Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-525/13: Van Den Broeck, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
Следва ли член 33, първа алинея от [Регламент № 2419/2001] да се тълкува в смисъл, че решението да не се отпуска „помощта, на която земеделският производител би имал право съгласно член 31, параграф 2 [от този регламент]“ за въпросната календарна година „по съответната схема за помощ“ се отнася до помощта, която се дължи по „съответната схема за помощ“ по смисъла на член 1, параграф 1 от [Регламент № 3508/92], вследствие на което трябва да бъде отказана не само помощта за „съответната група култури“, но и цялата помощ по една от посочените в тази разпоредба схеми за помощ, към която спада съответната група култури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-359/13: Martens, Заключение от 24 септември 2014 г.
1A. Следва ли правото на Съюза и по-специално член 45 ДФЕС и член 7, параграф 2 от Регламент № 1612/68 да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия […] да откаже правото на финансиране на следване извън ЕС на пълнолетно дете, което има право на издръжка от страна на пограничен работник с нидерландско гражданство с местожителство в Белгия, работещ през една част от времето в Нидерландия и през друга — в Белгия, от момента, в който пограничната дейност е прекратена и пограничният работник работи единствено в Белгия, тъй като детето не отговаря на условието да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години преди записването му в съответното учебно заведение?
1Б. Ако отговорът на въпрос 1А е утвърдителен: при условие че останалите предпоставки за финансирането на следване са изпълнени, недопустимо ли е съгласно правото на Съюза то да бъде отпуснато за период, който е по-кратък от срока на обучението, за което се отпуска?
Ако при отговора на въпроси 1А и 1Б Съдът стигне до заключението, че правните норми относно правото на свободно движение на работници допускат на г‑жа Martens да не се отпуска финансиране на следване за периода ноември 2008 г.—юни 2011 г. или за част от него:
2. Следва ли членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат Нидерландия като държава — членка на ЕС, да не удължава финансирането на обучение в учебно заведение в отвъдморските страни и територии (ОСТ) (Кюрасао) — правото на което е налице на основание, че бащата на заинтересованото лице е работил като пограничен работник в Нидерландия — тъй като заинтересованото лице не изпълнява приложимото за всички граждани на Съюза, включително за собствените граждани, изискване да е живяло в Нидерландия най-малко три от шестте години, преди да се запише за това обучение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/13: Hauck, Съдебно решение от 18 септември 2014 г.
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи само спрямо знак, състоящ се изключително от формата, която е необходима за функционирането на стоките, или и спрямо знак, състоящ се изключително от форма, която притежава една или повече съществени функционални характеристики, които потребителят вероятно търси и при стоките на конкурентите?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата за марките да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба основание за отказ за регистрация може да се приложи спрямо знак, който се състои изключително от формата на стока, притежаваща няколко характеристики, които могат да ѝ придадат различни значителни стойности, и дали при тази преценка следва да се има предвид мнението на съответните потребители за формата на стоката?
Следва ли член 3, параграф 1, буква д) от [Директивата за марките] да се тълкува в смисъл, че основанията за отказ за регистрация, залегнали в първо и трето тире от тази разпоредба, са съвместно приложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-441/12: Almer Beheer и Daedalus Holding, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива[та за проспекта] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в нея задължение за публикуване на проспект се прилага по принцип (т.е. независимо от предвидените в Директивата освобождавания и изключения в определени случаи) и към публичната продан на ценни книжа?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли в този случай понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива[та за проспекта] да се тълкува в смисъл, че при публична продан на ценни книжа трябва да се има предвид размерът на постъпленията, които следва разумно да се очакват с оглед на особения характер на публичната продан, дори и когато постъпленията, които следва разумно да се очакват, са значително по-ниски от стойността в икономическия оборот?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, а отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, как в този случай и в частност при публична продан на ценни книжа следва да се тълкува понятието „съвкупна цена на офертата“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква з) от Директива[та за проспекта]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-242/13: Commerz Nederland, Съдебно решение от 17 септември 2014 г.
По необходимост ли следва да се изключи възможността предоставянето на гаранции от страна на дадено публично предприятие да се счита за действие на определени публични органи — което се изисква с оглед на квалификацията на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на членове 107 [ДФЕС] и 108 ДФЕС — при условие че съответната гаранция, какъвто е настоящият случай, е предоставена от (единствения) управител на публичното предприятие, който, въпреки че от частноправна гледна точка е разполагал с подобно правомощие, е действал самоволно, умишлено е държал в тайна предоставянето на тези гаранции и е нарушил разпоредбите на устава на публичното предприятие, тъй като не е поискал одобрението на надзорния съвет, и освен това следва да се приеме, че съответният публичноправен субект (в конкретния случай община Ротердам) не е искал да се предоставя съответната гаранция?
