Унгарски
Автентичен език на производството – унгарски
Дело C-425/22: MOL, Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че понятието „място, където е настъпило […] вредоносното събитие“, включва седалището на дружеството майка, което предявява иск за обезщетение за вредите, претърпени изключително от неговите дъщерни дружества поради антиконкурентните действия на трето лице по смисъла на член 101 ДФЕС, ако се твърди, че това дружество майка и въпросните дъщерни дружества са част от една и съща стопанска единица?
От значение ли е за целите на прилагането на член 7, точка 2 от Регламент № 1215/2012 обстоятелството, че към момента на различните придобивания, предмет на спора, не всички дъщерни дружества са били част от групата на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-538/22: Agrárminiszter (Taux de vêlage), Съдебно решение от 4 юли 2024 г.
1) В съответствие ли е с член 30, параграф 3 от Делегиран регламент № 640/2014 […], предвид съображения 28 и 31 и член 2, параграф 1, точки 16 и 18 и член 31, параграфи 1—3 от него, практиката на държава членка, при която, когато съгласно критерия за допустимост, определен от държавата членка за придобиване на право на помощ, постигнатият процент на отелване спрямо броя на декларираните животни е по-нисък от изисквания и определения за декларираните животни, заявлението за изплащане на обвързаната с производството помощ за крава с бозаещи телета се отхвърля изцяло дори ако изискваният процент на отелване е постигнат в по-малка група от декларирани животни, тъй като по-ниският от изисквания от националното законодателство процент на отелване означава, че нито едно от декларираните животни не отговаря на условията за допустимост?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос трябва ли в случая, предвид посочените в съображения 28 и 31 […] изисквания за степенуване и пропорционалност и цитираните в първия преюдициален въпрос разпоредби от правото на Съюза, броят на отговарящите на условията за допустимост животни по смисъла на член 2, параграф 1, точка 18 и член 30, параграф 3 от [Делегиран регламент № 640/2014], когато достигнатият процент на отелване е по-нисък от изисквания от националната правна уредба, да се определя:
a) като за отговарящи на условията за допустимост се броят само онези животни, които са се отелили, или
б) като за отговарящи на условията за допустимост се броят онези от декларираните животни, които образуват групата, постигнала определения в националната правна уредба процент на отелване?
3) Предвид член 30, параграф 3 и член 31, параграфи 1 и 2 от Делегиран регламент № 640/2014 и изискването за пропорционалност, посочено в съображение 31 от [този регламент], трябва ли член 31, параграф 3 да се тълкува в смисъл, че за да се определи основата за санкцията, следва да се установи процентното съотношение между неотговарящите и отговарящите на изискванията животни, или пък процентното съотношение между декларираните и отговарящите на изискванията животни, и в допълнение така полученото частно да се умножи по 100 при изчисляването на процента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/23: Pinta, Определение от 27 юни 2024 г.
Попада ли кръгът на физическите лица в обхвата на Четвъртата директива 78/660/ЕИО и могат ли нейните разпоредби да се прилагат спрямо тях за целите на данъчното облагане или във връзка с доказателствени изисквания?
Дава ли Четвъртата директива основание за налагане на счетоводни или доказателствени задължения на физически лица във връзка с определянето и контрола на техните данъчни задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/23: Pinta, Определение от 27 юни 2024 г.
Приложима ли е Четвъртата директива 78/660/ЕИО по отношение на физически лица и може ли нейните разпоредби да бъдат използвани за установяване на правила за облагане, контрол и санкциониране на доходите на физически лица?
Обхваща ли Четвъртата директива задълженията на държавите членки по отношение на създаването на правила за облагане на доходите на физически лица и прилагането на контролни и санкционни механизми спрямо тях?
Необходимо ли е да се тълкуват отделни разпоредби на Четвъртата директива и член 47 от Хартата на основните права, когато конкретният спор не попада в приложното поле на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-123/22: Комисия/Унгария (Accueil des demandeurs de protection internationale II), Съдебно решение от 13 юни 2024 г.
Допуснато ли е неизпълнение на задълженията от страна на Унгария, като не са предприети всички необходими мерки за изпълнение на решение на Съда от 17 декември 2020 г., с което е установено нарушение във връзка с достъпа до процедурата за международна закрила, извеждането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и правото на кандидатите за международна закрила да останат на територията на държавата?
Следва ли на Унгария да бъдат наложени имуществена санкция и еднократно платима сума поради продължаващото неизпълнение на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/24: ROSAS, Определение от 13 юни 2024 г.
