Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Извършва ли независима икономическа дейност по смисъла на членове 9 и 10 от Директивата за ДДС член на надзорен съвет на фондация, който във връзка с условията на работа и възнаграждението е подчинен на надзорния съвет, но иначе не се намира във взаимоотношение на работодател и наето лице с надзорния съвет или с фондацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] във връзка с член 141 от [Регламент № 1234/2007] да се тълкува в смисъл, че предвиденият в тези разпоредби механизъм за контрол, включително в случаите на последваща проверка, има единствено за цел да се гарантира, че компетентните органи ще имат възможност да установят своевременно факти или обстоятелства във връзка с поредица от сделки, които факти или обстоятелства могат да породят съмнения относно верността на декларираните вносни цени CIF и да наложат извършването на по-задълбочена проверка
Или е вярно обратното, а именно че механизмът за контрол по член 3, параграфи 2, 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1484/95, включително в случаите на последваща проверка, следва да се тълкува в смисъл, че когато препродажба или препродажби са осъществени от вносителя на пазара на Общността на цена, по-ниска от декларираната вносна цена CIF за въпросната пратка с включени дължими вносни мита, тези препродажби не съответстват на предписаните условия (за пласиране) на пазара на Общността, така че дори само поради този факт се дължат допълнителни мита
Има ли значение за отговора на последния въпрос обстоятелството дали вносителят е препродал продуктите на цена, по-ниска от приложимата представителна цена
В това отношение има ли значение фактът, че представителната цена е изчислявана различно в периода преди 11 септември 2009 г. и в периода след тази дата
Има ли значение за отговора на тези въпроси обстоятелството дали купувачите в Съюза и вносителят са свързани лица
2) Ако от отговора на изложените в точка 1 въпроси следва, че препродажбата на загуба е достатъчна индикация за това, че декларираната вносна цена CIF трябва да бъде отхвърлена, как в такъв случай следва да се определи размерът на дължимите допълнителни мита
Трябва ли основата за това да се установи в съответствие с методите за определяне на митническата стойност в членове 29—31 от [Регламент № 2913/92]
Или тази основа следва да се установи единствено според приложимата представителна цена
Що се отнася до периода преди 11 септември 2009 г., допуска ли член 141, параграф 3 от [Регламент № 1234/2007] използването на приложимата в този период представителна цена
3) Ако от отговора на първия и втория преюдициален въпрос следва, че за възникването на задължението за заплащане на допълнителни мита е решаващо обстоятелството, че внесените продукти са препродадени на загуба на пазара на Общността, и че размерът на дължимите допълнителни мита трябва да се изчислява въз основа на представителната цена, то в такъв случай, като се има предвид [решение от 13 декември 2001 г., Kloosterboer Rotterdam, C‑317/99, EU:C:2001:681], съвместим ли е член 3, параграфи 2, 4 и 5 от [Регламент № 1484/95] с член 141 от Регламент (ЕО) № 1234/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 9, параграф 4 от [Регламент (EО) № 1371/2007] от 23 октомври 2007 година относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт, във връзка с член 2, буква а) и член 3 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че между предприятието превозвач и пътника винаги възниква договорно правоотношение, дори и когато пътникът ползва предоставяната от превозвача услуга, без да е закупил билет?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, разпростира ли се доктрината за защита срещу неравноправните клаузи и по отношение на пътник, който ползва обществено превозно средство без билет и поради това съгласно общите условия на превозвача, считани за общо задължителни, тъй като са с нормативен характер или тъй като са обнародвани чрез официалното им публикуване от държавата, той е длъжен да заплати надбавка към билета за превоз?
3) Изключва ли член 6 от Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори — съгласно който: „[д]ържавите членки определят изискването, включените неравноправни клаузи в договори между потребители и продавачи или доставчици да не са обвързващи за потребителя, при условията на тяхното национално право, и че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се изпълнява и без неравноправните клаузи“ — във всички случаи възможността съдът да изменя по своя преценка квалифицираната като неравноправна клауза или да прилага вместо нея общата правна уредба?
4) При отрицателен отговор на предходния въпрос, при какви обстоятелства националният съд може да пристъпи към изменяне на квалифицирана като неравноправна клауза или към прилагане на общата правна уредба?
5) Ако не е възможно да се даде абстрактен отговор на предходните въпроси, се поставя въпросът дали в случай че националният железопътен превозвач констатира, че даден пътник е нередовен и му наложи гражданскоправна санкция — чрез начисляването на добавка, платима в зависимост от конкретния случай като допълнение към редовния билет — но сезираният съд стигне до заключението, че изискването за добавка е неравноправно по смисъла на член 2, буква а) във връзка с член 3 от Директива 93/13, изключва ли член 6 от Директива 93/13 възможността съдът да обяви тази клауза за нищожна и да приложи общата правна уредба относно гражданската отговорност, за да бъдат поправени претърпените от националния железопътен превозвач вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 5, параграф 1, буква а) от [Директива 2003/109], който предвижда (по-специално) че за получаването на статут на дългосрочно пребиваващ гражданинът на трета страна трябва да докаже, че „разполага“ за себе си и за членовете на своето семейство на негова издръжка с устойчиви и редовни доходи, достатъчни за покриване на собствената му и тази на членовете на семейството му издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане на съответната държава членка, да се тълкува в смисъл, че за тази цел се имат предвид само „собствени доходи“ на гражданина на трета страна?
