Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-96/20: Ordine Nazionale dei Biologi и др., Съдебно решение от 10 март 2021 г.
Следва ли член 9, параграф 2 от Директива 2002/98/ЕО за определяне на стандартите за качество и безопасност при вземането, диагностиката, преработката, съхранението и разпределянето на човешка кръв и кръвни съставки да се тълкува в смисъл, че като посочва сред останалите минимални условия за квалификация за достъпа до функцията на отговорно лице за център за трансфузионна хематология притежаването на диплома за висше образование „в областта на медицината или биологичните науки“, предоставя пряко на лицата с диплома в двете дисциплини правото да могат да упражняват функцията на отговорно лице за център за трансфузионна хематология?
Позволява ли правото на Съюза, или е пречка националното право да изключи възможността посочената функция на отговорно лице за център за трансфузионна хематология да се изпълнява от лица с диплома по биологични науки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/19: Poste Italiane, Съдебно решение от 3 март 2021 г.
Следва ли член 106, параграф 2 ДФЕС и член 107 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на национални правила, които задължават концесионерите, натоварени със събирането на общинския данък върху недвижимите имоти (ICI), да разполагат с разплащателна сметка, открита на тяхно име в Poste Italiane, за да могат данъчнозадължените лица да внасят този данък и да заплащат комисиона за управлението на посочената разплащателна сметка, като се има предвид, че Комисията не е била уведомена за тези правила на основание член 108, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 102 ДФЕС национална правна уредба, която предвижда задължение за концесионерите, натоварени със събирането на ICI, да заплащат едностранно определена от Poste Italiane комисиона за управление на пощенската разплащателна сметка, която те са длъжни да открият към тази институция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/19: Комисия/Италия и др., Съдебно решение от 2 март 2021 г.
Допуснал ли е Общият съд грешка при прилагане на правото, като е наложил на Европейската комисия по-строги изисквания за доказване на отговорността на държавата и използването на държавни ресурси при частноправни образувания, отколкото предвижда съдебната практика по член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изопачил ли е Общият съд фактите и италианското право при анализа на правомощията на Banca d’Italia и характера на вноските във FITD, като по този начин е допуснал грешка в правната квалификация на спорните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/19: UBS Real Estate, Заключение от 25 февруари 2021 г.
Допуска ли правото на Съюза — и по-конкретно разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното движение на капитали, както се тълкуват от Съда — прилагането на разпоредба от националното право като тази на член 35, параграф 10-ter от Декрет закон № 223/2006 (в частта, в която предвижда, че данъчните облекчения за данъка за придобиване на недвижим имот и за такса вписване в имотния регистър се прилагат само за инвестиционните фондове за недвижими имоти от затворен тип)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/21: Sea Watch, Определение от 25 февруари 2021 г.
Приложими ли са предпоставките за разглеждане на преюдициално дело по бързото производство по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник при наличие на правна несигурност и легитимен интерес за бързина?
Могат ли същественият характер на спора, броят на засегнатите лица и последиците, включително човешкото измерение, да представляват изключително обстоятелство, обосноваващо прилагане на бързо производство?
Длъжен ли е националният съд, сезиран със спор по правото на Съюза, да наложи обезпечителни мерки, ако това е необходимо за гарантиране на пълното действие на последващото съдебно решение, и следва ли да не прилага национални норми, които биха възпрепятствали това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/19: Silcompa, Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.
Следва ли член 12, параграф 3 от Директива 76/308 във връзка с член 20 от Директива 92/12 да се тълкува в смисъл, че в рамките на действие за оспорване на мерките по изпълнение, предприети в държавата членка по местонахождение на запитвания орган, компетентният орган на тази държава членка може да откаже да уважи молбата за събиране на акцизи, подадена от компетентните органи на друга държава членка, по отношение на стоки, изведени неправомерно от режим на отложено плащане, по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 92/12, и основана на същите сделки за износ, за които вече е събран акциз в държавата членка по местонахождение на запитвания орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-640/19: Azienda Agricola Ambrosi Nicola Giuseppe и др., Съдебно решение от 4 февруари 2021 г.
Трябва ли членове 1—3 от Регламент № 856/84, член 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 3950/92, член 1, параграф 1 и член 5 от Регламент № 1788/2003 и членове 55, 64 и 65 от Общия регламент за ООП и приложенията към тях, доколкото се отнасят до защитата на равновесието между търсенето и предлагането на мляко и млечни продукти на пазара на ЕС, да се тълкуват в смисъл, че изключват от изчисляването на „квотите за мляко“ производството за износ в държави извън ЕС на сирена със ЗНП в съответствие с целите за защита, определени за посочените продукти в член 13 от Регламент № 2081/92, потвърдени в членове 4 и 13 от Регламент № 510/2006 и на Регламент № 1151/2012, в изпълнение на принципите, посочени в членове 32 ДФЕС, 39 ДФЕС, 40 ДФЕС и 41 ДФЕС?
