Нидерландски
Автентичен език на производството – нидерландски
Дело C-218/09: SGS Belgium и др., Съдебно решение от 18 март 2010 г.
Трябва ли изразът „непреодолима сила“, съдържащ се в член 5, параграф 3 от Регламент № 3665/87 […], да се тълкува в смисъл, че по принцип развалянето на товар с говеждо месо по време на превозването, което е осъществено в подходяща опаковка и в хладилен контейнер, поддържащ непрекъснато изискваната температура, представлява случай на непреодолима сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/08: Monsanto Technology, Заключение от 9 март 2010 г.
1. Трябва ли член 9 от Директива 98/44/ЕО […] да се тълкува в смисъл, че позоваване на предоставяната по тази разпоредба закрила може да се направи и в случай като разглеждания в настоящото производство, при който продуктът (ДНК последователност) е част от внесен в Европейския съюз материал (соево брашно) и към момента на твърдяното нарушение не изпълнява своята функция, но я е изпълнявал (в растението соя) или е възможно — след изолирането му от материала и внасянето му в клетката на даден организъм — отново да изпълнява функцията си?
2. Като се има предвид наличието на описаната в искане 6 на патент […] ДНК последователност в соевото брашно, внесено в Общността от Cefetra и ACTI, и като се има предвид, че тази ДНК е включена в състава на соевото брашно по смисъла на член 9 от Директива […] и не изпълнява повече своята функция в него: допуска ли предоставяната от директивата, и по-специално от член 9, закрила на патент за биологичен материал, националното патентно законодателство да предоставя (в допълнение) абсолютна закрила на продукта (ДНК) в това му качество, независимо от това дали тази ДНК изпълнява своята функция, и следователно трябва ли предоставяната от член 9 закрила да се разглежда като изчерпателна в уредения от тази разпоредба случай, в който продуктът се състои от генетична информация или съдържа генетична информация и е включен в състава на материала, в който се съдържа генетичната информация?
3. От значение за отговора на предходния въпрос ли са обстоятелствата, че патент […] е заявен и издаден (на 19 юни 1996 г.) преди приемането на Директива […] и че такава абсолютна закрила на продукта се е предоставяла по националното патентно право преди приемането на директивата?
4. Може ли при отговорите на предходните въпроси да се вземе под внимание Споразумението ТРИПС, по-специално членове 27 и 30 от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-578/08: Chakroun, Съдебно решение от 4 март 2010 г.
Трябва ли изразът „прибягва до системата за социално подпомагане“, съдържащ се в член 7, параграф 1, буква в) от [Директива 2003/86/ЕО], да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат правна уредба в областта на събиране на семейството, съгласно която то се отказва на кандидат за събиране на семейството, който е доказал, че разполага със стабилни и регулярни финансови средства, които са достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, но който предвид своите доходи все пак може да иска помощ по силата на специалното подпомагане, за да покрие конкретни и индивидуално определени разходи, необходими за неговата издръжка, да иска освобождаване от данъци, предоставяно според доходите от местните власти, или да иска по отношение на него да бъдат приети мерки за подпомагане на доходите в рамките на общинската политика, свързана с ниските доходи [„minimabeleid“]?
Трябва ли [Директива 2003/86/ЕО], и по-конкретно член 2, буква г) от нея, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска национална правна уредба, в която при прилагането на съдържащите се в член 7, параграф 1, буква в) условия по отношение на доходите се прави разграничение според това дали семейните връзки са възникнали преди или след влизането на пребиваващото лице на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/10: Vlaamse Dierenartsenvereniging и Janssens, Определение от 2 март 2010 г.
Следва ли сходните по предмет преюдициални дела да бъдат обединени в едно производство съгласно процесуалните правила на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/10: Vlaamse Dierenartsenvereniging, Определение от 2 март 2010 г.
Съществува ли основание за съединяване на дела, които са свързани по предмет, съгласно член 43 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/08: X Holding, Съдебно решение от 25 февруари 2010 г.
Трябва ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност националната правна уредба на държава членка […], съгласно която дружество майка и дъщерното му дружество могат да изберат дължимият от тях данък да бъде събиран на равнището на установеното в тази държава членка дружество майка така, както ако ставаше въпрос за едно-единствено данъчнозадължено лице, да предоставя този избор само на дружествата, които за целите на облагането на тяхната печалба попадат в обхвата на данъчната компетентност на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-7/10: Kahveci и Inan, Определение от 9 февруари 2010 г.
Допустимо ли е съединяване на съдебни производства, които са свързани по предмет, съгласно приложимите процедурни правила на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/10: Inan, Определение от 9 февруари 2010 г.
Съществува ли процесуална възможност за съединяване на дела с оглед връзката между тях по предмет по реда на член 43 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/08: Direct Parcel Distribution Belgium, Съдебно решение от 28 януари 2010 г.
