Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Следва ли член 3 от Директивата за търговските марки да се тълкува в смисъл, че за да придобие отличителен характер (в случая чрез използване на марка на Бенелюкс) в резултат на използване, както е посочено в тази разпоредба, е необходимо знакът да бъде възприеман като търговска марка, преди датата на заявката, от релевантната публика в цялата територия на Бенелюкс и следователно в Белгия, Нидерландия и Люксембург?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Достатъчно ли е условието за регистрация, предвидено в член 3 от Директивата за търговските марки, да е изпълнено, ако знакът, в резултат на използването му, се възприема като търговска марка от релевантната част от публиката в съществена част от територията на Бенелюкс и може ли тази съществена част да бъде, например, само Нидерландия?
а) При преценката на отличителния характер, придобит чрез използване по смисъла на член 3 от Директивата за търговските марки, на знак – състоящ се от една или повече думи на официален език на територията на държава членка (или, както е в случая, на територията на Бенелюкс) – необходимо ли е да се вземат предвид езиковите региони в тази територия?
б) За регистрация като марка, при условие че са изпълнени другите изисквания за регистрация, достатъчно ли е/изисква ли се знакът да бъде възприеман като търговска марка от релевантната част от публиката в съществена част от езиковия регион на държавата членка (или, както е в случая, на територията на Бенелюкс), в който този език е официален език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Препятства ли правото на Общността, по-специално член 18 ЕО, национално законодателство, съгласно което, при обстоятелства като тези по главното производство, предоставянето на обезщетение за граждански жертви на войната се отказва единствено на основание, че заинтересованото лице, което притежава гражданството на съответната държава членка, е пребивавало не на територията на тази държава членка, а на територията на друга държава членка към момента на подаване на заявлението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1) Следва ли член 3a, буква а) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнението на общото ценово равнище на рекламодателите с това на конкурентите, при което се прави екстраполация въз основа на сравнение на цените на извадка от продукти, е недопустимо, доколкото във всички случаи създава впечатление, че рекламодателят е по-евтин по отношение на цялата си гама продукти, докато сравнението се отнася само до ограничена извадка от продукти, освен ако рекламата не позволява да се установи кои и колко продукти на рекламодателя, от една страна, и на конкурентите, използвани в сравнението, от друга страна, са били сравнени, и не позволява да се установи къде се намира всеки конкурент, засегнат от сравнението, и какви са неговите цени в сравнение с тези на рекламодателя и на другите конкуренти, използвани в сравнението?
2) Следва ли член 3a, буква б) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама е допустима само ако сравнението се отнася до отделни стоки или услуги, които удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел, с изключение на продуктови селекции, дори ако тези селекции като цяло, а не непременно по отношение на всеки компонент, удовлетворяват едни и същи нужди или са предназначени за една и съща цел?
3) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че сравнителната реклама, при която се прави сравнение на цените на продукти или на общото ценово равнище на конкурентите, ще бъде обективна само ако изброява продуктите и цените, които се сравняват, на рекламодателя и на всички конкуренти в сравнението и позволява да се установят цените, прилагани от рекламодателя и неговите конкуренти, като в този случай всички продукти, използвани в сравнението, трябва да бъдат изрично посочени за всеки отделен доставчик?
4) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че дадена характеристика в сравнителната реклама ще отговаря на изискването за проверимост по тази разпоредба само ако тази характеристика може да бъде проверена по отношение на нейната точност от лицата, към които е насочена рекламата, или е достатъчно, ако характеристиката може да бъде проверена от трети лица, към които рекламата не е насочена?
5) Следва ли член 3a, буква в) от Директива 84/450/ЕИО (въведен с Директива 97/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаващата реклама с цел включване на сравнителната реклама) да се тълкува в смисъл, че цената на продуктите и общото ценово равнище на конкурентите сами по себе си са проверими характеристики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли самостоятелно заето лице, което е упълномощено да сключи един-единствен договор (чартър за кораб), който се подновява всяка година и по силата на който, във връзка с подновяването на чартъра, годишните преговори за фрахт (с изключение на 1999 г. за периода от 1994 до 2000 г.) се водят между собственика на кораба и трето лице, а резултатът от тези преговори се записва от посредника в допълнение към договора, да се счита за търговски агент по смисъла на Директива 86/653?
Ако трябва да се определи дали съществува договор за търговско представителство, има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че възнаграждение (комисионна) в размер на 2,5 % от чартъра е изплащано в продължение на много години и/или че член 7, параграф 1 от Директивата се отнася до „сключени сделки“ и до съществуването на право на (тази) комисионна „когато сделката е сключена с трето лице, което [посредникът] преди това е придобил като клиент за сделки от същия вид“?