2) Или за тази цел е достатъчно доходите да са на разположение на гражданина на трета страна, без да се поставят изисквания относно произхода на тези доходи, така че те да могат да бъдат предоставени на гражданина на трета страна и от член на семейството или друго трето лице?
3) Ако отговорът на последния въпрос е утвърдителен, достатъчно ли е в този случай поето от трето лице задължение за финансово подпомагане, с което това трето лице се задължава да гарантира, че кандидатът за статут на дългосрочно пребиваващ „разполага със стабилни, редовни и достатъчни средства за издръжка на себе си и на членовете на семейството му на негова издръжка, така че да не бъде в тежест на публичните органи“, за да се докаже, че кандидатът може да разполага с доходи по смисъла на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Съвместим ли е член 10, буква в) и буква г), подточки i), ii) и v) от Директива 2014/24 с принципа на равенство, разглеждан евентуално във връзка с принципа на субсидиарност и с членове 49 и 56 ДФЕС, след като посочените в него услуги са изключени от приложното поле на правилата за възлагане на обществени поръчки по споменатата директива, а тези правила все пак гарантират пълната конкуренция и свободното движение при възлагането на обществени поръчки за услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 20, параграфи 1—3 от Директива [2013/33] да се тълкува в смисъл, че изчерпателно урежда случаите, в които може да бъде ограничена или отнета възможността за ползване на материалните условия на приемане, или от член 20, параграфи 4 и 5 [от тази директива] следва, че правото на материални условия на приемане може да бъде отнето и като санкция за сериозни нарушения на правилника на центровете за настаняване или за поведение, свързано с прояви на сериозно насилие?
2) Следва ли член 20, параграфи 5 и 6 [от посочената директива] да се тълкува в смисъл, че преди приемането на решение за ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия на приемане или за налагане на санкции и в рамките на тези решения държавите членки трябва да определят необходимите мерки за гарантиране на правото на достоен стандарт на живот за времето на лишаването, или тази разпоредба може да бъде спазена чрез система, при която след постановяване на решението относно ограничаване или отнемане на възможността за ползване на материалните условия за приемане се проверява дали на лицето, до което се отнася решението, се осигурява достоен стандарт на живот и евентуално в този момент се вземат коригиращи мерки?
3) Следва ли член 20, параграфи 4—6 [от Директива 2013/33] във връзка с членове 14, 21, 22, 23 и 24 […], както и във връзка с членове 1, 3, 4 и 24 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че мярка или санкция за временно (или окончателно) лишаване от правото на ползване на материалните условия на приемане може да бъде наложена на ненавършили пълнолетие лица, и по-специално на непридружено ненавършило пълнолетие лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Следва ли член 1, параграф 3 и член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], както и член 1, букви а) и б), член 3, параграфи 3 и 4 и член 25 от Рамково решение [2008/909] да се тълкуват в смисъл, че когато изпълняващата държава членка постави предаването на свой гражданин с цел наказателно преследване под условието да бъде предоставена гаранцията по член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], че съответното лице, след като бъде изслушано, ще бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи там евентуално наложено му в издаващата държава членка наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, издаващата държава членка в качеството си на издаваща държава трябва действително да върне съответното лице — след присъдата за налагане на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане е станала окончателна — едва след като са окончателно приключени и „всички други производства по отношение на деянието, във връзка с което е било поискано предаването“, като например производство по конфискация?
2) Следва ли член 25 от Рамково решение [2008/909] да се тълкува в смисъл, че когато държава членка е предала свой гражданин въз основа на предоставена гаранция по член 5, точка 3 от Рамково решение [2002/584], тя може в качеството си на изпълняваща държава в рамките на производството по признаване и изпълнение на съдебно решение, постановено спрямо това лице, да провери по изключение от член 8, параграф 2 от Рамково решение [2008/909] дали наложеното на това лице наказание лишаване от свобода съответства на наказанието, което би било наложено в изпълняващата държава за съответното престъпление, и при необходимост може съответно да адаптира наложеното наказание лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 6, параграф 1, [първа алинея] от Решение № 3/80, разглеждан във връзка с член 59 от Допълнителния протокол, да се тълкува в смисъл, че не допуска законова уредба на държава членка като член 4a от [TW], въз основа на която одобрено допълващо обезщетение се отнема, когато получаващото го лице се премести в Турция, независимо че това лице самó е напуснало територията на държавата членка?
Във връзка с това от значение ли е обстоятелството, че към момента на напускането на държавата членка заинтересованото лице повече няма право на пребиваване на основание на [Споразумението за асоцииране], но притежава разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС [на основание на Директива 2003/109]?
В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съгласно националното законодателство заинтересованото лице има възможност в срок от една година след напускането на държавата членка да се върне в нея, като поиска отново да му бъде отпуснато допълнително обезщетение, като тази възможност продължава да е налице, докато посоченото лице разполага с разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на ЕС [на основание на посочената директива]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.