1) Являва ли се вземането под отчет, предвидено в член 221 от [Митническия кодекс], вземане под отчет по смисъла на член 217 [от този кодекс], който предвижда че размерът на сборовете трябва бъде вписан от митническите органи в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, как трябва да се тълкува разпоредбата на член 217 от [Митническия кодекс], съгласно която размерът на сборовете „трябва да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация […]“
Свързани ли са с него определени минимални технически или формални изисквания или [посоченият член] оставя изцяло на преценката на държавите членки приемането на по-подробни разпоредби относно практиката на вземане под отчет на размера на сборовете, без да налага минимални изисквания
Трябва ли това вземане под отчет да се разграничава от вписването на размера на сборовете при осчетоводяването на собствените ресурси по смисъла на член 6 от [Регламент № 1150/2000]?
3) Трябва ли член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че уведомяването по подходящ начин на длъжника за размера на сборовете от митническите органи може да се разглежда като уведомяване на длъжника за размера на сборовете по смисъла на [този член] само когато размерът на сборовете е бил взет под отчет, преди длъжникът да бъде уведомен за него
Как, освен това, трябва да се разбира изразът „по подходящ начин“ [в посочения член]?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, може ли да се приеме наличието на презумпция в полза на държавата, според която вземането под отчет на размера на сборовете е било извършено, преди длъжникът да бъде уведомен за този размер
Може ли националният съд да се основе на презумпция за истинност на декларацията на митническите органи, според която размерът на сборовете е бил взет под отчет преди уведомяването на длъжника за този размер или посочените органи трябва във всеки конкретен случай да представят пред националния съд писмено доказателство за вземането под отчет на размера на сборовете?
5) Трябва ли вземането под отчет на размера на сборовете да се извършва преди уведомяването на длъжника за този размер съгласно член 221, параграф 1 от [Митническия кодекс] под страх от недействителност или погасяване на правото на събиране на митническите сборове или на правото на принудително събиране на последните
С други думи, трябва ли [този член] да се тълкува в смисъл, че ако длъжникът е бил уведомен по подходящ начин от митническите органи за размера на сборовете, но посоченият размер на сборовете не е бил взет под отчет [от тези органи] преди длъжникът да бъде уведомен за него, същият размер не може повече да бъде събран, което води до това, че за да могат все пак да съберат разглеждания размер, митническите органи трябва да уведомят по подходящ начин длъжника за него, след като последният е бил взет под отчет, и то ако това взимане под отчет е осъществено в рамките на погасителния давностен срок, предвиден в [посочения член]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос, каква е последицата от заплащането от длъжника на размера на сборовете, за който той е бил уведомен, без да е извършено предварително вземане под отчет
Трябва ли платеното да се разглежда като недължимо платено, което може да получи обратно от държавата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/08: X Holding и Oracle Nederland, Заключение от 28 януари 2010 г.
1) Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива и член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която е искала да използва предоставената в тези членове възможност да изключи (да продължи да изключва) приспадането по отношение на категориите разходи, описани като „осигуряване на превозно средство за лично ползване“, е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, допускат ли член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална разпоредба като разглежданата, която е приета преди влизането в сила на тази директива и съгласно която данъчнозадълженото лице не може да приспадне изцяло ДДС, заплатен при получаването на определени стоки и услуги, които са използвани отчасти за стопански, отчасти за лични цели на персонала, а може да приспадне само частта от ДДС, заплатена за стоките и услугите, използвани за стопански цели?
1) Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива и член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която е искала да се използва предоставената с тези членове възможност да изключи (да продължи да изключва) приспадането за категориите разходи, описани по следния начин:
– „за осигуряване на храна и напитки на персонала на предприемача“,
– „за рекламни или други подаръци на лица, които ако бяха длъжни да платят съответния данък върху добавената стойност, нямаше да могат да приспаднат целия този данък или поне съществена част от него“,
– „за осигуряване на жилища на персонала на предприемача“,
– „за организиране на отдих на персонала на предприемача“,
е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос по отношение на някоя от посочените категории разходи, допустима ли е съгласно член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална разпоредба като разглежданата, която е приета преди влизането в сила на тази директива и съгласно която при получаването на определени стоки и услуги данъчнозадълженото лице няма право изцяло да приспадне заплатения ДДС, защото за тях е била фактурирана цена с ДДС, а има право на приспадане само до размера на заплатения по тези доставки данък.
3) Когато по отношение на „осигуряването на храна и напитки“ условието за посочване на категория достатъчно определени стоки и услуги е изпълнено, забранява ли член 17, параграф 6 от Шеста директива да се измени съществуващо изключение от правото на приспадане, така че по принцип да се ограничи неговият обхват, ако обаче поради общия характер на изменения режим не е изключена възможността в конкретен случай и за конкретна данъчна година да се разшири обхватът на това изключение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.