоменатите по-горе разпоредби на Договора за ЕС и на Хартата и представлява основата на всеки правов съюз, какъвто е Европейският съюз, участието на органите на съдийското самоуправление или на друг независим от изпълнителната и законодателната власт орган, който да осигурява обективно оценяване на кандидата в процедурата по назначаване на съдийска длъжност, е необходимо условие, за да се приеме, че националният съд гарантира изискваната степен на ефективна съдебна защита по делата, обхванати от правото на Съюза, и че съответно са спазени принципът на тройно разделение и равновесие на властите и принципът на правовата държава
2. Трябва ли член 2 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че когато в състава на съда заседава лице, назначено при описаните в първия въпрос условия: а) не допускат прилагането на разпоредби на националното право, които предвиждат, че проверката за законосъобразност на назначаването на такова лице на съдийска длъжност е от изключителната компетентност на колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд), която се състои изключително от лица, назначени за съдии при описаните в [точка (a) от въпрос 1] условия, и същевременно че трябва да се оставят без разглеждане оплакванията във връзка със съдийските назначения, като се има предвид институционалният и системен контекст; б) с цел гарантиране на полезното действие на правото на Съюза изискват така да се тълкува националното право, че да се даде възможност на съда служебно да отстрани такова лице от участие в разглеждането на делото чрез прилагане по аналогия на разпоредбите относно отстраняването на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции (iudex inhabilis)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-333/21: European Superleague Company, Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
2) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?
3) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции
В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?
4) Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?
5) Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя
Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
6) Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/21: AR и др. (Action directe contre l’assureur), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие единствено обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (ремонтиране лично от отговорното лице или от сервиз за негова сметка)?
2) При утвърдителен отговор на горния въпрос — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, предявяващо пряк иск за поправяне на вредата на своето превозно средство, причинена при използването на моторни превозни средства, срещу застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, може да получи от застрахователното предприятие, вместо обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между [стойността на] превозното средство в състоянието преди произшествието и [стойността на] повреденото превозно средство, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието, само сума, съставляваща равностойността на разходите за възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането, а ако поиска поправяне на вредата пряко от отговорното лице може да претендира от него по свой избор, вместо обезщетение, възстановяване на превозното средство в състоянието преди повреждането (а не само предоставяне на средства за тази цел)?
3) При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която застрахователното предприятие, към което собственикът на автомобил, повреден при използването на моторни превозни средства, се е обърнал за заплащане на хипотетични разходи, които не е направил, но би трябвало да направи, ако реши да възстанови превозното средство в състоянието преди произшествието, може:
a) да постави това плащане в зависимост от удостоверяването от увреденото лице, че действително възнамерява да ремонтира превозното средство по конкретен начин при конкретен механик на конкретна цена за части и услуги, и да предостави средствата за този ремонт пряко на механика (или на продавача на частите, необходими за ремонта) при условие средствата да се върнат, ако целта, за която са били изплатени, не е била постигната, или в противен случай,
б) да постави това плащане в зависимост от поемане на задължение от потребителя да докаже в уговорен срок, че е използвал изплатените средства за ремонт на автомобила, или да ги върне на застрахователното предприятие, или в противен случай,
в) след изплащането на средствата с посочване на целта на плащането (начина на използването им) и изтичането на необходимото време, в което увреденото лице може да извърши ремонт на автомобила, да поиска от него да докаже, че средствата са изразходвани за ремонт, или да ги върне,
така че да се отстрани възможността увреденото лице да се обогати вследствие на увреждането?
4) При утвърдителен отговор на въпрос [1] и отрицателен отговор на въпрос [2] — трябва ли член 18 във връзка с член 3 от [Директива 2009/103] да се тълкува в смисъл, че му противоречи национална правна уредба, съгласно която увреденото лице, което вече не е собственик на повредения автомобил, тъй като го е продало и за това е получило парична сума, поради което вече не може да ремонтира превозното средство, не може да иска от застрахователното предприятие, застраховало гражданската отговорност на отговорното за произшествието лице, да заплати разходите за ремонта, който би бил необходим, за да се възстанови повреденото превозно[…] средство в състоянието преди повреждането, а претенцията му се свежда до искане от застрахователно предприятие на обезщетение в размер на действителната и настояща загуба в неговото имущество, тоест разликата между стойността на превозното средство в състоянието преди произшествието и получената сума от продажбата му, плюс вече направените обосновани действителни разходи за ремонт на превозното средство и другите вече направени обосновани действителни разходи в резултат на произшествието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-570/21: YYY. (Notion de consommateur), Заключение от 15 декември 2022 г.
1) Трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че допускат определението на понятието „потребител“ да обхване лице, извършващо стопанска дейност, което заедно с кредитополучател, неизвършващ такава дейност, сключва индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, предназначен частично за стопанска употреба от един от кредитополучателите и частично за несвързана с неговата стопанска дейност употреба, и то не само когато стопанската употреба е толкова пренебрежима, че играе само незначителна роля в цялостния контекст на съответния договор, без да има значение, че нестопанският аспект е преобладаващ?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 2, буква б) и съображенията от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкуват в смисъл, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „потребител“ обхваща и лицето, което към момента на подписване на договора е извършвало стопанска дейност, докато другият кредитополучател изобщо не е извършвал такава дейност, като впоследствие тези две лица сключват с банка индексиран в чуждестранна валута договор за кредит, сумата по който е използвана частично със стопанска цел от единия от кредитополучателите и частично за цел, несвързана с извършваната стопанска дейност, когато стопанската употреба не е пренебрежима и не играе само незначителна роля в цялостния контекст на договора за кредит, като нестопанският аспект е преобладаващ, а без използването на сумата по кредита за стопанска цел отпускането му за нестопанска цел не би било възможно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-419/21: X (Fournitures de matériel médical), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли член 6, параграф 1 от [Директива 2011/7] да се тълкува в смисъл, че когато в договор страните са предвидили множество доставки на стоки и плащане за всяка от доставките в определен срок след всяка от тези доставки, за забавянето на всяко от плащанията за отделните доставки се дължи поне фиксирана сума от 40 EUR, или пък правото на Съюза изисква единствено на кредитора да се осигури фиксирана сума от 40 EUR за цялата търговска сделка, включваща множество доставки, независимо от броя на забавените плащания за отделните доставки?
Трябва ли член 2, точка 1 от [Директива 2011/7] да се разбира в смисъл, че договор с предмет доставка на стоки, по силата на който доставчикът се задължава да достави на възложителя на определена в този договор цена определен брой стоки, като същевременно само на възложителя се предоставя право едностранно да определя сроковете и количествата по отделните доставки, съставляващи предмета на договора, включително възможността да откаже част от договорените стоки, без за това да понася никакви неблагоприятни последици, и съгласно който договор възложителят е длъжен да плати за всяка част от доставката в определен срок, изчисляван от получаването на тази част от доставката, представлява търговска сделка, или пък всяка от тези частични доставки, отговарящи на направени от възложителя заявки, представлява отделна търговска сделка по смисъла на тази директива, въпреки че по националното право не е отделен договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/21: Комисия/Полша (Exonération de l’accise sur l’alcool utilisé pour la fabrication de médicaments), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Съвместимо ли е с член 27, параграф 1, буква д) от Директива 92/83/ЕИО и с принципа на пропорционалност националното законодателство, което отказва освобождаване от акциз за етилов алкохол, използван за производство на лекарства, когато вносителят не е избрал режим на суспендиране на акциза и не предвижда възстановяване на вече платения акциз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/21: Комисия/Полша (Exonération de l’accise sur l’alcool utilisé pour la fabrication de médicaments), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.
Съвместимо ли е с член 27, параграф 1, буква г) от Директива 92/83/ЕИО изискването на националното законодателство алкохолът, използван за производството на лекарства, да се движи под режим на отложено плащане на акциз, за да бъде освободен от облагане с хармонизиран акциз?
Задължени ли са държавите членки да предвидят възможност за възстановяване на вече платения акциз върху етилов алкохол, използван за производството на лекарства, когато не е било спазено изискването за движение под режим на отложено плащане на акциз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/22: Sołowicz/Комисия, Определение от 23 ноември 2022 г.
Допустимо ли е абстрактното и неконкретизирано излагане на основания в жалба пред Съда на Европейския съюз съгласно приложимите разпоредби и утвърдена съдебна практика?
Отговаря ли жалба, която не съдържа конкретна аргументация за правна грешка в обжалвания акт, на изискванията за допустимост по член 21 от Статута на Съда и член 169 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.