Италиански
Автентичен език на производството – италиански
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Приложима ли е разпоредбата на регламент № 343/94 като регламент за изпълнение на регламент № 822/87, без да отменя или заменя последния, по отношение на задължителната дестилация за лозаро-винарската кампания 1993/1994?
Съответства ли наложената административна санкция за неизпълнение на задължението за доставка на трапезно вино за задължителна дестилация на принципа на пропорционалност, залегнал в правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Приложим ли е националният режим за административни наказания при нарушение на Регламент № 343/94, като се отчита изпълнителният му характер спрямо Регламент № 822/87?
Спазено ли е изискването за пропорционалност при налагане на административно наказание за нарушение на регламенти в лозаро-винарския сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Налице ли е неизпълнение от страна на Италианската република на задължението да приеме всички необходими мерки за изпълнение на съдебното решение относно възстановяването на държавни помощи, обявени за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар?
Може ли Италианската република да се позове на абсолютна невъзможност за изпълнение на задължението за възстановяване на помощите поради вътрешни трудности и липса на информация за бенефициерите и размера на помощите?
Пропорционални и обосновани ли са поисканите от Комисията периодична имуществена санкция и еднократно платима сума с оглед на тежестта, продължителността и характера на нарушението, както и на платежоспособността на Италианската република?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Допускат ли член 10 ЕО, понастоящем член 4 ДЕС, и членове 2 и 22 от [Шеста директива] италианска правна норма, съдържаща се в член 3, параграф 2bis от Декрет-закон № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван в Закон № 73 от 22 май 2010 г., която прегражда възможността за компетентната данъчна юрисдикция да се произнесе по съществуването на твърдяната данъчна претенция, своевременно предявена от администрацията с жалба срещу неблагоприятно решение, и която по този начин предвижда по същество пълен отказ от претендираното задължение за заплащане на ДДС, когато в две съдебни инстанции е прието, че то не съществува, без да има никакво, дори частично плащане на претендираното задължение от страна на данъчнозадълженото лице, което се ползва от този отказ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
A) Противоречат ли на правилното прилагане на членове 15 и 16 от Директива 2006/123/ЕО националните разпоредби на член 32, параграф 7 bis от Законодателен декрет № 185 от 29 ноември 2008 г., утвърден със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на обществена поръчка за услуга за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на предприятия, които не отговарят на икономическото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от 10 милиона евро,
— задължение за предприятията, вписани в съответния регистър на частноправните субекти, оправомощени да упражняват дейности по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения си капитал в съответствие с горепосоченото минимално ниво,
— забрана за възлагане на обществени поръчки и за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки за услуги по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на горепосоченото задължение за изменение на дружествения капитал?
Б) Противоречат ли на правилното прилагане на членове 3, 10, 43, 49, и 81 от Договора за създаване на Европейската общност националните разпоредби на член 32, параграф 7 bis от Законодателен декрет № 185 от 29 ноември 2008 г., утвърден със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на обществена поръчка за услуга за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на предприятия, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от 10 милиона евро,
— задължение за предприятията, вписани в съответния регистър на частноправните субекти, оправомощени да упражняват дейност по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения си капитал в съответствие с горепосоченото минимално равнище,
— забрана за възлагане на обществени поръчки и за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки за услуги за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на горепосоченото задължение за изменение на дружествения капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е отстраняването на пропуски в молба за обезпечителни мерки чрез подаване на допълнително писмено становище?
Променя ли се предметът на спора при замяна на актовете с нови, идентични по същество, но съставени на друг език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2011 г.
Съставлява ли замяната на обжалваните актове с нови актове, идентични по същество, но съставени на друг език, основание за произнасяне по искането за спиране на изпълнението?
Допустимо ли е в обезпечителното производство подаване на допълнително писмено становище за отстраняване на пропуски в първоначалната молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Как следва да се тълкуват членове 43 ЕО и 49 ЕО относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги във връзка със залаганията върху резултатите от спортни състезания, за да се определи дали посочените разпоредби от Договора допускат национална правна уредба, която установява монопол в полза на държавата, както и концесионен и разрешителен режим, за който по отношение на определения брой концесии е характерно следното: а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени по-рано въз основа на процедура, от която една част от операторите незаконосъобразно са били изключени; б) действат разпоредби, които гарантират запазването на търговските позиции, придобити в резултат на процедура, от която част от операторите незаконосъобразно са били изключени (например забрана за новите концесионери да откриват пунктове за събиране на залози на по-малко от определено разстояние от вече съществуващите); в) налице са основания за прекратяване на концесиите и за загуба на гаранции в много голям размер, сред които и прякото или непряко управление от страна на концесионера на трансгранични хазартни дейности, подобни на тези, за които е предоставена концесията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 трябва ли да се тълкува в съответствие с правото на Съюза или с националното право и, ако е в съответствие с правото на Съюза, в какво се състои това понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?
Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?
Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000?
Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение на Corte suprema di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000, различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte suprema di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 392, параграф 1 bis от италианския наказателно-процесуален кодекс, доколкото тази правна уредба не налага на прокуратурата задължение да поиска изслушването и вземането на показания от малолетната или непълнолетна жертва чрез специален способ за събиране на доказателства преди устната фаза на производството, въпреки че жертвата изрично е поискала това?
2. Трябва ли членове 2, 3 и 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази по член 394 от италианския наказателно-процесуален кодекс, която не предвижда възможност малолетната или непълнолетна жертва да оспорва по съдебен ред решението на прокуратурата, с което се отхвърля нейното искане да бъде изслушана чрез специален способ за събиране на доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.