Компетентен ли е Съдът да се произнесе по преюдициално запитване, след като то е оттеглено от националния съд?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски във връзка с инцидента, предизвикан от преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/23: Másdi, Заключение от 6 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 14, параграф 5, буква в) във връзка с член 14, параграф 1 и съображение 62 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 14, параграф 5, буква в) изключение не се отнася за данни, генерирани в процедурата на самия администратор, а само за данни, които администраторът изрично е получил от друго лице?
2) Ако член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД намира приложение и спрямо данните, генерирани в процедурата на самия администратор, следва ли закрепеното в член 77, параграф 1 от ОРЗД право на подаване на жалба до надзорен орган да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което изтъква неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, може при упражняване на правото си на подаване на жалба да поиска да бъде проверено дали правото на съответната държава членка предвижда — в съответствие с член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД — подходящи мерки за защита на легитимните интереси на субекта на данните?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че „подходящи[те] мерки“, посочени в тази разпоредба, предполагат задължение за националния законодател да транспонира (с правни норми) предвидените в член 32 от ОРЗД мерки относно сигурността на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-248/23: Novo Nordisk (TVA – Contributions payées en vertu d’une obligation légale), Заключение от 6 юни 2024 г.
Трябва ли член 90, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска разглежданата в главното производство национална правна уредба, съгласно която фармацевтично предприятие, което извършва ex lege плащания към държавната здравноосигурителна каса в зависимост от оборота си от продажбата на фармацевтични продукти, финансирани с публични средства, няма право на последващо намаляване на данъчната основа, поради това че плащанията се извършват ex lege, че от основата на задължителната вноска може да се приспаднат както платените суми по договор за поемане на разходи, така и извършените от предприятието инвестиции за проучвания и разработки в областта на здравеопазването, както и че дължимата вноска се събира от държавния данъчен орган, който веднага я прехвърля на държавната здравноосигурителна каса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-746/22: Slovenské Energetické Strojárne, Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от [Директива 2008/9] да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с установените в тази Директива условия за обжалване национална правна уредба, по-конкретно член 124, параграф 3 [от Закона за данъчната администрация], която за целите на разглеждането на заявленията за възстановяване на данъка върху добавената стойност на основание на [Директивата за ДДС] не позволява на етапа на обжалването да се посочват нови факти, да се представят нови доказателства или да се прави позоваване на нови доказателства, които са били известни на заявителя преди приемането на първоинстанционното решение, но той не ги е представил, въпреки че са му били поискани от данъчния орган, нито се е позовал на тях, което създава материалноправно ограничение на правото на обжалване, превишаващо предвидените в Директива 2008/9 изисквания относно формата и срока?
Утвърдителният отговор на първия въпрос означава ли, че едномесечният срок, предвиден в член 20, параграф 2 от [Директива 2008/9], следва да се счита за преклузивен
Гореизложеното в съответствие ли е с правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от [Хартата], както и с членове 167, 169, 170 и член 171, параграф 1 от Директивата за ДДС и с установените от Съда на Европейския съюз основни принципи на неутралитет на [ДДС], ефективност и пропорционалност?
Трябва ли член 23, параграф 1 от [Директива 2008/9] относно цялостното или частично отхвърляне на заявлението за възстановяване да се тълкува в смисъл, че е в съответствие с тази разпоредба национална правна уредба — по-конкретно член 49, параграф 1, буква b) от Закона за данъчната администрация — на основание на която данъчният орган прекратява процедурата, в случай че данъчнозадълженото лице заявител не отговори на искане на този орган или не изпълни задължението си за отстраняване на нередовности и поради това разглеждането на заявлението не е възможно, без провеждането на процедурата да продължи служебно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/23: Baramlay, Съдебно решение от 11 април 2024 г.
Трябва ли член 22, параграф 1 и член 71, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да наложи като условие за допустимост на стартова помощ за установяване на млади земеделски стопани бенефициерът на помощта да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период?
Трябва ли член 63, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и член 35, параграфи 1—3 от Делегиран регламент № 640/2014 да се тълкуват в смисъл, от една страна, че представлява „ангажимент“ по смисъла на тези разпоредби предвидено в правната уредба на държава членка условие за допустимост на стартовата помощ за млади земеделски стопани, съгласно което бенефициерът на помощта е длъжен да упражнява селскостопанска дейност като основна дейност от датата на подаване на искането за плащане на 90 % от размера на помощта до края на оперативния период, и от друга страна, че посочените разпоредби не допускат неспазването на това условие да предполага възстановяване от този бенефициер на целия размер на помощта без възможност за отчитане на периода на неспазване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.