Ако възможността тези действия да се считат за извършени от публичните органи, не се изключва по необходимост, тези обстоятелства остават ли без значение за отговора на въпроса дали предоставянето на дадена гаранция може да се счита за действие на съответните публични органи, или сезираната юрисдикция следва да пристъпи към преценка на останалите признаци в подкрепа, съответно срещу възможността действията да се считат за извършени от тези публични органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/12: Essent Belgium, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Съвместима ли е с член 34 ДФЕС и с член 11 от Споразумението за ЕИП и/или с член 36 ДФЕС и с член 13 от Споразумението за ЕИП национална правна уредба като съдържащата се в Декрета за електроенергията, приложен с постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 25 февруари 2005 г. и с постановлението от 8 юли 2005 г., съгласно която:
— за доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители се предвижда задължение всяка година да представят на регулаторния орган определен брой зелени сертификати (член 23 от Декрета за електроенергията),
— VREG налага административна глоба на доставчиците на свързаните към разпределителната или преносна мрежа крайни потребители, когато те не са представили достатъчен брой зелени сертификати, за да изпълнят предвиденото за тях задължение за квоти във връзка с такива сертификати (член 37, параграф 2 от Декрета за електроенергията),
— изрично се предвижда, че гаранциите за произход от други страни могат да се признават при определени условия за изпълнение на задължението за квоти (член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановлението от 8 юли 2005 г.),
— VREG не може или не иска да вземе предвид гаранции за произход от Норвегия и Нидерландия и Дания и Дания/Швеция при липса на мерки за прилагане от страна на vlaamse regering, което да признава еднаквостта или равностойността на представянето на тези сертификати (член 25 от Декрета за електроенергията и член 15, параграф 1 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 25 февруари 2005 г., член 15 quater, параграф 2 от постановлението от 5 март 2004 г., изменено с постановление от 8 юли 2005 г.), като в конкретния случай VREG не е проверил наличието на еднаквост или равностойност,
— за целия период на действие на Декрета за електроенергията при проверката за изпълнение на задължението за квоти в действителност са вземани предвид само сертификати за произведена във Фламандския регион зелена електроенергия, докато за доставчиците на електроенергия на свързаните с разпределителната или преносна мрежа крайни потребители не е съществувала никаква възможност да докажат, че представените гаранции за произход от други държави — членки на Европейския съюз отговарят на условието за наличие на еднакви или равностойни гаранции за издаването на тези сертификати?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с член 5 от Директива 2001/77?
Съвместима ли е национална правна уредба като описаната с принципа на равно третиране и със забраната на дискриминация, съдържащи се по-специално в член 18 ДФЕС, в член 4 от Споразумението за ЕИП и в член 3 от Директива 2003/54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/13: Essent Energie Productie, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Следва ли член 41, параграф 1 от Допълнителния протокол и член 13 от Решение № 1/80 да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, според която предлагането за наемане на турски работници от предприятие, установено в друга държава членка, на предприятие ползвател, установено в първата държава членка, което използва тези работници за извършване на дадена работа за сметка на друго предприятие, установено в същата държава членка, е обвързано от условието тези работници да имат разрешително за работа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-413/13: FNV Kunsten Informatie en Media, Заключение от 11 септември 2014 г.
1) Следва ли разпоредбите относно конкуренцията от правото на [ЕС] да се тълкуват в смисъл, че клауза от колективен трудов договор, сключен между сдружения на работодатели и на работници и служители, съгласно която лицата на свободна практика, извършващи по договор за предоставяне на услуги същата работа за съответния работодател както обхванатите от действието на колективния трудов договор работници и служители, трябва да получават определено минимално възнаграждение, се изключва от приложното поле на член 101 ДФЕС именно защото това е предвидено в клауза от колективен трудов договор?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, посочената клауза изключва ли се от приложното поле на член 101 ДФЕС, ако (същевременно) има за цел подобряването на условията на труд на работниците и служителите, обхванати от действието на колективния трудов договор, и от значение ли е в това отношение обстоятелството дали условията на труд се подобряват пряко или само непряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/13: Verest и Gerards, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Член 63 ДФЕС трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която при прилагането на клауза за прогресивност, съдържаща се в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, предвижда доходите от неотдаден под наем недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, да се определят въз основа на неговата „наемна стойност“, докато доходите от такъв имот, намиращ се в първата държава членка, се определят въз основа на „кадастралния доход“ от него, като този доход обикновено е по-нисък от „наемната стойност“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-131/13: Schoenimport “Italmoda” Mariano Previti, Заключение от 11 септември 2014 г.
1) Трябва ли съгласно правото на Съюза националните административни и съдебни органи да откажат освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка, както и приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които след това са изпратени в друга държава членка, или възстановяване на ДДС, което следва от прилагането на член 28б, част А, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, когато въз основа на обективни данни е установено, че във връзка със съответните стоки е извършена измама с ДДС и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в нея, а националното право не предвижда в такива случаи възможност да се откаже освобождаване, приспадане или възстановяване?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, трябва ли да се откаже данъчно освобождаване, приспадане или възстановяване и в случаите, когато измамата с ДДС е извършена в друга държава членка (различна от държавата членка, от която са изпратени стоките) и данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за тази измама, докато в държавата членка на изпращане е изпълнило всички (формални) изисквания на националното право във връзка с данъчното освобождаване, приспадане или възстановяване и винаги е представяло на данъчните органи на тази държава членка всички необходими данни за стоките, изпращането и купувачите в държавата членка по местоназначение на тези стоки?
3) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, как трябва да се разбира изразът „е обложено“ в член 28б, част А, параграф 2, първо изречение от Шеста директива: посочването в законово предвидената справка-декларация по ДДС на дължимия в държавата членка по местоназначение ДДС за вътреобщностното придобиване или — при липсата на такова посочване — приемането от данъчните органи на държавата членка по местоназначение на мерки за отстраняване на този пропуск
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството, че съответната сделка е част от верига сделки, извършени с цел измама с ДДС в страната по местоназначение, и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.