всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландски

Автентичен език на производството – нидерландски

Дело C-533/08: TNT Express Nederland, Заключение от 28 януари 2010 г.

1) Трябва ли член 71, параграф 2, буква б), втора алинея от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че i) режимът на признаване и изпълнение по Регламент № 44/2001 отстъпва на този по специалната конвенция само ако режимът по специалната конвенция предвижда да бъде прилаган изключително, или че ii) ако са едновременно приложими условията за признаване и изпълнение, предвидени в специалната конвенция и в Регламент № 44/2001, трябва да се прилагат винаги условията на специалната конвенция, а тези на Регламент № 44/2001 да не се прилагат, дори ако специалната конвенция не предвижда, че има изключително действие по отношение на други международни правила за признаване и изпълнение
2) Компетентен ли е Съдът с цел предотвратяване на противоречиви съдебни решения в посочения в първия въпрос случай на стълкновение на норми, да тълкува — по обвързващ за юрисдикциите на държавите членки начин — Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г.(CMR), когато се касае за областта, уредена от член 31 от тази конвенция
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, а също и на първия въпрос, подточка i), трябва ли режимът на признаване и изпълнение съгласно член 31, параграфи 3 и 4 от Конвенцията CMR да се тълкува в смисъл, че Конвенцията не предвижда, че има изключително действие, и оставя свобода за прилагането на други международни правила за изпълнение, които подобно на Регламент № 44/2001 позволяват признаването и изпълнението на съдебни решения
4) Дава ли член 31, параграфи 3 и 4 от Конвенцията CMR право на съда на държавата, в която се иска признаване, сезиран с молба за допускане на изпълнение, да контролира дали съдът на държавата по произход е имал международна компетентност да разгледа правния спор
5) Трябва ли член 71, параграф 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при стълкновение между правилата за висящо производство на Конвенцията CMR и тези на Регламент № 44/2001 правилата за висящо производство на Конвенцията CMR имат предимство пред тези на Регламент № 44/2001
6) Отнасят ли се поисканото в настоящия случай в Нидерландия установяване и поисканото в Германия обезщетение до „същото“ по смисъла на член 31, параграф 2 от Конвенцията CMR?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/09: Oracle Nederland, Заключение от 28 януари 2010 г.

Неспазване на изискването за достатъчно определяне на категориите стоки и услуги, за които се изключва правото на приспадане на ДДС
Недопустимост на частично изключване на правото на приспадане на ДДС по силата на национална правна уредба, приета преди влизането в сила на Шеста директива
Недопустимост на изменение на съществуващо изключение от правото на приспадане на ДДС след влизането в сила на Шеста директива, когато това изменение може да разшири обхвата на изключението

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-470/08: van Dijk, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.

Задължава ли общностното право арендатора след изтичането на договора за аренда да върне на арендодателя земите, които са му били отдадени под аренда, заедно с правата на плащане, учредени във връзка с тези земи или отнасящи се до тях, или да му заплати обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-431/09: Airfield и Canal Digitaal, Определение от 6 януари 2010 г.

Приложими ли са условията за съединяване на дела по член 43 от Процедурния правилник на Съда при наличие на тъждество на предмета на производства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-432/09: Airfield, Определение от 6 януари 2010 г.

Съществува ли процесуална необходимост от съединяване на двете дела с оглед на тяхната предметна свързаност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-45/08: Spector Photo Group и Van Raemdonck, Съдебно решение от 23 декември 2009 г.

1) Представляват ли разпоредбите на Директива [2003/06], и по-конкретно член 2 от нея, пълна хармонизация — като се изключат разпоредбите, които изрично допускат държавите членки свободно да прилагат свои мерки — или в своята цялост се отнасят до минимална хармонизация?
2) Следва ли член 2, параграф 1 от Директива [2003/06] да се разбира в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че лице по член 2, [параграф 1], първа алинея, [което] разполага с вътрешна информация, придобива или продава или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка финансовите инструменти, за които се отнася вътрешната информация, означава, че това лице използва посочената вътрешна информация?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос следва ли да се приеме, че за целите на прилагането на член 2 от Директива [2003/06] е необходимо да е взето съзнателно решение за използването на вътрешната информация?
В случай че едно такова решение може и да не е писмено, необходимо ли е решението за използване да произтича от обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин, или е достатъчно тези обстоятелства да могат да се разбират в такъв смисъл?
4) Ако за определяне на съразмерността на административна санкция, посочена в член 14 от Директива [2003/06], следва да се вземе предвид реализираната печалба, трябва ли да се приеме, че публичното оповестяване на информация, която следва да се квалифицира като вътрешна, действително е повлияло чувствително на курса на финансовия инструмент?
При утвърдителен отговор какво трябва да е установеното минимално ниво на промяна на курса, за да може тази промяна да се определи като чувствителна?
5) Независимо от това дали промяната на курса след публичното оповестяване на информацията е чувствителна или не, какъв период от време след публичното оповестяване на информацията трябва да се вземе предвид, за да се определи нивото на промяна на курса и към кой момент следва да се оцени реализираната имуществена печалба за целите на определяне на подходяща санкция?
6) С оглед на проверката на съразмерността на санкцията следва ли член 14 от Директива [2003/06] да се разбира в смисъл, че ако държава членка е предвидила възможност към административната санкция да се прибави наказателноправна санкция, за целите на преценката на съразмерността на санкцията трябва да се вземе предвид тази възможност и/или размерът на наказателноправна санкция с имуществен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-258/08: Ladbrokes Betting & Gaming и Ladbrokes International, Заключение от 17 декември 2009 г.

Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, което предоставя изключително право за организиране и експлоатация на хазартни игри на едно-единствено публичноправно образувание, като по този начин изключва достъпа на оператори, установени в други държави членки, до този пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-203/08: Sporting Exchange, Заключение от 17 декември 2009 г.

1) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставяне по Интернет — да предоставя същите услуги по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?
2) Може ли тълкуването на член 49 EО, и по-специално на принципа на равнопоставеност и на произтичащото от него задължение за прозрачност, което Съдът дава по няколко свързани с концесии дела, да се приложи и по отношение на процедурата за предоставяне на разрешение за предлагане на услуги в областта на хазартни игри в условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор?
3) а) В условията на законово установена система за разрешение за един-единствен оператор удължаването на срока на разрешението на настоящия му притежател, без да се даде възможност на евентуални конкуренти да се съревновават с него, може ли да бъде подходящо и пропорционално средство за съобразяване с императивните съображения от общ интерес, които Съдът приема като основание за ограничаване на свободното движение в областта на предлагането на услуги, свързани с хазартни игри
В случай на утвърдителен отговор, при какви условия?
б) Има ли значение за отговора на трети въпрос, буква а) дали на втория въпрос се дава утвърдителен или отрицателен отговор?
1) Ограничителна национална политика в областта на хазартните игри — която е насочена към направляване на желанието за игра и която действително допринася за постигането на преследваните със съответната национална правна уредба цели, а именно овладяване на пристрастеността към залагания и провеждане на борба с измамите, като благодарение на регламентираното предлагане на хазартни игри залаганията запазват (много) по-ограничени размери, което не би било така без наличието на национална система за регулиране — отговаря ли на изведеното от практиката на Съда на Европейските общности, и по-специално от Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Gambelli [и др.] (C‑243/01, Recueil, стр. I‑13031) условие, че тази политика следва да ограничава свързаните със залагания дейности по последователен и систематичен начин, дори и ако на притежателя или на притежателите на разрешение е позволено да правят предлаганите от тях хазартни игри привлекателни, като въвеждат нови хазартни игри, прибягват до реклама, за да привличат вниманието на широк кръг потребители върху предлаганите от тях хазартни игри, което да им позволява да отклоняват (потенциални) участници от незаконното предлагане на хазартни игри (вж. Решение от 6 март 2007 г. по дело Placanica [и др.], C‑338/04, C‑359/04 и C‑360/04, Сборник, стр. I‑1891, точка 55, in fine)?
2) а) Ако се приеме, че дадена национална правна уредба на политиката относно хазартните игри е съвместима с член 49 EО, трябва ли, за да я приложи в даден конкретен случай, националният съд винаги да разглежда въпроса дали мярката, която следва да бъде приета — като например разпореждането посредством наличен за тази цел софтуер да се отнеме достъпът до интернет сайт на лица, пребиваващи в съответната държава членка, за участие в хазартни игри, които се предлагат на този сайт — сама по себе си отговаря, при обстоятелствата на конкретния случай, на условието действително да съответства на целите, посочени с оглед обосноваване на националната правна уредба, както и да разглежда въпроса дали произтичащото от тази правна уредба и от нейното прилагане ограничение на свободното предоставяне на услуги не е непропорционално спрямо тези цели?
б) Налага ли се да се даде различен отговор на втория въпрос, буква а), когато мярката, която трябва да се приеме, не е поискана и наложена от националните органи с оглед гарантиране на спазването на националната правна уредба, а е поискана в рамките на гражданско производство, по което притежаващият необходимото разрешение организатор на хазартни игри иска тя да бъде приета, позовавайки се на извършен срещу него незаконосъобразен от гледна точка на гражданското право акт, състоящ се в неспазване от насрещната страна на съответната национална правна уредба и в придобиването по този начин от нея на нелоялно предимство спрямо страната, която притежава необходимото разрешение?
3) Трябва ли член 49 EО да се тълкува в смисъл, че вследствие на прилагането му компетентният орган на държава членка на основание на действащата на територията ѝ затворена система за издаване на разрешения за предлагане на услуги в областта на хазартните игри не може да забрани на лицето — което предлага тези услуги и на което в друга държава членка вече е издадено разрешение за предоставянето им по Интернет — да ги предоставя по Интернет и в посочената по-горе първа държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-41/09: Комисия/Нидерландия, Определение от 20 ноември 2009 г.

Подлежи ли на допускане молба за встъпване, подадена след изтичане на срока по член 93, параграф 1 от Процедурния правилник, на основание параграф 7 на същия член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-461/08: Don Bosco Onroerend Goed, Съдебно решение от 19 ноември 2009 г.

Следва ли член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква а) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че е освободена или не от ДДС доставката на поземлен имот, в който се намира сграда, която трябва да бъде разрушена, за да се извърши по местонахождението ѝ ново строителство, и чието разрушаване вече е започнало преди тази доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form