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че член 17 от Директивата се отнася до „клиенти“ вместо до „клиент“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
1. Приложим ли е член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс в редакцията му след изменението с Регламент № 2700/2000 към митническо задължение, което е възникнало и за което е започната процедура по последващо събиране преди влизането в сила на този регламент?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително: представлява ли сертификат EUR.1, за който не може да се докаже, че е действително неправилен, тъй като произходът на стоките, за които е издаден, не може да бъде установен при последваща проверка и на тази основа стоките са лишени от преференциално третиране, „неправилен сертификат“ по смисъла на новата редакция на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс и ако не е така, може ли заинтересованото лице все пак да се позове на тази разпоредба?
3. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително: кой носи тежестта на доказване, че сертификатът EUR.1 е издаден въз основа на невярна информация, предоставена от износителя, или, алтернативно, кой трябва да докаже, че е било очевидно, че издаващите органи са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на условията за предоставяне на преференциално третиране?
4. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: може ли заинтересованото лице да се позове на член 220, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс в редакцията му преди 19 декември 2000 г. в ситуация, при която впоследствие не може да се установи дали към момента на издаване митническите органи са имали основателни причини да издадат сертификат EUR.1 и са били прави да го издадат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли член 54 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение да се тълкува в смисъл, че може да се прилага в производство пред белгийски съд по отношение на лице, срещу което е образувано наказателно преследване в Белгия след 25 март 2001 г. пред наказателен съд за същите деяния, за които това лице е осъдено с решение на норвежки наказателен съд от 2 октомври 2000 г., и когато наложеното наказание вече е изтърпяно, при положение че съгласно член 2, параграф 1 от Споразумението член 54 от Конвенцията следва да се прилага и изпълнява от Норвегия едва от 25 март 2001 г.?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Следва ли член 54 от Конвенцията, тълкуван във връзка с член 71 от нея, да се разбира в смисъл, че престъпленията по притежание с цел износ и внос по отношение на едни и същи наркотични вещества и психотропни вещества от всякакъв вид, включително канабис, и които се преследват като износ и внос съответно в различни държави, подписали Конвенцията, или където Шенгенското acquis се прилага и изпълнява, се считат за „същите деяния“ по смисъла на член 54?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Дали член 2, параграф 3 от Решение 2003/199/ЕО е валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Съвместима ли е с правото на Общността и по-специално с членове 25 и 90 ЕО такса, като разглежданата в главното производство, която се събира от оператор в държава членка за разтоварване на скариди с риболовен съд, регистриран в тази държава членка, и се използва за финансиране на сита и машини за белене на скариди в тази държава членка, ако таксата е дължима и за скариди, разтоварени от такъв оператор другаде в Общността?
Влияе ли отговорът на този въпрос от някое от следните обстоятелства:
а) къде са уловени скаридите;
б) дали след разтоварването другаде в Общността скаридите се транспортират до държавата членка, в която е регистриран риболовният съд;
в) дали след като скаридите са разтоварени другаде в Общността, плащането за пресяване и белене се извършва и на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Прилагат ли се членове 217—232 от Митническия кодекс — това са разпоредбите на глава 3 („Събиране на размера на митническото задължение“) от дял VII („Митническо задължение“), като посочената глава 3 се състои от раздел 1 („Осчетоводяване и съобщаване на размера на задължението на длъжника“ — членове 217—221) и раздел 2 („Срок и процедури за плащане на размера на задължението“ — членове 222—232) — към събирането на митническо задължение, което е възникнало преди 1 януари 1994 г., но чието събиране не е било предприето или започнато преди 1 януари 1994 г.?
Ако да, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да се извършва след осчетоводяването на размера на митата, или, с други думи, трябва ли съобщаването, предвидено в член 221 от Митническия кодекс, винаги да бъде предшествано от осчетоводяване на митата?
Води ли закъснялото съобщаване на размера на митата на длъжника — тоест съобщаване, извършено след изтичането на тригодишния срок, предвиден в първоначалната редакция на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс (в сила преди неговата замяна [считано от 19 декември 2000 г.] с член 1.17 от Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. за изменение на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността [ОВ 2000 L 311, стр. 17]), въпреки че митническите органи действително са били в състояние да определят в рамките на този тригодишен срок точния размер на законно дължимите мита — до невъзможност за събиране на съответното митническо задължение, до заличаване на съответното митническо задължение или до друг правен резултат?
Длъжни ли са държавите членки да определят начина, по който трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника?
Ако да, може ли държавата членка, която не е уточнила как трябва да се извършва съобщаването на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, на длъжника, да твърди, че всеки документ, в който е посочен размерът на митата и който (след осчетоводяването) е бил съобщен на длъжника, може да представлява съобщаване на длъжника на размера на митата, както е предвидено в член 221 от Митническия кодекс, дори ако този документ по никакъв начин не се позовава на член 221 от Митническия кодекс или не посочва, че се отнася до съобщаване на длъжника на размера на дължимите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.