При утвърдителен отговор, допуска ли посочената правна уредба, тълкувана в този смисъл, включване на индивидуални референтни количества на квотите за мляко за производство на сирена със ЗНП, предназначени за износ извън Съюза, както е предвидено в член 2 от Декрет-закон № 49/2003 и в член 2 от Закон № 468/1992 в частта, възпроизведена в посочения по-горе член 2 от Декрет-закон № 49/2003?
При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че това тълкуване е неправилно: противоречат ли членове 1—3 от Регламент № 856/84, член 1 и член 2, параграф 1 от Регламент № 3950/92, член 1, параграф 1 и член 5 от Регламент № 1788/2003, членове 55, 64 и 65 от Общия регламент за ООП и приложенията към тези регламенти (заедно с италианските национални норми за транспониране, установени в член 2 от Декрет-закон № 49/2003 и член 2 от Закон № 468/1992, в частта, възпроизведена в посочения по-горе член 2 от Декрет-закон № 49/2003), включващи и неизключващи от изчисляването на количеството, разпределено на държавите членки, млякото, използвано за производство на сирена със ЗНП, изнесени или предназначени за пазарите на страните извън ЕС до размера на посочения износ, на защитата, предвидена в Регламент ЕИО № 2081/1992, който закриля продуктите със ЗНП, и по-специално с оглед на член 13, потвърден с Регламент (ЕИО) № 510/2006 и с Регламент № 1151/2012, както и с оглед на целите на защита съгласно член 4 от него, и противоречат ли освен това на член 32 ДФЕС, член 39 ДФЕС, член 40 ДФЕС и член 41 ДФЕС и на принципите на правна сигурност, [защита на] оправданите правни очаквания, пропорционалност и недискриминация, както и на свободна икономическа инициатива за целите на износа към държави извън ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/19: FIGC и Consorzio Ge.Se.Av., Съдебно решение от 3 февруари 2021 г.
1) а) Може ли въз основа на характеристиките на националната правна уредба в областта на спорта [FIGC] да се квалифицира като публичноправна организация, тъй като е създадена с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които нямат промишлен или търговски характер?
б) Изпълнен ли е по-специално телеологичният критерий за организацията по отношение на [FIGC] дори при липсата на формален акт за създаване на публична администрация и въпреки че [FIGC] е организирана на принципа на членството, поради включването ѝ в правна уредба в даден сектор (на спорта), организирана по модели с публичен характер, и обвързването със спазване на принципите и правилата, разработени от [CONI] и от международните спортни организации, чрез признаването за спортни цели на националния публичноправен субект?
в) Може ли също така този критерий да се установи по отношение на спортна федерация като [FIGC], притежаваща капацитет за самофинансиране, във връзка с дейност като разглежданата по делото, която няма публично значение, или вместо това за определяща трябва да се счита необходимостта във всички случаи да се гарантира прилагането на правилата за конкурентно възлагане на трети лица на всички видове договори на този субект?
2) а) Въз основа на правоотношенията между тях, има ли CONI доминиращо влияние над FIGC, в светлината на законовите правомощия за признаване на дружеството за спортни цели, за одобряване на годишните бюджети и за надзор върху управлението и правилното функциониране на органите и за назначаване на временен управител на субекта?
б) От друга страна обаче, достатъчни ли са тези правомощия, за да се установи наличието на критерия за доминиращо публично влияние, присъщо на публичноправната организация, поради квалифицираното участие на председателите и на представителите на спортните федерации в основните органи на [CONI]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/19: Consob, Съдебно решение от 2 февруари 2021 г.
