Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-532/23: Lear Corporation Hungary, Определение от 10 април 2024 г.
Как следва да се тълкува чл. 183 от Директива 2006/112 във връзка с принципите на равностойност, ефективност и данъчна неутралност по отношение на възстановяването на ДДС и начисляването на лихви за забава, когато нормативно условие е било обявено за противоречащо на правото на Съюза?
Допустимо ли е националната практика да изключва задължението за изплащане на лихви за забава, които не са били изрично посочени в първоначалното искане, и при какви условия не може да се квалифицира като ново и погасено по давност второ искане за лихви за забава?
Следва ли второ искане за лихви за забава, което обхваща нов период, да се счита за допълнение към първото искане, ако се отнася до същото нарушение на правото на Съюза и възможността за разширяване на времевия обхват е станала известна едва след национално съдебно решение, постановено във връзка с решение на Съда на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/23: AXA Bank Europe и др., Определение от 9 април 2024 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда и какви са последиците при неспазването им?
Необходимо ли е националната юрисдикция да изложи връзката между исканото тълкуване на Директива 93/13 и приложимото национално законодателство, за да бъде преюдициалното запитване допустимо?
При какви условия тълкуването на понятието „професионалист“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 е релевантно за решаването на конкретен спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-628/23: AXA Bank Europe и др., Определение от 9 април 2024 г.
Съответства ли преюдициалното запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, по-специално относно изясняване на националната правна рамка и причините за избора на конкретни разпоредби на правото на Съюза за тълкуване?
Представени ли са достатъчно данни относно националното законодателство и връзката му с разпоредбите на Директива 93/13 във връзка с нищожността на неравноправни клаузи и цесията на договори?
Обоснована ли е необходимостта от тълкуване на понятието „търговец“ по смисъла на член 2, буква в) от Директива 93/13 за разрешаването на конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-425/22: MOL, Заключение от 8 февруари 2024 г.
1. Когато дружество майка предявява иск за обезщетение за вреди, произтичащи от антиконкурентно поведение на друго дружество, като целта е да се получи обезщетение за вредите, нанесени с това поведение изключително на дъщерните дружества на ищеца, определя ли се компетентният съд от седалището на дружеството майка като място, където е настъпило вредоносното събитие по смисъла на член 7, точка 2 от [Регламент (ЕС) № 1215/2012]?
2. От значение ли е за целите на прилагането на член 7, точка 2 от [Регламент (ЕС) № 1215/2012] обстоятелството, че към момента на различните придобивания, предмет на спора, не всички дъщерни дружества са били част от групата на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/22: MAX7 Design, Определение от 8 февруари 2024 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/22: Global NRG, Съдебно решение от 25 януари 2024 г.
Трябва ли член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която в рамките на процедурите за определяне от националния регулаторен орган на таксите за използване на мрежата, на възнагражденията за услугите, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и на таксите за свързване, само съответният оператор на мрежа е пряко засегната страна и поради това има право на жалба срещу издаденото в резултат на процедурата решение?
При утвърдителен отговор на Съда на първия въпрос, трябва ли член 41, параграф 17 от Директива 2009/73, разглеждан с оглед на член 47 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че при прилагане на посочената разпоредба в случай като разглеждания в главното производство операторът на пазара на природен газ — намиращ се в положение като това на жалбоподателя, от когото въз основа на решение на националния регулаторен орган, с което се определят таксите за използване на мрежата, възнаграждението за услугите, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи, и таксите за свързване, операторът на мрежа събира такса за услуга, чието изпълнение операторът на мрежата може да фактурира по специални тарифи — следва да се счита за засегната от посоченото решение страна и поради това има право да го обжалва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/23: LEGO Juris, Определение от 18 януари 2024 г.
Какви са последиците за съдебното производство при оттегляне на преюдициалните запитвания съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Кой орган следва да се произнесе относно съдебните разноски при оттегляне на преюдициалните запитвания?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от страни, различни от главните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-537/22: Global Ink Trade, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Следва ли принципът на предимство на правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която правните изводи на висшестоящ национален съд обвързват по-нисшестоящите национални съдилища, които са длъжни да мотивират всяко несъобразяване с тези изводи, макар по-нисшестоящите национални съдилища да смятат, че предвид даденото от Съда тълкуване на разпоредба от правото на Съюза посочените изводи не са в съответствие с това право?
Следва ли член 167, член 168, буква а) и член 178, буква а) от Директива 2006/112/ЕО във връзка с принципите на данъчна неутралност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че не допускат практиката на данъчната администрация да отказва на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които са му били доставени, с мотива, че не може да се даде вяра на фактурите за придобиването на тези стоки поради обстоятелства, свидетелстващи, че данъчнозадълженото лице не е положило дължимата грижа, като тези обстоятелства по принцип се преценяват с оглед на циркулярно писмо, публикувано от тази администрация на вниманието на данъчнозадължените лица?
Следва ли Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация, когато възнамерява да откаже да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки, с мотива, че то е участвало във верижна измама с ДДС, само да установи, че сделката е част от верижно-кръгово фактуриране, без да идентифицира всички участници в извършването на тази измама и съответните им действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-318/22: GE Infrastructure Hungary Holding, Определение от 8 януари 2024 г.
Налице ли са явни писмени грешки в съдебното решение, които подлежат на поправка по реда на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Допустимо ли е при операции по разделяне и сливане на дружества да се приложи механизмът за отлагане на данъчно облагане, когато не настъпва намаляване на капитала и собствеността върху дружеството остава непроменена
Правилно ли са определени стойностите на пазарната и счетоводната стойност на прехвърлените активи и техните данъчни последици при оспорваната операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/22: Slovenské Energetické Strojárne, Заключение от 14 декември 2023 г.
1) Трябва ли член 23, параграф 2 от Директива [2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на Директива [2006/112] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
2) Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от Директива 2008/9, следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директива [2006/112] и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралност на данъка, ефективност и пропорционалност?
3) Трябва ли член 23, параграф 1 от Директива 2008/9 относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.