Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-612/21: Gmina O., Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112, и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) действа в качеството на данъчнозадължено лице по ДДС, когато реализира проект, чиято цел е увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници, задължавайки се по силата на гражданскоправен договор, сключен със собственици на недвижими имоти, да изгради и инсталира системи за енергия от възобновяеми източници в техните недвижими имоти и след изтичане на определено време да прехвърли правото на собственост върху тези системи на собствениците на недвижими имоти?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли в данъчната основа по смисъла на член 73 от тази директива да се включи получената от община (орган на публична власт) субсидия от европейски средства за реализиране на проекти за използване на възобновяеми енергийни източници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-616/21: Gmina L., Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли разпоредбите от Директива [2006/112], и по-специално член 2, параграф 1, член 9, параграф 1 и член 13, параграф 1 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че община (орган на публична власт) следва да се счита за данъчнозадължено лице по ДДС при реализирането на програма за отстраняване на азбеста от находящи се на територията ѝ недвижими имоти, които са собственост на жители, без последните да заплащат във връзка с това никакви разходи
Представлява ли тази дейност действия, с които общината се ангажира като държавен орган с цел изпълнение на нейните задачи по опазване на здравето и живота на жителите и по опазване на околната среда, за които общината не се счита за данъчнозадължено лице по ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/22: M.B. и др. (Effets de l’invalidation d’un contrat), Съдебно решение от 16 март 2023 г.
1) Като се има предвид целта на Директива [93/13] за защита на потребителя от неравноправни клаузи в договорите с търговци, има ли основание за тълкувателния извод, че след като съдът обяви договора за недействителен в приложение на правилата на Директивата, с това се изчерпва прилагането на тази директива, а оттам и защитата на потребителя, поради което правилата за уреждането на отношенията между потребителя и търговеца трябва да се търсят в разпоредбите на националното облигационно право относно последиците от недействителността на договора за отношенията между страните?
2) Като се имат предвид членове 6 и 7 от Директива [93/13], ако съдът установи, че дадена договорна клауза е неравноправна, а договорът не може да действа без тази клауза, при липсата на съгласие на страните за запълване на възникналата празнота със съответстващи на волята им условия и при липсата на диспозитивни разпоредби [директно приложими за договора в случай на липса на съгласие между страните], трябва ли съдът да обяви договора за недействителен само въз основа на волята на потребителя, който е направил искане до съда за обявяването на договора за недействителен, или е също така длъжен служебно, произнасяйки се извън исканията на страните, да установи какво е имущественото състояние на потребителя, за да прецени дали обявяването на договора за недействителен не би имало особено неблагоприятни последици за потребителя?
3) Допуска ли член 6 от Директива [93/13] тълкувателен извод, съгласно който, ако съдът приеме, че обявяването на договора за недействителен би било особено неблагоприятно за потребителя, но въпреки приканването им страните не постигнат съгласие по изпълнението на договора, то този съд може с оглед на обективно разглеждания интерес на потребителя да запълни празнотата, възникнала в договора след „отстраняването“ на неравноправните клаузи от него, с разпоредби на националното право, които не са диспозитивни по смисъла на решение C‑260/18 на Съда [от 3 октомври 2019 г., Dziubak (C‑260/18, EU:C:2019:819)], тоест директно приложими при празнота в договора, а са конкретни разпоредби на националното право, които може да се прилагат спрямо разглеждания договор само съответно или по аналогия и отразяват задължителни правила на националното облигационно право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-432/21: Комисия/Полша () и bonne pratique forestières), Съдебно решение от 2 март 2023 г.
Съвместимо ли е въвеждането на разпоредба, според която управлението на горите, основано на изискванията за добра практика, не нарушава разпоредбите относно опазването на природата, с изискванията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците?
Осигурява ли полската правна уредба ефективна възможност за организациите за опазване на околната среда да обжалват по съдебен ред плановете за управление на горите, съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и Орхуската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/21: Krajowa Rada Sądownictwa (Maintien en fonctions d’un juge), Заключение от 2 март 2023 г.
1) Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] не допуска разпоредба от националното право като член 69, параграф 1b, първо изречение от [Закона за устройството на общите съдилища], съгласно която настъпването на правни последици от декларацията на съдия за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, зависи от разрешението на друг орган?
2) Трябва ли да се приеме, че член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] не допуска тълкуване на националната разпоредба, съгласно което късно подадената декларация на съдията за волята му да продължи да заема съдийска длъжност след навършване на пенсионна възраст, не поражда правни последици, независимо от обстоятелствата във връзка с неспазването на срока и от значението на неспазването му за производството по даване на разрешение за по-нататъшното заемане на съдийска длъжност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-601/21: Комисия/Полша, Заключение от 2 март 2023 г.
Като е изключила изготвянето на някои документи, печатни продукти и знаци от правилата за обществените поръчки, предвидени в Директива 2014/24/ЕС, Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 1, параграфи 1 и 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24 във връзка с член 346, параграф 1, буква а) ДФЕС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 2 март 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато между страните няма реален висящ спор, чийто изход зависи пряко от отговора на Съда на Европейския съюз?
Компетентна ли е националната юрисдикция да разглежда законосъобразността на актовете за назначаване на съдии чрез акцесорни искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение?
Отговарят ли формулираните преюдициални въпроси на изискванията за яснота, релевантност и връзка с правото на Съюза, необходими за тяхната допустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/22: Olimp Laboratories/EUIPO, Определение от 27 февруари 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието и обосновката на искането за допускане на обжалване, за да се приеме, че са повдигнати въпроси от значение за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Как следва да се обоснове твърдяното противоречие с предходна съдебна практика, за да бъде валидно разгледано в рамките на искането за допускане на обжалването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/22: Olimp Laboratories/EUIPO, Определение от 27 февруари 2023 г.
Какви са изискванията към съдържанието на молбата за допускане на обжалване по член 58а от Статута на Съда, за да се приеме, че разглежданият въпрос е от значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/22: Rzecznik Praw Dziecka и др. (Suspension de la décision de retour), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Съвместимо ли е с изискването за бързина по член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 национално законодателство, което позволява по искане на органи, които не са съд, по силата на закона да се спре изпълнението на решение за връщане на дете, без да е необходимо искането да бъде мотивирано?
Гарантира ли такова национално законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато позволява спиране на изпълнението на съдебно решение без съдебен контрол и без мотиви?
Следва ли националният съд да остави без приложение национална разпоредба, която противоречи на член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, поради принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.