Следва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включително в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с „наказателен“ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/19: Sisal, Заключение от 21 януари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от Декрет-закон № 148 от 16 октомври 2017 г. и в последващите актове по прилагане, който гласи, че „1. Съгласно член 21, алинеи 3 и 4 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 август 2009 г., Агенция „Митници и монополи“ разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че:
– член 21, алинея 1 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 август 2009 г., предвижда предоставянето на въпросните концесии обикновено на няколко субекта, избрани чрез открити, конкурентни и недискриминационни процедури,
– член 21, алинея 4 от споменатия декрет-закон предвижда, че концесиите, посочени в алинея 1, могат евентуално да бъдат подновени не повече от веднъж,
– дружествата жалбоподатели не са участвали в процедурата за възлагане на концесия, обявена през 2010 г.,
– съществуващото понастоящем правоотношение е създадено ab origine с един-единствен концесионер, в резултат на открита процедура, в която е представена една-единствена оферта,
– продължаването на съществуващото концесионно правоотношение на практика означава, че това правоотношение ще продължи изключително с този единствен концесионер, без провеждане на процедура за възлагане, вместо да бъде подновено с множество субекти?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в член 20, алинея 1 от Декрет-закон № 148 от 16 октомври 2017 г., който, в изпълнение на член 21, алинеи 3 и 4 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 август 2009 г., гласи, че „Агенция „Митници и монополи“ разрешава продължаването на съществуващото концесионно правоотношение, свързано със събирането на залози, включително от разстояние, в моментните национални лотарии, до изтичането на предвидения в член 4, параграф 1 от концесионния акт максимален срок, така че да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г.“, като се има предвид, че:
– се продължава единственото съществуващо концесионно правоотношение, вместо да се извършат евентуални подновявания на множеството концесии по член 21, алинея 4 от Декрет-закон № 78 от 1 юли 2009 г., изменен и преобразуван със Закон № 102 от 3 [август] 2009 г., и без да се открива нова процедура за възлагане,
– се предприемат действия преди изтичането на срока на концесията: Декрет-закон № 148 от 2017 г. влиза в сила на 16 октомври 2017 г., а именно в деня на публикуването му в италианския Gazzetta Ufficiale (Официален вестник), въпреки че концесията изтича на 30 септември 2019 г.,
– за да се осигурят нови и по-големи приходи в държавния бюджет, в размер на 50 милиона евро за 2017 г. и 750 милиона евро за 2018 г., се променят някои аспекти, свързани с начините и срока за плащане на концесионното възнаграждение, както и потенциално с общия размер на дължимото плащане с оглед на неговата тежест, по-специално чрез промяна на крайните срокове за плащане, изтегляйки ги по-рано от предвиденото в първоначалната концесия, предвид — според посоченото от жалбоподателите — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
3) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като съдържащата се в актовете по прилагане на горепосочения декрет, и по-специално в съобщението на Агенция „Митници и монополи“ [протокол №] 0133677 от 1 декември 2017 г., която правна уредба, в декларирано изпълнение на разпоредбата на член 20, алинея 1 от Декрет-закон № 148 от 16 октомври 2017 г. и въз основа на предвиденото в член 4, параграф 1 от концесионния договор за управление на моментните лотарии, който предвижда възможност за неговото подновяване не повече от веднъж, наново определя крайния срок на концесионното правоотношение на 30 септември 2028 г.; във всеки случай не засяга предвиденото в същия член 4 относно разделянето на срока на концесията на два периода съответно от пет и четири години (така след изтичането на първия петгодишен период, считано от 1 октомври 2019 г., продължаването за следващия четиригодишен период до изтичане на срока на 30 септември 2028 г. се обуславя от положителната оценка на Агенция „Митници и монополи“ за управленските резултати, която трябва да бъде дадена най-късно до 30 март 2024 г.) и предвижда дружеството дa внесе сума в размер на 50 милиона евро до 15 декември 2017 г., сума в размер на 300 милиона евро до 30 април 2018 г. и сума в размер на 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.,
– като това е предвидено преди изтичането на първоначално определения срок на концесията (съобщението на Агенция „Митници и монополи“ [протокол №] 0133677, е публикувано на 1 декември 2017 г., въпреки че концесионният договор изтича на 30 септември 2019 г.),
– осигурявайки така […] предсрочното плащане на 800 милиона евро (50 милиона евро до 15 декември 2017 г., 300 милиона евро до 30 април 2018 г., 450 милиона евро до 31 октомври 2018 г.) преди крайния срок (30 септември 2019 г.),
– определяйки по този начин […] потенциалното изменение на общия размер на дължимото плащане, с оглед на тежестта, предвид — според посоченото от жалбоподателите — обективния и общоизвестен факт на финансовата стойност на времето?
4) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално правото на установяване и на свободно предоставяне на услуги (членове 49 и сл. ДФЕС и 56 и сл. ДФЕС), както и принципите на правна сигурност, недопускане на дискриминация, прозрачност и безпристрастност, свобода на конкуренцията, пропорционалност, защита на оправданите правни очаквания и съгласуваност, както и — когато са приложими — членове 3 и 43 от Директива 2014/23/ЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска такава правна уредба, включително в хипотезата, при която операторите в сектора, които понастоящем са заинтересовани от навлизане на пазара […], не са участвали в първоначално обявената процедура за възлагане на концесията, която изтича и е продължена с досегашния концесионер, при описаните нови договорни условия, или трябва да се счита […], че евентуалното ограничаване на достъпа до пазара […] е налице само ако тези оператори действително са участвали в първоначалната процедура за възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.